Malko Tarnovo, Bulgaria

The town of Malko Tarnovo is situated at 340 m above sea level. It has a population of 3527 inhabitants (2003) and is the only town in the Bulgarian part of Strandja mountain (except the coastal towns). It is located at about 80 km South of Bourgas, 58 km South-West of Tzarevo, 470 km South-East of Sofia and just 5 km North from the Bulgarian - Turkish border. The settlement has existed since Antiquity as a mining establishment, probably as a road station and as a market (emporium) in Central Strandja. Excavation works have proved the existence of several cultural layers from different ages.

According to the historians the settlement under the present-day Malko Turnovo was also a center of rich spiritual culture.

The Strandja's mysteries begin here.

This movie shows you:

• the centre of M. Tarnovo during the festival of the crafts on 23^th of July 2016;

• both churches in the town;

• the museums in M. Tarnovo;

• “Propada” – The City of the Dead or the fake tomb of goddess Bast;

• The sanctuary “Mishkova niva”, which is situated near the Tomb of Bast (Bastet) - the Egyptian goddess of Love, Daughter of the sun god Ra and mother of Mihos (Maahes, Miysis). In our short visit to this place we found a number of artifacts to support our assumption that originally the sanctuary was a temple of Mihos - the guardian of sacred places, protector of  the innocent and the pharaoh while he was in battle.

• the Bast's tomb near the town of M. Tarnovo, Bulgaria, described for the first time by the blind prophetess Vanga;

• “Kamaka” (The Stone) – the place where the goddess Bast defeated the power and destructive god Apep on 12^th of July 1490 BD; 

• a geoglyph near the town with the faces of goddess Bast and her son Mihos;

Whose faces are at the end of the movie: these of Bast and Mihos or these of Hatshepsut Maatkara and Tutmos ІІІ?

  МАЛКО ТЪРНОВО е разположен на 340 м надморска височина и има около 3500 жители. Той е единственият град в българската част на Странджа планина (като се излключат крайбрежните). Разположен е на около 80 км южно от Бургас, 58 км югозападно от Царево, 470 км югоизточно от София и на 5 км от българо-турската граница. Съществувал е още в античността като селище на металурзи, пътна станция и пазарище (емпорион) в Централна Странджа. Разкопки установяват наличието на културни наслоявания от няколко епохи. Във всичките пет участъка на Малкотърновското рудно поле са открити следи от древна металургична дейност.

Според историците селището под днешно Малко Търново е било център и на богата духовна култура.

По време на турското иго преимущество в стопанството на града е имало скотовъдството. Овцете и козите достигали до рекордния брой 200000. Малко Търново е било нихийски (околийски) център.

Една революционна проява на малкотърновци оставя ярки следи в епохата на борбата за национални свободи. Това е т.нар. Саравигюва афера по името на един от мухтарите, срещу чийто данъчен произвол се вдига населението на града през 1875 г.

Участието на малкотърновци в Преображенското въстание е свързано с дейността на четите на Георги Кондолов, Михаил Герджиков и Георги поп Аянов. Присъствието на голямо турско поделение в града направило невъзможно превземането му от въстаниците.

Градът е бил освободен след победоносния марш на българската войска по време на Балканската война през 1912 г.

25 ОКТОМВРИ - ДЕН НА МАЛКО ТЪРНОВО

На този ден през 1913 се подписва "Акт" от турска и българска страна за присъединяване на Малко Търново и Малкотърновския край към пределите на Царство България.

ЛИЧНОСТИ

Родени в Малко Търново

• Ангел Заберски – баща (р. 1931), български композитор, аранжьор и педагог;

• Георги Костадиев (1879 - 1942), български революционер

• Георги Чепов (1871 - ?), български революционер

• Дамян Заберски (1929–2006), български художник;

• Дико Джелебов (1874 - 1909), български революционер;

• Димитър Ф. Арнаудов (1880 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Малко Търново, жител на Бараклии, 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, 4 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен;

• Димитър Халачев, български революционер;

• Димо Янков (1875 - 1965), български революционер;

• Йордан Георгиев Мешков (1883 - ?), български революционер;

• Йордан Мутафчиев (р. 1940), висш офицер от Българската армия, военен министър и дипломат;

• Лефтер Мечев (1875 - 1953), български революционер;

• Магда Пушкарова (1920–2006), българска народна певица;

• Райко Петров (1876 - 1933), български революционер;

• Стамат Икономов (1866–1912), български революционер, един от ръководителите на ВМОРО в Одринско;

• Стойчо Гаруфалов (1868 — 1924), български военен и революционер;

• Стоян Петров (1874 — 1914), български революционер;

• Стоян Сталев (1884 — ?), български революционер

• Тодор Мръчков, професор по трудово право, бивш главен прокурор;

• Янко Керемидчиев, български историк и краевед, роден в Малко Търново;

• Янко Стоянов (1879 - 1906), български революционер.

Починали в Малко Търново

• Райко Петров (1876 - 1933), български революционер

• Стефан Тошев (1883 - 1930), български революционер и юрист

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Градът има три музея — археологически, исторически и природонаучен. В музеите са представени 5 експозиции, разположени в три странджански възрожденски къщи: археология, нова и най-нова история, иконна живопис, етнография и природа.

