Територията "Деултум-Дебелт" има статут на национален археологически резерват от 1988 година. Археологическите разкопки на южния бряг на река Средецка през 1981-1985 г. година свидетелстват за съществуването на тракийски град.
Мястото е играело ролята на търговско пристанище повече от триста години: от края на VІІ до края на ІV в. пр. н. е.
Имената на тракийското селище са дискутирани сред научните среди и има различни становища както за фонетиката им, така и за значението им. Те варират от Довелт, Девелт, Добелт и настоящето Дебелт.
Въз основа на откритите находки в рамките на краткото ни пребиваване на археологическия обект, които определено ни препращат към времето на древен Египет, както и на изследване на мегалитни светилища на територията на страната, легенди и пр. имаме сериозно основание да смятаме, че траките са потомци на египтяни, заселили се по наште земи и отвъд Дунава около 1500 г. пр.н. ера, както и на завареното местно население. В този смисъл е логично да се предположи, че езикът на траките е бил диалект на древноегипетския. В подкрепа на тази хипотеза са редица думи в българския език, лични имена и топоними на Балканите, които отнесени към древноегипетския език разкриват своето значение. Така обръщайки се към древноегипетския речник, създаден от копти - най-добрите познавачи на "езика на фараоните", установяваме, че думата "дебех" = моля се (за нещо) e най-близка по корен до Дебелт.
Окончанието "-т" накрая на названието, превръща глагола в съществително от ж. род, но може и да е съкратен изказ на дума или име на божество, пр. Тефнут - богиня на влагата. В предвид обичаят разказан във филма от г-жа Кавръкова, както и ревностно пазената тайна за това, колко важен е дъждът, специално за този район, сме окуражени да смятаме, че интерпретацията на Дебелт, като:
"Моление към Тефнут" или "Молитва за дъжд",
е най-близка до историческата правда.
Наясно сме колко рискован може да бъде такъв опит
за интерпретация. Ето защо ще се въздържим от коментиране значението на римските названия на колонията (лат. Colonia Flavia Pacis Deultensium
или накратко Deultum). Тази задача на пръв поглед изглежда доста по-лесна, но консултациите ни с познавачи на латинския език останаха безрезултатни. Flavia Pacis преведоха като "Флавиев мир", но за Deultensium и Deultum определено не бяха сигурни.
Едва ли е възможно в рамките на късометражен филм или пътепис да се разгледат обстойно археологическите разкрития в границите на резервата или да се упоменат всички изяснени до момента за него исторически факти:
За монетосеченето в Деултум: ("През римската императорска епоха в Тракия и Долна Мизия монети са сечени в около 30 града. Сред тях Деултум е единствената римска колония, емитирала свои парични знаци. Дори само този факт е достатъчно основание научният интерес към историята и монетното дело на Деултум да е изключително голям. Руините на тази римска колония са локализирани в землището на с. Дебелт, разположено на около 25 км от Бургас”, обяснява директорът на първия специализиран музей в областта на нумизматиката у нас проф. д-р Димитър Драганов. Изложбата разказва историята на колонията на базата на данните, извлечени от монетите. Благодарение на тях е установено, че Деултум е основана през 70 г. сл. Хр. от Тит Авидий Квист. За пръв път името на града се появява върху монети през 100-ата година. Тази лимитирана възпоменателна емисия обаче е сечена в Рим, за да обслужи тържествата по случай 30-годишнината от основаването на колонията. “Парите са пренесени в дървено сандъче до далечната провинция и са раздадени на хората, за да участват в празненствата. Ние притежаваме 15 монети от тази първа емисия, а в света са познати общо 30”, уточнява проф. Драганов.
Чрез монетите градът е пропагандирал своя статут на привилегирована колония в Римската империя. Върху монетите са изобразени божества от религиозния пантеон, значими архитектурни забележителности и статуите, с които са украсени площадите и монументалните обществени сгради на Деултум. Изключително интересен е един местен монетен тип, който пресъздава топографската ситуация в района на Деултум чрез човешки изображения и символи. Река Средецка например е представена чрез речен бог и урна с изтичаща от нея вода. Мандренското езеро е изобразено чрез съд с широко устие, в който се влива водата от урната. Таласа е персонификация на морето, а корабът, който държи – символизира пристанището на колонията.
Редовното монетосечене на Деултум започва през 212 г., а монетарницата функционира в продължение на 35 години – от 212 до 247 г. През този период никой от съседните черноморски градове като Месембрия, Анхиало, Аполония, Бизия не емитира монети.
Източник  - www.dnesbg.com/kultura/nay-bogatata-kolektsiya-s-moneti-na-deultum-v-sveta-predstavyat-vav-veliko-tarnovo-2.html).
В исторически план е интересно да се знае, че
Деултум е превзет през 813 г. от войската на Хан Крум и тогава е заселен с българи.
В средата на ІХ в. именно в Дебелт е бил получаван ежегодният данък от Византия, както следва от писмото на Константинополския патриарх Николай Мистик до българския цар Симеон.
Открити са 64 оловни печата при църквата в местността Костадин чешма отнасящи се за периода между 726 - 843 г. Сред тях особено важни са три печата на първия български християнски владетел Борис І, приел с покръстването второто име Михаил. На тяхната лицева страна е изобразен Христос с евангелие и благославяща десница. Изображението е опасано с два кръга, между които се чете: „Христос помагай на Михаил, архонт на България“. Върху опаката страна е изобразена Божията майка с надписа „Богородице помагай на Михаил, архонт на България“. Намерените уникални печати на българския владетел Борис I карат учените да предполагат, че именно това е мястото, където е бил покръстен българският държавен глава.

