Забележителности
Градчето е
разположено така, че от квартал Видима се открива красива гледка към
връх Ботев (Юмрукчал)
и връх Марагидик, а от квартал Острец се виждат добре връх Острец и връх
Марагидик.
Последният е обвит
в мистиката на много легенди, всяка от които носи частица от истината за
върха, а тя самата е по-смайваща дори от самите легенди.
Връх Марагидик представлява светилищен комлекс на богинята Баст и
монумент на Хатшепсут Мааткара - жената фараон управлявала успешно
египетската империя 22 години и незнайно още колко властвала по нашите
земи. С надморската си височина от 1889 м и мащабността на композицията
си Марагидик претендира за най-голям монумент на Земята.
През участъка
"Мазането" преминава асфалтов път, в чийто край започва пътека към
х.Плевен. В южния край на квартал Острец се намира и път по който може
да се стигне до х.Тъжа. Градчето се намира в непосредствена близост до
национален парк "Централен балкан" в чийто територии може да се навлезе
БЕЗ превозни средства от квартал Видима, точно при разклона за ВЕЦ
"Видима" и "Мазането" и да се насладите, след дълъг и не много лесен
преход, на великолепното "Видимско Пръскало".
Маршрутите са много. Повечето пътеки са
маркирани и обезопасени. От края на квартал Видима например, след Водно
електрическата централа започват зимната и лятна пътеки към една от
най-посещаваните старопланински хижи – хижа "Плевен" . Тя пък е отправна
точка за изкачването на връх Ботев, извисил се над всичко и всички със
своите 2376 метра.
Тук минава и границата на един от деветте резервати, намиращи се на
територията на „Национален парк Централен Балкан”. Нарича се „Северен
Джендем” и е уникален с това, че е най-високо разположения, със своето
голямо биоразнообразие и с тридесетината си красиви водопади. Сред тях е
Видимското пръскало. Там водите на река Пръскалска се спускат с шеметна
скорост, от 80 метра височина. Съществува и екопътека, наречена
„Видимско пръскало”, която освен приказния водопад предоставя на
любознателните туристи възможността да посетят една от най-важните за
популацията на прилепите в България пещери – пещерата „Водните дупки”.
Оттук тръгва и пътя на една от трите реки, протичащи през Априлци – река
Видима. Тя преминава през едноименния квартал на града. После събира
водите на другите два притока – Острешка река и Зла река, за да продължи
уверено с големите си посестрими, дето текат към
пълноводния Дунав.
Природният резерват “Пеещите
скали” обхваща площ от 1700 ха.
Той е разположен високо в планината и характерни
за него са, както подсказва и името му – пеещите скали. “Пеещите скали”
по своята същност представляват уникален скален феномен, който се
извисява над стара букова гора. Мястото е известно от векове, а името му
е дадено от местните хора, които казват, че при порива на вятъра се
чуват звуци в скалите, които много приличат на пеене.
Резерватът е обявен през 1979 г. за да се съхранят местообитания във
високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната
фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и
Кръвеник.
Начало
|
|
История
На север от Априлската котловина минава
границата между Тракия и Мизия. Открити са повече от 150 могили на
триторията на с. Скандоло и с. Велчево, в местността "Иван Дял" и връх
"Острец".
В западната част на Новоселската котловина минава "Пътят на Янтара" -
една от важните Тракийски пътеки, свързваща Средна Европа с Азия.
През 2002 г. в с. Белиш са открити Тракийски накити, които са част от
най-добрите Халщатски съкровища в Европа от VII-VI в. пр. Хр.
В Новоселската и Видимската котловини има над 40 погребални могили.
В няколко от тях, в местноста "Чуклата" и местноста "Гробът" са намерини
погребения с находки от бита, съдове и монети. По присъстващата керамика
археолозите отнасят находките към IV - III в. пр.н.е. Предполага се, че
по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето
Трибали, които добивали злато по изворите на Семова река, под връх
Жълтец. По-късно, по време на римското владичество, през източната част
на Новоселската котловина минавал важен път, свързващ провинциите Мизия
и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на вр. "Черни връх"
и на Русалийския проход. Този път води от Никополис зад Иструм (Никюп,
Търновска) по долината на реките "Росица" и "Видима" към крепостта при
днешното севлиевско село Градница, станциите под "Черни връх" и вр.
"Острец", към Русалийския проход, надолу към с. Тъжа, а от там към
Адрианополис (Одрин) и Филипополс (Пловдив).
Начало на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането
на България под Османско робство. Оттогава носят названията си
местностите "Болярското" и "Царево лозе" в Ново село и местоста
"Сяровци" и "Църовото" в Зла река.
През XVIII в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и от южната
част на страната бягат към планината заради кърджалийските набези.
