![]() |
|
||
(пощенски код 4500; тел. код 0357)
се намира на 87 км от столицата София, на
78 км от Пловдив и на 42 км от областния център Пазарджик.
Местоположението предлага удобни връзки със София и Пловдив по
автомагистрала “Тракия” – международен път Е-80, с отклонение при с.
Гелеменово. Известен е с панагюрското съкровище открито от братя Дейкови през 1949 г., с героите си участници в Априлското въстание през 1876 г. и редица възрожденци, чиито паметни плочи могат да се видят на входа на Историческия музей в града, който пък откровено впечатлява с богатата си и добре подредена експозиция. Екипът му работи усърдно по възстановяване и на средновековното историческо наследство около крепостта Красен и Койчово кале. В музеи са превърнати и домовете на Райна Княгиня, Иван Тутев, Леков, Марин Дринов и др. Минералният извор край града, го превръща в още по-атрактивна туристическа дестинация.
|
|||
Според изследването на Димитър Дечев думата Панагюр има гръцки произход и била сведена до смисъла на тържище и панаир, но като цяло означава храмов празник и всенароден събор. Северно от Мъглиж се намират върховете с названия Панагюр и Малък панагюр. Едва ли те са подходящо място за тържище, но за храмов празник и събор, вероятно да. Думата се среща като диалектна в ред народни песни и се свързва със събор и веселба. Казвало се "да берем Панагюр", т.е да натрупаме положителни емоции по време на тържеството. В Странджанско и понастоящем ползват сродната дума „панагир” за събор на селище.
Бре Йоване, каурине (народна песен)
Когато се запознаем с наличието в околността на "природни забележителности" от характера на скалните образувания в местностите Арабушка поляна и Габровица, Турчанов камък, Гораница, Гарванов камък, Киселицата и безспорните светилища като Скумсале, Качулата и Кулата, оставаме изумени. Такова струпване говори само за едно:
в древността това място е било значимо духовно средище, на което ежегодно е провеждан всенароден събор - мащабен Панагюр!
Панагюрското съкровище се датира от изследователите му към IV, III век пр. Н. ера – времето на разпрострялата се върху три континента империя на Александър Велики. Предназначението му, както сами се досещате, е било да бъде използвано при ритуалите на Панагюра - събор и храмов празник, в който по това време явно са участвали гърци, траки, македони, илири и пеони. Бойците на Александър, скрепили дружбата си в походи и славни битки, идвали с близки и роднини да си припомнят преживяното, да се повеселят, а и да почетат боговете си, по чиято воля те оцелели във войната.
Кои са езическите богове почитани по време на Панагюра? Изхождайки от изображенията върху панагюрското съкровище това са гръцките – Хера, Атина Палада и Афродита. За траките тези три богини вероятно имали смисъла на богинята Хекате – изобразявана като три жени, богиня на трипътното кръстовище и магията, пазителка на градските порти.
Историците твърдят, че районът се е населявал от тракийското племе „беси”. Според известния египтолог Васко Добрев бесите се наричат така, защото са почитали бог Бес - древноегипетски бог на веселието и войната. Баст (Бастет) е женският аналог на Бес - древноегипетска богиня на танците, парфюма и любовта, победила в неравна битка змията Апеп - бога на разрушението. Бастет е пазителка на родилките и дъщеря на Слънцето - бог Ра. Българските имена като Радка, Райна и аналогичните им са кръстени всъщност на Ра. На дъното на умфалоса, вдлъбнатината в центъра на фиалата от панагюрското съкровище, откриваме деликатно нанесено изображение на двама мъже, единият от които държи голяма змия, а другият изглежда танцува вдигнал високо над главата си фиалата. Ритуалът явно е свързан с победата на Бастет над Апеп. Фиалата, символ на бог Ра - Слънцето, е противопоставена на змията - символ на Апеп, точно както в Християнството изправят срещу злите сили кръста. Известно е, че след утвърждаването на Християнството като официална религия местните постепенно заместили езическите богове с подходящи по характеристики християнски светци. Когато се огледаме за имената на храмовете в Панагюрище, а те са Св.Георги, Св. Въведение Богородично, параклиса Св. Параскева, можем да се досетим, че в древността на това място е почитана Бастет, защото: · Бастет убива змията Апеп, а Св. Георги убива змея; · В Бастет се е превъплъщавала египетската владетелка Хатшепсут Мааткара. Наричали я кратко и с любов Мара, което я прави съименичка на Св. Дева Мария; · Бастет е пазителка на родилките, а Св. Параскева им помага.
Върху скалите от светилището Скумсале наистина откриваме изображения на Бастет.
Жреците на Бастет са разбрали, че това място ще играе важна роля в историята на своя народ и са ни го завещали като знаме и светиня. Нека го съхраним и носим в сърцата си така и ние!
Никола Николов
|
|||
Връзки
Медии
Пътуване
Летища
Карти
Време
Слайдове
Архив |
|||