Изворът Големият врис е един от символите на Малко Търново. Намира се в централната част на града. Има поверие, че ако чужденец посети Малко Търново и пие вода от Големия врис, задомява се и остава в града.
По-късно изворът е почитан като аязмо на Света Варвара. На околните скали, върху забити железни кръстове, се палели свещи, носели се безквасни хлябове и се отслужвали молебени.
И до ден днешен, на Богоявление, басейнът на Големия врис се завирва и там се хвърля кръста за здраве и благоденствие на града.
С този извор-майка е свързана и една от хипотезите за произхода на името на Малко Търново: Тerra Neva (Nova) = място (Тerra) край голяма река/ вода (Neva-Nova) -› Терново -› Търново.
През 1862 година изворът е покрит, а няколко години по-късно – басейнът на Големия врис е зазидан с големи каменни блокове и постлан с мраморни плочи, взети от тракийското светилище при Пазлака.
В цяла Странджа знаят, че в Малко Търново "Големият врис бруфка (тече силно), а малкият силма цицириса (едва чучурка)".
Легенда разказва, че някога изворът на Големия врис бил обитаван от жени самовили.
Църквата “Успение Богородично” - разположена е в центъра на града. Тя е построена в 1830 година на мястото на стара църква, вероятно от 1754 г.
Интересна е и католическата църква от източния обред "Св. Троица".

В близост до Малко Търново, на 3,5 км западно от града се намира крепостта “Голямото градище”. Укрепеното пространство има формата на неправилен кръг (диаметър около 100 м). Тук са откривани материали от римската епоха.

Гробницата на египетската богиня Бастет – съзидателната лъвица или жената котка, дъщерята на бог Ра - Слънцето.

Култовият комплекс в местността Мишкова нива се намира  в подножието на Голямото градище на около 3 км югозападно от града. Считаме, че първоначално е бил изграден като храм на Михос - син на Бастет. По-късно явно е бил надграден и превърнат в храм на бог Аполон.

"Пропада" или "Градът на мъртвите", както някои са склонни да го наричат, се състои от гробници и гробове. Считаме, че първоначалният му замисъл е да отклонява вниманието от истинската гробница на Бастет и така да съхрани тайната за истинското и местонохождение. Разбира се, че боговете не се погребват, а простосмъртните като нас. Тогава чии са тленните останки в гробницата на Бастет? Известно е, че в божествата Бастет и Михос са се превъплъщавали съответно великите египетски владетели Хатшепсут Мааткара и доведеният ѝ син Тутмос III. Имаме сериозни основания да смятаме, че в гробницата на Бастет е мумията на Мааткара.

Светилището „Камъка” с очите на бог Хорус, мъж с глава на сокол, е мястото на решителната битка, в която Бастет побеждава могъщия и разрушителен бог Апеп (изобразяван най-често като питон) за да спаси бог Тот при раждането му. Бог Тот, изобразяван като примат или скален ибис, е господарят на времето, бог на красноречието и писмеността, алхимикът и медиаторът - разрешаващият споровете сред боговете и хората. Битката се случила на 12 юли 1490 г. преди Христа. Датата споделяме за първи път.

Тракийското светилище при бившия католически девически пансион се определя  като светилище на Зевс-Дионис и се датира към II - IV век след Христа.

Братановата пещера - Намира се на 9 км. северозападно от Малко Търново в местността Трите дерета. Турската дума “братан” означава “разклонение”. В една от галериите и е открита голяма запазена урна в сивочерна глина.

Село Бръшлян - Намира се на 11 км северозападно от Малко Търново. В селото можете да посетите църквата “Св. Димитър”- Със своя план тя е представител на предвъзрожденската местна култова архитектура. Балювата къща е друг архитектурен и исторически паметник. Построена е през ХIХ в.

Село Младежко  - Намира се на 50 км южно от Бургас при един от изворите на Младежка река. В района на селото има обитаеми пещери, носещи име “леярниците”.

Крепост “Голямото кале”- Намира се на 1,5 км западно от с. Младежко. Укрепената площ е огромна по размери- 41,5 дка.

Село Стоилово се намира на 8 км северно от Малко Търново.

В село Заберново можете да посетите църквата “Свети Лука”- Това е най старата оцеляла църква във вътрешна Странджа, паметник на културата от XVII – XVIII в.

Мистичното аязмо „Индипасха”.

ОБИЧАИ И ФОЛКЛОР

В обичаите на странджанското население са запазени мистични елементи. Смята се, че те са наследени от траките. Подобни са кукерските игри и паликошът.