Още по време на робството водите на реките са ползвани за задвижване на
многото воденици, тепавици и стружни (дъскорезници).
Легенда разказва, че разбойници нападнали селото, опожарили го и избили
голяма част от населението, а тези, които успели да се укрият в
планината, след време се завърнали и възстановили селището.
През епохата на Възраждането, благодарение на доброто си географско
положение, Ново Село се издига като занаятчийско - търговски и културно
- просветен център на котловината и съседните села.
В края на XVIII и началото на XIX в. се развиват много занаяти -
дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство,
бакърджийство, златарство, марангозчийство (резбарство), кираджийство.
През 1812 г. е открито килийно училище и църква, а от 1850 г. има и
светско училище.
През 1867г. през града преминава четата на Панайот Хитов. На 3 и 4 юли
тя е в района на върховете Марагидик и Ботев, за да се отправи на запад
към поречието на р. Черни Осъм.
През 1872 г. Левски организира таен революционен комитет.
През 1874г. за учител на Ново село е назначен севлиевецът Никола Дабев,
който застава начело на местния революционен комитет. Той е е осъден на
смърт и обесен в родния му град Севлиево.
През пролетта на 1876г. в I революционен Търновски окръг се извършва
активна подготовка за въстание. Новоселския район е към преволюционния
комитет в гр. Севлиево. Негов председател е младия Стефан Пешев. Той е
роден през 1854г. и по пътя на самообразованието успява да израстне като
високо интелигентем мъж, който сътрудничи на в. "Напредък" в Цариград.
По време на непосредствената подготовка на въстанието издига лозунга
"Продай си нивата, купи си пушка".
Често посещава Ново село, Острец и околните махали, разпалвайки
революционния пламък и същевременно решавайки редица практически
въпроси, свързани с набавянето на оръжие, сформиране на чети, определяне
на позициите и т.н. Негов пръв помощник е Йонко Карагьозов, родом също
от Севлиево. Според Захари Стоянов той е бил пламенен революционер и
много добър огранизатор. По време на въстанието е назначен за военен
ръководител на въстанието в Ново село и взема непосредствено участие в
битките.
В Ново село се изгражда местен революционен комитет за подготовка и
водене на въстанието. Определени са командири на четите в околните села
и махали.
Закупуват се около 400 оки барут. От рибарските мрежи и срекмета, от
свещениците в църквите и от магазините се събира олово. В няколко къщи
се вият фишеци и се леят куршуми. Местния оръжейник, ковачът Колю
Тодоров, кове саби и ножове. Йонко Колев приготвя два топа, единият от
буково, а другия от черешово дърво.
Закупува се оръжие и от чужбина, но то пристига след като въстанието е
вече потушено. Шият се дрехи, пече се сухар. Обхождат се бъдещите
позиции, провеждат се учения за стрелба. Уточнен е сигналът за въстание
- голям огън на вр. Острец и гърмежи. При този сигнал всички въстаници
трябвало да се съберат в м. Божешкото. Към края на април достигат
сведения, че в Южна България въстанието вече е започнало.
От Севлиево Турската власт, известена за събитията в Южна България,
бърза да изпревари въстаниците. Част от членовете на Севлиевския
революционен комитет са заловени и затворени. Други, успели да се
изскубнат, се укриват. Няма кой да даде парола за започване на бойните
действия. Най-търпелив е дядо Филю Радев от с. Кръвеник.Той разбира, че
повече не трябва да се чака и по своя инициатива свиква в м. Бабан край
Кръвеник повече от 250 въстаници. Тук има представители от Ново село и
Острец. Това "второ Оборище", състояло се на 1-ви май, взема решение
незабавно да се обяви въстанието и да се заемат позициите, които
предварително са набелязани. Приканват се и другите села да последват
примера на Кръвеник.
Вестта за събирането в Бабан стига бързо до Ново село. Най-запалените
членове на местния комитет решават веднага да престъпят към действия -
първо да заловят намиращите се в селото заптиета и йошутжии, дошли да
събират данъка. Но турците успяват навреме да избягат през Дебневския
боаз.
На 2-ри май въстанието е официално обявено. Денят е неделя.
Главната стратегия на въстанието в страната е отбранителна - за защита
на обявената република. Не се прави изключение и тук. Ръководството
определя пунктовете, които трябва да се отбраняват. А те са три - трите
боази - Дебневският, Граднишкият и Батошевският, през които турците
могат да нахълтат в свободната територия. Натам се отправят въстаниците.
Гръднишкият боаз се отбранява от кръвеничани и остречани, а Дебневският
боаз - от новоселци и зларечани. На Дебневския боаз се откарват и двата
дървени топа.
