Панагюрище

(пощенски код 4500; тел. код 0357)

се намира на 87 км от столицата София, на 78 км от Пловдив и на 42 км от областния център Пазарджик. Местоположението предлага удобни връзки със София и Пловдив по автомагистрала “Тракия” – международен път Е-80, с отклонение при с. Гелеменово.
Панагюрище е център на медодобивната промишленост, на високите технологии в оптико-механичното, оптико-електронното, лазерно и прецизно уредостроене.
Община Панагюрище е разположена в централната част на Средна гора, в Панагюрската котловина по поречието на р. Луда Яна. Средната надморска височина е 683 м. От общата територия на общината най-голям е относителният дял на горския фонд – 46,69%. При посещението си в Панагюрския край през миналия век проф. Константин Иречек казва, че тук са най-разкошните букови гори, които е виждал.
Територия – 598, 6 кв. км
Брой населени места – 9 : Панагюрище /административен център/, селата Бъта, Баня, Попинци, Левски, Елшица, Поибрене, Оборище, Панагюрски колонии.
Брой жители – 30 240
Панагюрище e град, съчетал щедри природни дадености, уникално културно-историческо наследство и богати традиции с модерна инфраструктура, предприемаческа активност и икономически потенциал.

Известен е с панагюрското съкровище открито от братя Дейкови през 1949 г., с героите си участници в Априлското въстание през 1876 г. и редица възрожденци, чиито паметни плочи могат да се видят на входа на Историческия музей в града, който пък откровено впечатлява с богатата си и добре подредена експозиция. Екипът му работи усърдно по възстановяване и на средновековното историческо наследство около крепостта Красен и Койчово кале.

В музеи са превърнати и домовете на Райна Княгиня, Иван Тутев, Леков, Марин Дринов и др.

Минералният извор край града, го превръща в още по-атрактивна туристическа дестинация.

Начало

Според изследването на Димитър Дечев думата Панагюр има гръцки произход и била сведена до смисъла на тържище и панаир, но като цяло означава храмов празник и всенароден събор.

Северно от Мъглиж се намират върховете с названия Панагюр и Малък панагюр. Едва ли те са подходящо място за тържище, но за храмов празник и събор, вероятно да. Думата се среща като диалектна в ред народни песни и се свързва със събор и веселба. Казвало се "да берем Панагюр", т.е  да натрупаме положителни емоции по време на тържеството. В Странджанско и понастоящем ползват сродната дума „панагир” за събор на селище.

 Бре Йоване, каурине

(народна песен)

- Бре Йоване, каурине!
Що ке тебе тай невеста,
тай невеста убавица,
белолика, черноока?
Турци ке ти къскъндишат,
а бугаре - йощ повеке,
турци ке ти врата трошат,
а бугаре - пенджерите!
- Ако трошат, нека трошат,
баре мен е убавица,
из Мелник е изведена,
през Панагюр проведена.
У Панагюр оро игра,
кои беа ергените,
поясе си изкинаа -
половини от стегане;
кои беа утъкмени,
пърстен, китка повращаа,
за невеста се преварат!
 

Когато се запознаем с наличието в околността на "природни забележителности" от характера на скалните образувания  в местностите Арабушка поляна и Габровица, Турчанов камък, Гораница, Гарванов камък, Киселицата и безспорните светилища като Скумсале, Качулата и Кулата, оставаме изумени. Такова струпване говори само за едно:

в древността това място е било значимо духовно средище, на което ежегодно е провеждан всенароден събор - мащабен Панагюр!

Панагюрското съкровище

се датира от изследователите му към IV, III век пр. Н. ера – времето на разпрострялата се върху три континента империя на Александър Велики. Предназначението му, както сами се досещате, е било да бъде използвано при ритуалите на Панагюра - събор и храмов празник, в който по това време явно са участвали гърци, траки, македони, илири и пеони.

Бойците на Александър, скрепили дружбата си в походи  и славни битки, идвали с близки и роднини да си припомнят преживяното, да се повеселят, а и да почетат боговете си, по чиято воля те оцелели във войната.

Кои са езическите богове почитани по време на Панагюра?

Изхождайки от изображенията върху панагюрското съкровище това са гръцките – Хера, Атина Палада и Афродита.

За траките тези три богини вероятно имали смисъла на богинята Хекате – изобразявана като три жени, богиня на трипътното кръстовище и магията, пазителка на градските порти.

Историците твърдят, че районът се е населявал от тракийското племе „беси”.

Според известния египтолог Васко Добрев бесите се наричат така, защото са почитали бог Бес - древноегипетски бог на веселието и войната.

Баст (Бастет) е женският аналог на Бес - древноегипетска богиня на танците, парфюма и любовта, победила в неравна битка змията Апеп - бога на разрушението. Бастет е пазителка на родилките и дъщеря на Слънцето - бог Ра. Българските имена като Радка, Райна и аналогичните им са кръстени всъщност на Ра.

На дъното на умфалоса, вдлъбнатината в центъра на фиалата от панагюрското съкровище, откриваме деликатно нанесено изображение на двама мъже, единият от които държи голяма змия, а другият изглежда танцува вдигнал високо над главата си фиалата. Ритуалът явно е свързан с победата на Бастет над Апеп. Фиалата, символ на бог Ра - Слънцето, е противопоставена на змията - символ на Апеп, точно както в Християнството изправят срещу злите сили кръста.

Известно е, че след утвърждаването на Християнството като официална религия местните постепенно заместили езическите богове с подходящи по характеристики християнски светци. Когато се огледаме за имената на храмовете в Панагюрище, а те са Св.Георги, Св. Въведение Богородично, параклиса Св. Параскева, можем да се досетим, че в древността на това място е почитана Бастет, защото:

·         Бастет убива змията Апеп, а Св. Георги убива змея;

·         В Бастет се е превъплъщавала египетската владетелка Хатшепсут Мааткара. Наричали я кратко и с любов Мара, което я прави съименичка на Св. Дева Мария;

·         Бастет е пазителка на родилките, а Св. Параскева им помага.

Върху скалите от светилището Скумсале наистина откриваме изображения на Бастет.

Жреците на Бастет са разбрали, че това място ще играе важна роля в историята на своя народ и са ни го завещали като знаме и светиня.

Нека го съхраним и носим в сърцата си така и ние!

Никола Николов

Начало

Връзки   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив
Ссылки   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив
Links   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive