Казаха ми:
„Имаш ли път към Малко Търново, отиди и виж Марина река! Приказно място!”
Досетих се, че “Мара” е галеното име на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара и реката вероятно е наречена на нея.
Заинтригуван не попаднах на легенда, а на защитена местност с редки растителни видове, зелени и свежи целогодишно.
Времето тук сякаш е спряло!
А геоглифът Марина река е изумителен!
Той е ключе към историческата истина за
Марина река.

Откровение...

„Както отровница оплела ума

ще чезне споменът за мойте дела.

В битка с Голямата змия

опазих езика, нашта душа,

но втората глава гибелна ще е

за моята наследница.

Затова тъжа, а сълзите ми

са тихите води на Марина река.”

Стиховете внасят лъч яснота относно съдържанието и замисъла на геоглифа.
Змиите изобразени на него атакуват основно устата (символ на езика) и онази част от главата където е разположен мозъка, отговарящ за паметта. Геоглифът разкрива причините за мащабната инвазия на египтяните по нашите земи около 1500 г. пр. н. ера, както и предсказанието хилядолетия напред за това, което ще се случи с тяхната империя, цивилизация, култура, език и народ. Техен водач в този епичен „Изход” от Египет била Хатшепсут Мааткара, владетелката на двете земи, превъплъщавала се в богинята Баст, позната от легендите като мома Руса или като богинята-Майка на траките Бендида.
Не съм показал в геоглифа кучето - олицетворение на Сопдет, крокодила - символ на Собек, целувката, сърцето - хранилище на душата Ка и

ред лица, които се надявам сами да преоткриете.
Очевидна е връзката между съдържанието на геоглифа и легендата за Бастет убила Апеп.
Всичко това датира създаването на мястото като градина за размисъл и отдих около 1480 г. пр. Н. Ера.

Геоглифът е представен във филма чрез илюстрации на изображения въз основа на сателитна снимка от "Гугъл -Земя".

Никола Николов

Защитената местност "Марина река" е наследница на първия български резерват "Горна^Еленица - Силкосия", обявен през далечната 1933 г. Намира се в землището на странджанското село Кости. Избягвайки строгите ограничения на резерватния. режим - в рамките на един учебен час сред природната класна стая на "Марина река" можете да се насладите на уникалната южночер-номорска флора и да разкриете загадъчните причини този "музей на открито" да се съхрани на Европейския континент единствено тук - в Странджа.
Бродейки из гъсталаците на надвисналите зеленики, поспирайки срещу тисовото дърво, заобиколени от вечнозелените храсти на лавровишнята и колхидския джел, ще се потопите в изгубеното преди милион години царство на терциерните гори (източен горун, източен бук, благун и цер).
Пътеката -Живият музей на терциерна Европа предоставя в 11 Тематични табла с фотографии възможността да се запознаете с типичните за "Марина река" растителни и животински видове, възможността да научите повече за екологичните взаимовръзки и мерките за опазване на природата.

Чрез своите 5 познавателни модула пътеката предлага и занимателен поглед върху реликтните растения, земноводните и влечугите (южен гребенест тритон, горска дългокрака жаба, смок-мишкар, смок-стрелец, източен крехар, късокрак гущер, понтийски горски гущер, шипоопашата костенурка), птиците (черен щъркел, бухал, малък креслив орел, южен белогърб кълвач, зелен кълвач, горска зидарка, полубеловрата мухоловка и др.), бозайниците (обикновен и горски сънливци, дива котка, южночерноморска къртица и малка водна земеровка, златка, видра, чакал, вълк, рис и др.).
Общата дължина на трасето е около 1200 м, а плавното спускане до долината на Марина река се извършва по стар коларски път. Преминаването по представителната пътека "Марина река" дава възможности и за по-дълъг преход и посещения на защитената местност "Пирен" и село Бродилово; на резерват "Силкосия" и на селата Българи и Кости.
(По материалите от местността "Марина река")