Никола Николов

Национален археологически резерват

..Деултум – Дебелт”

Национален археологически резерват ..Деултум – Дебелт” е разположен на 17 км югозападно от гр. Бургас,  до днешното село Дебелт.

Районът на солото представлява обширна равнина покрай западните брегове на Бургаския залив, заобиколена с верига oт ниски хълмове.

Очертанията на бреговата линия са се променяли значително в зависимост от колебанията на нивото нa Черно море. Oт средата на II-то хилядолетие

пр. Хр, до към XIII век фарватерът но корабоплаването е навлизал далече в сушата. Това обстоятелство е повлияло силно върху географията на поселищния живот.

Известно е, че основаването на колонията е свързано с дедукцията на ветерани от Legio VIII Augusta при управлението на император Тит Флавий Веспасиан (69-79 г.).

Римляните използвали термина "ветеран" (veteranus) за всички отслужили войници, които били почетно освобождавани от военна служба след нейното изтичане.

Като социална група ветераните се появяват в резултат на промените настъпили в римската войска. При своето уволнение римският войник получавал като награда за службата си кьм държавата правото да владее земя (missio agraria) и значително парично възнаграждение (missio nummaria), Те са били пълноправни римски граждани, ползвали са се със значителни привилегии, които се състояли в неплащане на основните данъци

(tributum copilis  и tributum soli). Официалният език в колонията е латинският. Колониите се вписват в мрежата от гръко-римските източни градове с техния специален статут. Те са организирани кото градски центьр и притежавали територии, на които били разположени селища, които са под тяхна юрисдикция. Надписът от 82 г. открит в Рим представлява единственото запазено свидетелсгво за политичското устройство и структурата на управление на колония Деултум с наличието на местен градски съвет (curia) и на изпълнителната власт на колонията в лицето на магистрати (duumviri). Колонията е сякла емисии от собствени бронзови монети. Изображенията пo тях ни дават богата информация за нейния облик, религиозен живот и икономика.

В Деултум се почитат основните богове от гръко-римския пантеон както и други, чиито култ прониква от Изтока: Сарапис, Харпократ, Кибела. Както може да се очаква за едно римска колония, официалният култ кьм императора заема централно място в религиозния живот на колонията. Императорският култ се упражнява в „зона сaкра” на колонията разположена в съответствие с римските градоустройствени концепции, формулирани от Витрувий. Това са най-високо разположените терени на колонията. Тази зона се характеризира с висока плътност и интензивност на застрояване. В нея по различно време са изградени и преустроявани монументални обществени и култови сгради, масивни строежи, предназначени за жилищни и стопански нужди, крепостна стена съоръжена с бастион.

Началото на устройствено –строителните дейности в тази част на колонията се отнасят към десетилетията след основаването на Деултум и се свързват с публичните церемонии на култа към Асклепий, здравеносно божество на особена почит в VIII Августов легион. Храмът, в който е бил почитан неговият култ е заемал централно място в религиозния живот на колонията, за което свидетелстват монетните емисии на Гордиан III.

В храма са открити части от култовата статуя на Асклепий. Монументалната страда е свързана и с упражняването на императорския култ по време на Северовата династия. В нея е била издигната статуя на Септимий Север. Вероятният повод за поставянето ѝ в храма е посещението на императора в колонията.

В средата на III век Деултум е опустошен от готските нашествия. Това е и времето, когато е разрушен храмът на императорския култ в града.