Кукерските игри са цяло карнавално шествие. Играли са се в седмицата между Местни и Сирни заговезни.  При тях  главни действащи лица са мъжете. Още от Коледа и Нова година се определят длъжностите- кукер, доктор, бръснар, орач, сеяч, магаре, бабата, булката и т.н. Най- важната фигура в този ритуал е кукерът. Той е облечен с овчи и кози кожи, с рога на главата и с много клопки и звънци. Четата обикаля из цялото село и спира при всяка къща. Кукерът се търкаля, момата мете с метлата. Бръснарят бръсне стопанина, а докторът преглежда стопанката.
Стопанките ги даряват богато с наденици, сланина, хляб и др.
След като обиколят цялото село, се връщат на мегдана, където орат, сеят и т.н. Всичко това се прави за плодородие и за изгонване на злите духове. Кукерът се търкаля, за да поляга реколтата. След края на ритуала всички участници се събират, гощават се със събраните подаръци и се веселят. До късно играят хора на игрището.
В неделя на Сирни заговезни се прави паликош. Кош, пълен със слама, се запалва и се издига нависоко на хорището. Възрастните хора наричат: " Както гори кошът, така да изгорят злините, клеветите, лошотиите, кражбите". Около горящия кош играе цялото население. Когато кошът падне на земята, всички го прескачат, та да няма бълхи през годината. Накрая всички си хващат ръцете и се прощават като казват: "Дай да се простим!- Простено да ти е!" . По- младите целуват ръце на по-възрастните и им искат прошка. Щом свършат паликошът и хорото, всички се събират по родове и заговяват. Заговява се с баница със сирене - плакета и варена кокошка, а на другия ден вече се пости.
Вечерта на заговезни се прави и "хамкане". На тавана с конец се завързва бяла халва или варено яйце и се върти. Децата са наредени в кръг и се стремят да го захапят с уста без да си служат с ръце. Обикновено конецът се насочва към най-малкото дете, за да го хване и да се радва. След това то дава от халвата на другите.
От кукерските игри до заговяването виждаме как се преплитат езическите с християнските обичаи.
В Малко Търново и околните села кукерските игри и паликошът се изпълняват всяка година.

Пролетните игри - Филеците се правят от Тодоровден до Лазаровден. Всяка неделя момите и ергените се събират на хорището и играят най - различни пролетни игри. Великите Великденски пости продължават 50 дни. През това време не се играят хора, не се свири гайда и не се бие тъпан. Младежите и децата правят ФИЛЕЦИ. По- интересни игри са:

- Провиране- тунел: Участниците се хващат за ръце или за кърпи, нареждат се в колона по двама, вдигат си ръцете като образуват дъга и по двойки се провират, като се започва отзад напред, докато двойките се изредят няколко пъти. Пее се песента "Жиравья, вийе буравья".

- Делене или сечене: две по две момите се хващат за ръце и тръгват. Момъкът, който харесва една от момите, им препречва пътя, замахва силно с ръка или кърпа и дели момите. Те започват да бягат, а той гони момата, която повече харесва, и я хваща. Втората мома се връща при момите и се залавя за друга и отново правят двойка. Следващите две тръгват и тях ги секат и така, докато се изредят всички и се надбягат моми и ергени.

- Двама са малко, трима са много: Нареждат се в кръг моми и ергени по двойки като момите са отпред, а момците са отзад. Двама са свободни и се гонят. Обикновен момъкът гони момата. Тя застава пред една двойка и казва :" Двама са малко". Момъкът, който е отзад, казва: "Трима са много", и започва да гони първия гонещ; ако го настигне- го удря с ръка, с каиш, с каквото може. Така играта продължава.

- Прескочи кобила: момчетата се нареждат в кръг, но са преведени като кобила. Крайното момче прескача всички, като се опира с ръце на гърба на наведеното момче. Щом ги прескочи всичките, се нарежда най- отпред, навежда се като кобила и последният започва да прескача. Така, докато им е интересно и забавно.

- Синджир, бяло Раде ле: три моми, обикновено по- малки или деца, клякат на три места във вид на триъгълник. Останалите моми се хващат за ръце като за хоро. Една по- яка мома води и дърпа момите, а те с бърза стъпка се въртят и пеят : "Синджир бяло Раде ле, Раде ле, още ми първо любе ле, любе ле...". И така момите играят, докато момчетата играят на Прескочи кобила и др.

- Дърпане на въже: момите и ергените се нареждат в две колони и се наддърпват. Това понякога става и без въже, а с хващане за кръста. Когато се дърпа, част от едната група отиват в другата, защото са ги придърпали, и така, докато ги победят.

- Надпяване: било е много застъпено по време на филеците. Момите и ергените са се надпявали, като са използвали надпяването за похвали и осмиване. Всичко се е правело за шеги и смях.

- Когато момите и ергените играят, децата играят отделно или по махали. Те играят на: Елате, момне ле, да си потропнем; Ерименче, Позлатенче; Сляпа баба; Броене; Криеница.
 

В Малко Търново всяка година се правят пролетни игри - филеци.

Ще запитате вероятно: "Ами нестинарството, кралимарковските стъпки, "Странджа" и нейните мистерии?"
"Да, и за тях, ама после, че то край няма! Като почнеш, затъваш като в пясъците на Сахара!
Не, не съм казал Сакар планина, за нея друг път! И хайде, че ме чака път, до следващото мистично място на Странджа!  Завиждайте ми!"

Информацията подбрах и подредих от най-доброто, което можете да срещнете в интернет за М. Търново. Допълних я с това което чух и видях на това пленително място.

Никола Николов