През 1952 година Копривщица е обявена за град
музей. Извършена е реставрация и консервация
на архитектурните паметници в града с цел запазване на цялостния
облик, историческото наследство и самобитност.
През 1956 година е създадена Дирекция на
музеите.
Уредени са 6 музейни експозиции в родните къщи
на видни копривщенци.
Това е едно от местата в
Родината ни, което ни дава възможността да осъзнаем цената на
свободата.
Димчо
Дебелянов
(роден като Динчо Дебелянов) е български поет, автор
на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни
периодични издания
Димчо Дебелянов е роден на 28
март 1887 в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана
Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на
дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата,
семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там
Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в
Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил
"Св.Св. Кирил и Методий", където пише първите си стихотворения.
През 1904 г. семейството на
Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“
46. През 1906 г. в списание „Съвременност“
са отпечатани първите публикувани творби на поета.По това време той е на
19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо
Яворов.
След 1907 г. Димчо Дебелянов
сътрудничи на „Българска
сбирка“,
„Съвременник“, „Нов
път“,
„Оса“
и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични
творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. Следва
две години в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и
превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.
В края на октомври 1912 г.
Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в
Самоков. През Балканската война е обикновен войник в Самоков. От
септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в
Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В
началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на
фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29
януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт,
където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември
ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в
сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това
сражение, на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо
до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца.
Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир
Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“,
костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът
Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. Скулптурата
„Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г.
Един от най-ценните паметници на
българската възрожденска архитектура. Построена е през 1856 година
от богатия търговец Ненчо Ослеков, участник в Априлското въстание от
1876 година, дал живота си за свободата на България.
Строителството е дело на майсторите
Минчо и Коста Зограф от самоковската школа. Къщата е
известна със своята изящна стенописна украса и дърворезба.
Обзавеждането отразява бита на заможно копривщенско семейство. В
къщата е поместена и етнографска експозиция.
Музей ЛЮТОВА
КЪЩА
- ул. "Никола Беловеждов" - 2
Лютовата(Топаловата) къща е уникален
архитектурен паметник от епохата на Българското национално
Възраждане.
Построена е през 1854 г. от пловдивски майстори за
копривщенския бегликчия и джелепин Стефан Топалов.
През 1906 г. след
преселването на Топалов в Одрин, къщата е продадена на копривщенския търговец
Петко Лютов и днес е известна под името Лютова къща. Вторият собственик Петко
Лютов е търгувал с мляко в Александрия.
Къщата представлява интерес със своята красива архитектура и богата стенописна
украса. Забележителен е отводът (салонът) на горния етаж с правилната елипса на
холкера на тавана, украсен с медальони и дърворезбено слънце.
Пейзажите в медальоните са рисувани по впечатления на собственика от Египет и
Истанбул. Дървените тавани в стаите са украсени с геометрични орнаменти.
Най-богато е изписана синята стая.
Стенописната украса на къщата е свидетелство на художествено-творческите
стремежи на българина от периода на Възраждането.
Битовата наредба илюстрира обстановката на богата копривщенска къща от средата
на XIX век.
Тодор Каблешков е роден на 13
януари 1851 г. Учи в Копривщица, Пловдив и цариградския френски
колеж. Владее свободно френски, гръцки и турски езици. Работи в
железницата на барон Хирш, първо като телеграфист, а след това и
като началник на гарата в Белово.
Председател е на тайния
революционен комитет в Копривщица и един от апостолите на ІV
революционен окръг. На 20 април 1876 обявява въстанието в
Копривщица. Автор е на историческото кърваво писмо. След погрома на
въстанието е заловен край село Чифлик, Троянско. Самоубива се в
габровския конак на 17 юни 1876 г.
Каблешковата къща е построена
през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов. Със своите
фасади,
красивия кобиличен фронтон и
остъкления си кьошк, тя е истински бисер на българския строителен
гений от епохата на възраждането, резбите по долапите, вратите и
таваните са украсата изразяваща основните идеи на времето.
Салонът на втория етаж
изненадва с високия си кръгъл плафон, наподобяващ купол. Върху него
грее дърворезбено слънце с преплетени житни класове – символи на
плодородието на родните поля и стремежът към свобода. Таваните на
югоизточната стая и кьошка са интересно апликирани.
През 1930 г. в къщата е уреден
общ музей, а през 1954 г. е превърната в мемориален музей.
Родният дом на известния български
революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание -
Георги Бенковски. Къщата е построена от дърво през 1831 година.
Музейните експонати разказват за живота и революционната дейност на
свободолюбивия българин.
Георги Бенковски
(истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер,
основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание
през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Роден е
според негови биографи на 21.09.1843
година в Копривщица. Поради ранната смърт на баща си Грую Хлътев е
принуден да напусне училище и да помага на семейството си за
насъщния като последователно чиракува терзийство и абаджийство, но
след време развива самостоятелна търговска дейност.
Говорел седем езика —
български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски.
Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в
предприетите от българската революционна емиграция действия по
организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875
г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание,
което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва
истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на
Руско-Турската Освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да
я има днес България е огромна.
По време на Априлското
въстание организира и води отряд от около 200 конници, сред които 6
хървати и немец, позната като „Хвърковатата чета”. С нея подпомагал
въстаниците в сраженията с поробителя и поддържал бойния им дух.
След разгрома на въстанието, в резултат на предателство, загива на
12 май при засада на моста на река Костина край с. Рибарица,
Тетевенско.
В близост до родния дом на
Георги Бенковски се
намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола.
Проектирането и изработването му са дело на арх. П. Тататов и
скулптура Х. Танев. Разположен на красива поляна, пред гъста борова
гора - място, от където се разкрива прекрасна гледка към гр.
Копривщица, сякаш препуснал към своята мечта, Георги Бенковски
остава в историята като: "Човекът що даде фаталния знак".
Комплекс от три постройки,
изградени в период от 25 години : зимна къща - 1810 г., стопанска
сграда - 1820 г., лятна къща - 1835 г. Сградите са служили за
нуждите на семейството на джелепина Стойчо Каравела и съпругата му
Неделя Доганова. Днес и в трите къщи е разположена музейна
експозиция, посветена на живота и делото на двамата братя Любен и
Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности
обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист,
журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов (1843-1903)
като политик - министър председател и министър на финансите.
Любен Стойчев Каравелов (1834
или 1835 - 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист,
журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на
България от турско робство.
Има трима братя и три сестри.
Получил добро образование, натрупал сериозен житейски опит в
Родината и чужбина, Любен Каравелов допринася съществено за
развитието на обществената мисъл в България през Възраждането. Пише
библиографски трудове, статии по българска литература, култура,
лексикография, политическа история, нумизматика.
(1857–1867) Москва — Л.
Каравелов издава „Памятники народного быта болгар“ (1861), „Страницы
из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы“ (1868),
„Българи от старо време“ (1867) и др. Редактира вестник „Свобода“
(1869–1873), където автор става Христо Ботев (1872–1873). По-късно
двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874).
Каравелов участва в
национално-революционното движение като член и председател на
Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в
началото на 70-те на 19 век.
По време на Руско-турската
освободителна война е преводач в руския щаб.