Въстаниците копаят окопи, изграждат каменни закрития, правят засеки с
вековни дървета. На 3-ти май избухват първите сражения в Граднишкия
боаз. Саадулах ефенди от Севлиево е събрал голям брой башибозуци, които
хвърля срещу въстаническите позиции. Завързва се кърваво сражение.
Въпреки численото си превъзходство и по-добро въоръжение турците не
успяват да разкъсат отбраната.
През това време на Дебневския боаз е сравнително спокойно. Край селата
Велчево, Скандалото вече са се струпали доста башибозушки тълпи, но към
позициите напират само отделни групи, вероятно за разузнаване. На 4-ти
май заехтяват тъпани и зурли, проточват се виковете на ходжи и цялата
огромна тълпа се хвърля към въстаническите позиции. Но въстаниците (500
души) хладнокръвно отбиват атаките. Турците са принудени да отстъпят,
прибирайки с коли убитите.
На 5-ти май е пак сравнително спокойно. "Живият телеграф" , който работи
по билото на Черни връх от Дебневския до Граднишкия боаз, доняса чрез
Марин Сяров, че турците се прегрупират, идват им нови попълнения и
вероятно през следващите дни ще настъпи решителният бой. Наистина тук
пристига плевенският каймаканин с черкези и абази, а с бърз марш към
въстаналия район се приближава и редовна турска войска.
На 5-ти май вечерта в Ново село пристига основната част от Габровската
чета начело с войводата Цанко Дюстабанов. Цанко Дюстабанов е роден в
Габрово през 1844г.
На 6-ти май са пробити позициите при с. Батошево, турците превземат и
опожаряват селото и близкия Батошевски манастир. Една част от
населението е избита, а друга част се пръсва из горите на Балкана. Същия
ден се подновява срежението при Граднишкия боаз. Силите са неравни.
Въпреки героизма на въстаниците турците успяват да разкъсат отбраната и
да се насочат към с. Кръвеник. Съпротивата все още не е прекратена. На
7-ми и 8-ми май турците прегрупират и попълват силите си, готвейки се за
решителния удар срещу Кръвеник и Ново село.
На 9-ти май многобройни башибозуци и черкезка конница връхлита върху
с.Кръвеник. И тук голяма част от населението е избито, а други бягат към
планината.
Селото е опожарено и пътят към Ново село е открит. На 7-ми май в
Дебневския боаз се води най-тежкото сражение. Многобройните башибозушки
тълпи нападат позициите на въстаниците. Те дават доста жертви, но не
отстъпват. Битката често се превръща в ръкопашна схватка.
Отличават се и четниците от Габровската чета. Денят завършва, без
турците да успеят да превземат позициите и да нахлуят в котловината. Но
настроението започва да спада.
Безжичният телеграф е донесъл вестта (8-ми май) за пробива не само при
Батошево, но и на Граднишкия боаз. Съгледвачи донасят, че в района на
Скандалото се трупат все нови и нови тълпи башибозуци. Снабдяването с
храна и боеприпаси става нередовно. В сражението са дадени много жертви.
Времето се разваля, става студено, започва да ръми ситен дъжд, който
преминава в сняг. В записките си писарят на Габровската чета П. Бочаров
записва, че на 8-ми май сутринта снегът вече е навалял една педя.
Фишеците се измокрят и стават негодни, а нови не донасят. Някои
въстаници са обезпокоени за близките и добитъка си и прескачат до
домовете си, като повечето не се връщат на позициите.
На 9-ти май турците нападат Ново село, където започва кървавата драма.
Турците не срещат сериозна съпротива, защото основните сили на
въстаниците са на позициите в Зла река. И все пак пламват отделни огнища
на съпротива. Ковачът Колю Тодоров се оказва в дома си, когато врагът
нахлува в селото. Искат да го заловят, но той не се предава. Дълго време
се отбранява, поваляйки не един или двама неприятели. Турците все пак го
залавят и в местност Тотина поляна под Зла река го насичат на късове.
Сега на мястото на гибелта на К. Тодоров се издига паметник. Друг корав
българин, свещенник Георги Христов, се е барикадирал в девическия
манастир, откъдето стреля и задържа башибозушките орди. Съдбата му е
като на ковача, но също дава възможност на мирното население да се
изкопчи от примката и да се отправи към горите под Марагидик.
Страшната вест, че турците са влезли в Ново село, достига и позициите в
Зла река. Въстаниците бързо го напускат, за да отидат да спасяват дом и
челяд.
Цанко Дюстабанов вижда, че е безсмислено повече да се стои в боаза и
повежда момчетата си по единствения все още свободен път - към
Русалийския проход.
