Бакарлъка по Никулден

Скалните форми и изображения на връх Бакарлъка (362 м.) в Странджа планина го определят като светилище на Амун-Ра, богът на Слънцето. Изображенията отразяват египетската инвазия на Балканския полуостров, както и причините за нея.

Със всевиждащите си очи богинята Баст сразила змията Апеп при настъпването на нощта и спасила бог Тот – господаря на времето.

Хората преодолели огромни препятствия, но свързали двете земи, Египет и Тракия. Жреците предсказали, че лукавата целувка на красива жена щяла да срине невъзвратимо тази връзка, както и станало при Троя.

На скътано място в скалите откриваме надпис изписан посредством хиератичната древноегипетска писменост:

„Оставили благодатна Родина

и в битка от теб окрилени,

в покорената чужда земя

и свой и чужд, прекланяме се

пред името ти изписано Мара!”

Логично възниква въпроса, дали удебелената част от надписа е оригиналният подпис на Хатшепсут Мааткара - египетската владетелка осъществила египетската инвазия на Балканския полуостров около 1500 г. пр. н. ера.

При археологическото проучване на манастира „Св. Николай – Чудотворец” в Созопол са открити мощите на светеца.

Точно на Никулден 2012 г. те са дарени на църквата "Св. Георги" в Созопол. Частица от тях получава и град Черноморец.

Бакарлъка на равноденствие

Слънцето изгряло над хоризонта при равноденствие сключва на Бакарлъка 90 градуса с оста "север-юг".

Сателитна снимка разкрива, че полуостров Буджака, над който изгрява Слънцето при равноденствие, е геоглиф на богинята Баст.

Заедно със Созополския полуостров и нос Харманите представляват геоглиф илюстриращ битката на Баст с Апеп - бога на разрушението.

Числовото изражение на разстоянието в км от устата на Баст до Бакарлъка представлява в години 1 Сар = 1/2 от Сарос периода.

Сарос периода (18 години 11 дни и 8 часа) се използва в астрономията за предсказване на затъмнения от една и съща серия.

Бакарлъка при зимно слънцестоене

Лъчите на изгряващото Слънце при зимното слънцестоене ни помогнаха да открием на Бакарлъка скални изображения илюстриращи грижовността на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара към родилките, а също сцена с главата на Свети Йоан Кръстител -

вероятно най-автентичното му изображение.

Последното предполагам е илюстрация на исторически факт, но предизвестен от жреците на Мааткара.

Във филма се представя за първи път геоглифът "Бакарлъка". Негови елементи са истински шедьовър в този вид изобразително изкуство. Разстоянието между Бакарлъка и светилището Беглик Таш указва образно причината и датата на „битката между богинята Баст и Апеп”.

Бакарлъка при лятно слънцестоене

В дните около лятното слънцестоене може да се забележи, че върху Бакарлъка има барелеф с високи художествени достойнства.

Върху скалите откриваме изображение на мъж с бяло бомбе. Точно с такава форма и цвят то се среща в националните носии на някои етноси в Тибет. Древните ваятели вероятно са отразили върху скалите важно посещение на техен представител по нашите земи, което е и доказателство за контактите на египтяните с Тибетската цивилизация.

В кухината на главния камък на Бакарлъка откриваме илюстрация на ритуала за кръщаване с вода.

"Обезглавяването на Йоан Кръстител" илюстрирано върху скала на Бакарлъка може да се интерпретира като смущаващо предсказание за края на египетската цивилизация и предизвестен исторически факт.

Остров "Свети Иван" е мястото където са открити мощите на Свети Йоан Предтеча.

Сателитна снимка на българското южно черноморско крайбрежие показва, че то е огромен геоглиф на богинята Баст.

Скалните образувания на нос Агалина не са природен, а художествен феномен изобразяващ устните на Баст.

Маслен нос със светилището Беглик Таш е едновременно главата на котката и гърдите на Баст с нейното сърце.

Ако трябва да създадем такова мащабно изображение избираме отправна точка за нанасяне на желаните пропорции.

Кръстът на Бакарлъка е египетски йероглиф и означава: "Това е мястото!"

Богинята Баст била дъщеря на Слънцето. Превъплъщавайки се в богинята Баст владетелката Хатшепсут Мааткара поддържала подчертано добри взаимоотношения с жреците на Ра - бога на Слънцето.

"Бакарлъка" както го изговарят по-възрастните местни жители, не е турцизъм, а и от турски е абсурдно да се преведе

като "медния рид".

Произлиза от древноегипетската дума "бак", което ще рече "служител, служа".

Следва в названието "ар", което предполагам, е твърд изказ на предлогът в древноегипетския език "ер" имащ значението "във".

Наставката "лък" образува абстрактни съществителни в битово-разговорната реч (не съм убеден, че е турска) и в случая явно означава занятие.

И така "Бакарлък" или с непълен член "Бакарлъка" получава значение на "служение" или "място за служене".

В югозападното подножие на Бакарлъка се намира село Росен, а през него тече Росенска река.

"Росен", както и "Ресен" (има селище с такова наименование във В. Търновско) се превеждат от древноегипетски като "Слънцето целувам!"

Несъмнено "Бакарлъка" е светилището на Амун-Ра и заема важно място в ансамбъла от скални свитилища в тази част на България.

Защо точно Бакарлъка е избраното място като отправна точка за създаване на ансамбъла от светилища и геоглифове!? Защото именно там първите лъчи на Слънцето при равноденствие сключват прав ъгъл с оста "север-юг", а при тази отдалеченост от морския бряг усилията за реализиране на мащабния проект са очаквано минимални.

Когато човек осмисли замисъла и мащаба на създаденото от древните е разбираемо да възкликне емоционално:

"Това не е възможно! Богове ли са го правили!"

Забележки:

Богинята Баст (Бастет) била представяна като съзидателна лъвица (или жена с глава на лъвица), антипод на своята сестра с по-остър характер -  лъвицата Секхмет. По време на Новото царство в древен Египет богината Баст претърпяла постепенно трансформация в котка (или жена с глава на котка).

Битката на Баст с Апеп е известна от мита разказващ за нея. Най-изящната илюстрация на това величаво събитие открих върху скала на "Крокодилите" край Приморско.

Геоглиф - чуждица навлязла през последните десетилетия в много езици. Думата е съставена от гръцките "гео" = "земя" и "глиф" = "резба". Има значението на мащабно геометрично или художествено изображение върху земната (най-вече  хоризонтална) повърхност  различимо от високо (при полет с въздухоплавателно средство над изображението, чрез сателитна снимка и рядко от подходяща наблизо теренна височина). Образец за геоглифове са известните фигури от платото Наска в Перу.

Никола Николов