Храм на императорския култ

Върху старо тракийско светилище през I - II век е възникнал римски храм, посветен на бога на здравето - Асклепий.

При преустройството на античния храм, той е бил превърнат в храм на императорския култ. Сградата е имала луксозен интериор от мраморни колони,

стенни облицовки, покрити с релефи, стенописи и пиластри с позлатени корнизи. Изобразена е върху монетите на града.

Във вътрешното помещение е била съкровищницата, в която са намерени пет надписа, на император Филип Араб и съпругата му Отацилия Севера.

На запад от комплекса започва една от големите улици на града, по която са били разположени магазини.

След разрушаването на храма в средата на III век върху развалините му била построена богата частна резиденция.

През късната античност тя била превърната в бастион. През IX в, в този участък се заселили крумовите българи.

Римските терми на Деултум

Термите на Деултум са една от първите обществени сгради изградени от ветераните на Осми августов легион, заселили се през 70-a година на I век след Христа. Това е огромна сграда с просторни топли и студени помещения отоплявани с топъл въздух идващ от пода. В нея е имало и зали за гимнастика и спортни игри - палестри. Посещаването на термите било част от всекидневието на римските граждани. Те са средище на обществения живот в колонията, тук хората се срещали, обсъждали различни теми, играели зарове, сключвали сделки, спортували и почивали. Друга особеност е, че били общодостъпни за гражданите. Особено впечатлява сложната и много умело изградена отоплителна система на Римските терми в Деултум. Тя е от т. нар. вид - хипокауст и се състои от специален висящ под (двоен под и кухи стени), където през тунели и широки глинени тръби циркулирал топъл въздух идващ от помещенията с пещи. Огънят в тези пещи бил постоянно поддържан с помощта на робите. Подът и стените на залите са били облицовани с мраморни плочи, мозайки, профилирани корнизи и пиластрови колони. Посетителите първо влизали в просторно предверие, което изпълнявало и ролята на естествена преграда пред студения въздух отвън. След това се преминавало в голяма зала - балестра. Следвали помещения с топли и студени басейни, сауна, места за масажи. Множество декоративни мраморни плочи и корнизи, колоните и капителите, фрагментите от мозайки, говорят за пищната декорация, с която са обогатявали архитектурно фасадите и интериора на сградата. В средата на IV век голямо земетресение е унищожило термите. Върху руините се изграждат жилищни постройки, които преизползват запазените зидове.

Сложните процеси и бурни събития в края на IV -V век в Източната римска империя, по-късно Византия, се отразяват и върху съдбата на града. Той е бил опустошаван няколко пъти от различни племена:

готи, хуни, авари, славяни. Във втората половина на V век укрепената площ на града се стеснява, a върху източните части на римските терми се изгражда източната византийска крепостна стена, подсилена с бастион. Римската главна улица (decumanus maximus)

е прекъсната и преустроена, a върху нея е изградена Източната порта на византийския град. Северно от портата зад крепостните стени се изграждат големи складови помещения за съхранение на зърно, които в началото на VII в. променят функциите си и са преустроени в жилищни сгради.

Амулети с магически текстове

През II-III в Рим става модерно практикуването на гностицизма. Това е система от религиозно-философски възгледи, смесваща идеи от източните култове юдаизъм, античното езичество. ранното християнство. По същото време в Деултум намираме негови последователи. Откритите преди година в семейна гробница два златни амулета с геми, вьрху които са гравирани “Sol invictus” (“Непобедимото Слънце”)  и

ABPAΣAΞ (Абраксас – космологическо божество. Върховен небесен бог, олицетворяващ единството между СВЕТА, ВРЕМЕТО и ПРОСТРАНСТВОТО).   

На името ABPAΣAΞ  се приписват изключителни магически свойства, тъй като комбинацията от числовите значения на буквите, които го съставят е 365, колкото са дните в годината.

А = 1, В = 2,  Р = 100,  А= 1,  Σ = 200,  А = 1,  Ξ  = 60;

1 + 2 + 100 + 1 + 200 + 1 + 60 = 365.

По скосения ръб на амулета със Сол Инвиктус е изписано  ΣЕMEΣEIΛAM - финикийското име на „Вечното слънце”.

На амулета с Абраксас - на гърба - в централното поле надписът е

BOH

θEIM

OIПА

NTH

т.е. "помагай ми във всичко”.

По скосения ръб е изписано обратно на часовниковата стрелка OANГЕΛOΣ, т. е. "Вестителят", което е свързано с гностическите вярвания за божествен вестител.

(Официален коментар)

Деултум (скица)