|
|
||||||
Beklemeto
The movie presents the mysteries of Beklemeto Pass (Troyan Pass) in Centralen Balkan, Bulgaria. Beautiful nature, cultural and historical traces and more… We discovered there forgotten huge rock art composition dedicated to the goddess Bastet. It is shown for the first time. Unbelievable!
|
|
||||||
"ГеографияТроянският проход (Беклемето) е планински проход в западната част на Троянско-Калоферски дял на Стара планина (височина 1525 м). През него минава шосе, едно от най-високите в Стара планина, което свързва с. Кърнаре (Южна България) с град Троян (Северна България). Има множество остри завои. Гледката е невероятна. Проходът е един от основните пътища, свързващи Северна с Южна България. Дълъг е малко под 50 км с най–висока точка 1565 м н.в. (Беклемето, Bequleme). ИсторияНа места в района са запазени фрагменти от древен римски път (Via Trayana). Тук по времето на римския император Траян Август започва строителството на пътната артерия с крепости около нея. Северно от прохода се е намирала крайпътната станция Ад Радицес, южно – Суб Радицес.В района на Беклемето също се е намирала билната крайпътна станция Монтемно (Монте Аемо). Основите ѝ и досега личат. Събирайки в себе си няколко селищни пътеки, пътят е преминавал през девет тракийски селища и укрепления в района на Троянска община, на курорта Беклемето, връх Курт хисар (Вълча крепост) на югоизток и е слизал в района на село Христо Даново. Трасето е част от пътя Ескус – Филипопол, осъществявал една от най-преките връзки от Дунавския лимес до провинция Тракия. Той е свързвал Крайдунавския с Централния път, пресичайки Хемус през днешния Троянски проход. Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка на прохода Беклемето. Тя е масивна структура от бетон с височината от 35 метра. Въпреки, че проходът не е сред важните точки в Руско-турската освободителна война и още по-малко в събитията по навлизането на съветската армия в България през септември 1944 г., арката е посветена на "руските и съветски освободители" - названието ѝ е "Арка на свободата". До нея се стига по тесен и асфалтиран път, от южната страна на билото, като се минава през местността Костов полугар. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути,партизани (т.е. бунтовници от две различни епохи) и руски съветски войници.Те са били посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии, съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката. Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а в другите две посоки - изток и запад - се виждат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев. ТуризъмПреди превала на прохода, от страната на Троянския дял на планината, се намира и курортното селище Беклемето. Състои се от хотели с три-четири звезди, както и множество почивни станции на троянски заводи. Курортът разполага с 2 км писти за алпийски ски, както и отлична писта за ски-бягане и биатлон в България. През лятото от тук тръгват туристически маршрути към х. "Дерменка", х. "Козя стена", х. "Чучул" и др. Троянският проход се свързва с път Е871 (София-Бургас) в село Кърнаре."
(Горният текст е от
Уикипедия, като в него единствено са премахнати линковете водещи
към несъществуващи страници.) Ще добавя няколко изречения само за скалната художествена композиция, която открих случайно върху планински склон, разположен северо-западно от Горалтепе. Тръгнах сутринта на 12 октомври 2013 г. от хотела към влека на Беклемето с идеята да посрещна изгрева на Слънцето и направя снимки на "Арката на свободата", но монументът се оказа зад мрежата от клони на дърветата. Наложи се да стигна до билото, което си е преход от около час - час и десет минути за човек в средна кондиция. Едва оттам имах добра видимост към "Арката", но и захласващ изглед към други възвишения на планината. Особено впечатляващ с нежната си красота, облян в светлината на току-що изгрялото слънце, бе склонът северо-западно от Горалтепе. Както се изрази мой колега видял снимката по-късно, пейзажът бе подозрително красив. Склонът е осеян със скали, които стояха някак си подредени. Едва когато разгледах снимката увеличена разбрах, че става въпрос за скално пано посветено на богинята Бастет, в която се е превъплъщавала египетската владетелка Хатшепсут Мааткара. Ето защо с голяма достоверност може да се предположи, че паното е създадено около 1480 г. пр. н. ера. Всъщност това, което ще видите във филма е само част от композицията. Тя е доста по-голяма и включва и други фигури. Предполагам, че непосредствено след създаването ѝ е била различима и с невъоръжено око. Ако сте привлечени от природата ни и мистериите около Бастет посетете Беклемето с фотоапарат с добро оптично увеличение и на слука!
|
|||||||
Пояснения:
Никола Николов
|
|||||||
|
|
||||||