Натам плъзва цялото население от котловината. То бърза да стигне в
гористите дебри под връх Маратидик, Кривините и Плочата и там в
планината да дочака преминаването на бурята. Но този път планината е
негостоприемна. Под буките белее сняг. Студено е, а повечето от хората
са само с дрехите, намерили се на гърба им при бягството. Не бива да се
палят огньове, защото врагът е по петите им. Децата не бива да плачат,
защото ще издадат скривалището на групата.
Отзад непират турците и къде кого застигнат, грабят и убиват. Някои,
които носят оръжието си, се опитват да дадат отпор. Особено се проявява
Стоянка Драгановска, която с оръжие в ръка задържа турските потери.
На 11-ти май в м. Бунарят се събират четниците на Дюстабанов и решават
да водят сражение с турците. Позицията е удобна за задържането им,
докато населението се прехвърли към Южна България, тъй като е ясно, че
само там може да намери спасение.
Сражението се затяга. Изглежда, че въстаниците ще могат да задържат
позициите си. Но следобед пропукват пушки в гърбовете им. Башибозуци от
Карловско са тръгнали на помощ през планината. Те са се прехвърлили през
билото и откъм м. Кънчовото нападат в тил въстаниците. Това предопределя
изхода от сражението.
Въстаниците, след като дават скъпи жертви, се пръскат на малки групи из
гората и скалите под връх Марагидик, стремейки се да се придвижат на
изток, към Габрово. Последно сражение на една малка група въстаници се
води в местността Кривините, близо до превала на Русалийския проход.
Тълпите бежанци излизат на местността Табите и едни се отправят по
пътеките към Калофер, а други тръгват по течението на р. Тъжа, опитвайки
се да слязат към Голямото село. Но и едните, и другите са посрещнати от
башибозуци и черкези. Разиграват се последните трагедии около Пенчов
чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да стигнат до
Калофер и тук да намерят спасение. Тръгналите по течението на р. Тъжа
биват посрещнати в Пожар дере и в местността Смесите. Мъжете и момчетата
са отделени от жените и избити, а жените - ограбени. От тази страшна сеч
като по чудо се спасява само невръстното момче от с. Острец Димитър
Сомлев, и то защото жените му надянали женски дрехи.
Цанко Дюстабанов, заедно с няколко четници, се придвижва към Габровския
край. Той е в тежко състояние - ранен е в ръката, раната се инфектира,
започва да го тресе. И все пак успява да достигне габровските махали. Но
тук е заловен, затворен, а по-късно осъден и обесен в Търново през юни
същата година.
В района на местността Плочата загива и друг ръководител на въстанието -
Филю Радев. Но драмата още не е завършила. В Ново село докарват заловени
въстаници.
Те са подложени на мъчения, за да кажат къде да скрили оръжието, парите
и покъщината. Неджип ага и Саадулах ефенди се готвят да изкоренят това
непокорно племе - вече са подготвени дръвниците и са определени
палачите, които трябва да посекат задържаните мъже. Само издадената
заповед от Високата порта да се спрат кланетата, тъй като европейската
общественост е премного възбудена от безразборните убийства, спасява
живота на задържаните. Започват да действат съдилищата. Затворите в
Ловеч, Севлиево и Търново са препълнени. Всеки ден се извеждат нови и
нови въстаници, над които съдилищата произнасят присъди - смърт или
вечно заточение. На смърт са осъдени Стефан Пешев, Йонко Карагьозов,
Цанко Дюстабанов, Никола Дабев, свещеник Ради Попмихайлов, Павли Венков,
Велчо Нончев и други. Едни от тях са обесени в Търново, а други в
Севлиево. Седемнадесет души от Ново село и околните села са изпратени на
заточение.
Селото е свободно 9 дни, след което местното население е избито и са
изпепелени 772 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета
войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва.
Има една много известна снимка от Първата световна война - на забити в
земята три кола висят разстреляни трима фронтоваци. Малцина знаят, че
един от разстреляните е Михо Ковашки от с. Острец. Той се ражда в бедно
семейство, което трудно изкарва прехраната си. Но младежа е извънредно
любознателен и начетен. Това се оценява и в казармата - изпращат го в
подофицерска школа, която той завършва с отличие. Но Михо Ковашки не
може да бъде откъснат от своята среда. Той не само възприема идеите на
революционната борба, но и става техен активен разпространител. Когато е
изпратен на фронта, той бързо спечелва войниците на своя страна.
Михо Ковашки е разкрит и предаден на военно-полеви съд, който го осъжда
на смърт чрез разстрел. Напразни са опитите на брат му, който служи в
същата част, да бъде спасен. Остава само снимката, запазила се като по
чудо, за да бъде вълнуващ документ за саможертвата на този балканджия.
Източници : Уикипедия,
travelinfo-bg и лични впечатления на автора на
сайта.
Начало
|
|