Рогозенското съкровище принадлежало на жреците на Кхонсу.

То ни предоставя познание за някои от циклите

във време-пространството и практиките за предсказване.

Изображения и надписи на прото-Канаанитски върху съкровището го датират към средата на второто хилядолетие пр.н.е.

То носи послание за благоразумие и бдителност относно угрозите идващи от Апеп – бога на разрушението.

„Завладее ли Апеп ума, изгубваш свойта душа!

И сам да се не изпепелиш, ще го стори бог Ра!”

(Интуитивно-поетичен изказ на посланието

заложено в Рогозенското съкровище)

Вълчитрънското съкровище е използвано от жреците при отбелязване на Слънчевата Нова година.

Двете съкровища разкриват цикличните връзки

между Слънцето и Луната.

Те са доказателство за изумителните познания

на древните в мунданното прогнозиране.

Изображенията показани във филма открих върху съкровището чрез методите на фотоархеологията.

Мотивите резонират с тези, които откривам по скалните ни светилища. Те са свързани с кошмара на египетските жреци и владегели в средата на второто хилядолетие пр. н. ера намерил фолклорно отражение в легендата "Бастет убива Апеп".

Съдовете на Рогозенското съкровище са 165,

а предметите при Вълчитрънското 13.

Няма как да се съглася с голяма част от твърденията в официалния коментар съпровождащ съкровищата. Примерно, като това, че са правени в рамките на няколко поколения и използвани от знатна тракийска фамилия.

Не, двата комплекта от съдове и атрибути от  съкровищата са строго ритуални. Принадлежали са на жреци, обслужващи култови центрове.

Най-ценното в тях е, че са носители на забравени познания за мунданно предсказване.

Ако познавате магичния смисъл на числата 165 и 13 ще се присъедините безрезервно към това становище.

Изпълнението на съкровищата с деликатно гравирани изображения и мотиви е феноменално. Нямаше как да Ви покажа или разкрия всичко това, тъй-като е изключително трудоемко.

Не съм убеден, че ще се намери майстор-репликьор, който да успее да направи точно копие на съкровищата, особено на Рогозенското!

И за цимбалите от Вълчетрънското мога да Ви кажа, но...

Никола Николов

Вълчитрънското съкровище

принадлежи към най-редките и най-интересните паметници на торевтиката, които света познава. Състои се от 13 съда изработени от сплав в следния състав: злато - 88,15 %, сребро £ 9,7 %, мед -1,74 % и желязо - 0,4 %. Общото тегло на съкровището е 12,425 кг. Открито е през един декемврийски ден на 1924 година, при риголването на лозето на двамата братя Цветанови от село Вълчитрън, Плевенско. Лопатите им издрънчават от допира с друг метал и на повърхността са извадени няколко потъмнели и полепнали с пръст съдове и капаци. Подведени от тяхната многобройност и най-вече от големината на предметите, сметнали че те са "пиринчени", т.е. от месингова сплав и ги изтълкували като знак, че на това място е имало заровени пари. Предметите били захвърлени, а големият и дълбок съд, поради удобството от двете масивни дръжки, бил пренесен в селото и послужил като "сервиз за храна" на прасето на единия от братята. Едва когато то в лакомията си успяло да лъсне метала до блясък, блеснала и сензационната истина - предметите били изработени от чисто злато с природна чистота от близо 23 карата. Съкровището набързо било събрано и започнала оспорвана борба и орязване на някои от предметите, поради което днес трудно може да се каже какво е представлявало то в първоначалния си вид. След намесата на полицията и сътрудници от Народния музей в София, приемник на който е днешния Археологически музей, в неговите сбирки попадат само тринадесетте съда с общо тегло от 12 килограма и 425 грама. Датировката му е поставяна по протежението на един огромен обхват от време между средната бронзова епоха (II хил. пр. Хр.) до Великото преселение на народите (V-VI в), a тълкуванието му е преминавало през становищата от най-обикновен сервиз за пиене, комплект от култови вещи, та чак до хипотезата, че капаците с лукувични дръжки са дискове на ударни музикални инструменти - цимбали. Днес вече за това забележително съкровище, което се състои от една голяма овална купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една дръжка, два големи и пет по-малки капаци с лукувични дръжки отгоре и един скачен троен съд от яйцевидно издължени и заострени в единия си край полусфери, доста категорично може да се твърди, че е изработено по време на разцвета на къснобронзовото общество в Карпатско-дунавския регион през втората половина на XIV - началото на XIII в. пр. Хр. Цялото Вълчитрънско съкровище демонстрира техническа култура, която няма корени нито в предходната епоха, нито намира продължение в местното златарство за доста столетия напред. Предназначението на Вълчитрънското златно съкровище, което е единно по своето съдържание и изработка, без съмнение е ритуално. Най-вероятно съкровището е принадлежало на някое голямо светилище в чест на бога Дионис. При изработката на съкровището са използвани различни материали. Само от злато са изработени петте вази, от злато и електрон - тройният съд, а седемте капаци под луковицата на дръжката в централната си част имат подплата от солидна бронзова подложка. Цялата украса на съкровището - и врязаните орнаменти, и изчуканите канелюри и перли, и прилепналите сребърни орнаменти, са изпълнени по един съвършен начин. Особено място в съкровището заема триделният съд с необичайната си форма и канелирана повърхност. Вълчитрънското златно съкровище още дълго ще остане една загадка в науката. Всички отделни елементи в неговата форма и украса са достъпни за местното занаятчийство и това е една от причините да се счита, че то е изработено от траките.

(Официален коментар)

Вълчетрънско съкровище

The Valchitran Thracian treasure

was found on a December day in 1924 during the deep-ploughing of a vineyard, belonging to the two brothers Tsvetanov's from the village of Valchitran, in the district of Pleven, Bulgaria. It consists of 13 vessels, made of the following alloy: gold - 88.15%, silver - 9.7%, copper -1.74% and iron - 0.4%. The total weight of the treasure is 12,425 kg.

Valchitran treasure

Rogozen Thracian treasure