Доброванските гъби са скален мегалит и част от огромен светилищен комплекс създаден около 1500 г. пр. н. ера от жреците и майсторите на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара.
Те са шедъовър на скалното изобразително изкуство
и истинско съкровище за културно-историческото
наследство на България.

"Доброванските гъби" са обявени за природна забележителност със Заповед No.4051 от 29.12.1973.

Намират се в непосредствена близост до мястото на закритото през 1963 г. и изчезнало вече от местността и картите село Доброван, между селата Сини Рид и Козичино в източната част на Стара планина, Бургаска област.

Показаното във филма е само малка част от образите и сюжетите изобразени върху скалите.
Трудно е да се повярва, че древните са го създали сами!

Мястото посетихме на 21 юни 2012 година, като наблюдавахме изгрева на Слънцето.

Доброванските гъби към момента са три, като най-голяма и сложна като художествено изпълнение оценяме средната. Останалите също притежават впечатляващи художествени достойнства. Най-северната е характерна с камерата в основата й. Изхождайки от посоките на трите й отвора, не е трудно да се определи замисъла и предназначението им (за ритуалите във връзка с посрещане на Новата година по египетските календари, които са поне четири; за отбелязване раждането на Хорус, съвпадащо с Рождество Христово в наши дни и третият има отношение към раждането на Тот - господаря на времето), както е показано във филма.

При изгрева на слънцето по време на лятното слънцестоене средната гъба е така изваяна, че пет лъча преминават по нея, колкото са и допълнителните дни от годината, които Тот спечелва в надиграване с Кхонсу - Луната.
Върху гъбите откриваме енеидите - деветте основни божества в египетското мироздание, представени посредством типичните за тях образи или символи (Ра, Шу и Тефнут, Геб и Нут, Озирис, Изис, Сет и Нефтис). Използвани са и характерните египетски йероглифи "Уста" и "Око". Срещат се и образите на божествата типични за древен Египет:

• Хатмехит като делфин, богиня на рибите и Нил - символ на египетския народ населяващ поречието на Нил.

• Хорус (Соколът скитник) - символ на хоризонта и светлината - синът на Озирис и Изис.

• Богинята Хатор изобразена като павиан, съпруга на Хорус.

• Тот (Премъдрия) - син на Хорус и Хатор.

• Апеп - бог на разрушението.

Всички те са преплетени в сюжети характерни за митологията на древен Египет.

Трогателна е сцената с "целувката на Хатмехит за сбогуване". Създателите на мегалита ни разказват, колко тежка за тях е била раздялата с Родината и река Нил.
Причината за епичния "Изход" от земите на древен Египет и мащабната инвазия по нашите земи била, че Апеп - богът на разрушението нападнал и застрашил Хатмехит и рожбата й.

За това ни разказва и сцената с "огледалото - символа на живота Анкх".
Предсказанието било, че египетската цивилизация е застрашена от гибел и забрава.
Египетската владетелка Хатшепсут Мааткара, непосредствен ръководител на преселението, се справила по блестящ начин с надвисналата опасност, като идвайки по нашите земи със своите следовници създала империя подобна на съществувалата по това време Египетска империя и поставила по такъв начин родоначалието на траките. Известната сред траколозите Бендида (Богиня майка) се индентифицира в исторически план изцяло и единствено с нея. Знае се, че Мааткара се превъплъщавала в богинята Баст, а нейният племеник и доведен син Тутмос ІІІ приел ролята на сина на Баст - младия лъв Михос.

Доброванските гъби се явяват безценен артефакт на този величав епос.

"Духовете", които случайно открих в заснетия видеоматериал, представляват ефирни светлинни отражения на образи и сюжети деликатно създадени върху терена. Те са демонстрация на феноменалните знания и умения на древните по отношение на възможностите и значението на светлината за живота на земята и използването й в предсказателните практики. Използването на антисиите в астрологията очевидно се явява аналог и подобие на описания природен феномен.

Впоследствие разбрахме, че Доброванските гъби всъщност били пет. Две от тях са разрушени от местните жители в средата на миналия век поради липсата и на най-малка представа за значимостта им за културно-историческото ни наследство.

Но питам се, дали местните или някой друг е истинският виновник за това!?

Преценете сами!

Никола Николов