|
Старосел
е село в Южна България, област Пловдив,
община Хисаря. След откритите от д-р Георги Китов край него антични
тракийски гробници и храмове придобива световна известност.
География
Село Старосел се намира в централната
част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора.
Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е
формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно
преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината
около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).
История
Културни и природни забележителности
-
Културни забележителности
-
Природни забележителности
Редовни събития
Други
-
Починали в Старосел
Литература
Външни препратки
Тракийски култов център Старосел
Изненадващо за всички, Траколожка експедиция за могилни проучвания ТЕМП
2000" откри през 2000 г. в Четиньова могила край с. Старосел.
представителен и грандиозен тракийски храм от края на V и IV век пр. Хр.
Той се състои от впечатляваща ограда /крепида/ с дължина 241 м. и
запазена височина до 3 м., централно и две странични стълбища, коридор,
прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло с куполен покрив
помещения. С диаметъра си от 5,3 м. то е най-голямото в Бъпгария, а
храмът с размерите си, планово и пространствено решение е
най-величествен в тракийските земи. В него е погребан обожествен
владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение, за
изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани
блокове, е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Предполага се,
че храмът е бил използван като хероон. Скалното образувание
непосредствено до северозападната периферия на крепидата е обявено за
свещено. Към него в скалите са изрязани стълби. Близо до стълбите в
скалата са издълбани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо
друга. В тях са извършвани жертвоприношения. Жертвеното животно е било
умъртвявано в най-високо разположената яма, кръвта е потичала по
наклона, и внимателно наблюдавайки я, жреците са гадаели бъдещето на
владетеля и народа му. На трийсетина метра западно от свещеното място е
иззидано съоръжения с елипсовидна основа. Отвътре то е измазано с
качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост 6 тона. Във вътрешността
са намерени парчета от съдове за пиене чаши и кани, както и цедилка.
Тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна,
затова е трябвало да се прецежда. Този факт навежда на мисълта, че това
е "винарна". Религиозните церемонии и извършваните в храма орфически
мистерии са свързани с пиене на вино. Всеки погребален ритуал се
съпровождал с тридневни тържества, които също не минавали без употребата
на вълшебната течност. Тези обстоятелства и това, че районът се е
славил, както в древността, така и днес, с хилядите декари
първокачествени лозя, потвърждават хипотезата, че храмът на Ситалк и
околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище
на Дионис, което историци и археолози търсят безуспешно повече от 150
години.
Храмът е възлово място на голям култов център от множество скални
светилища и няколко десетки могили. В две от тях са открити по-малки
храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши
представители на тракийската аристокрация, вождове или владетели. Този в
Пейчова могила е бил последовател на Орфей. През V век пр.Хр. тялото му
е било разчленено на три къса и погребано около очевидно свещена скала.
В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява
храм. В нея са подредени вещите на вожда: пълен комплект въоръжение
/наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч,
върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели на които са запазени
дървените тела/, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя,
повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири
бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с
червенофигурни сцени и орнаменти. Сред многото други находки се отличава
сребърната двойна брадва /лабрис/ - символ на царската власт в древна
Тракия. Лабрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на
конник, който има наколенник и пие от ритон. Златният пръстен-печат също
е с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган.
Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му
е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него
дракон. Сред останалите предмети се открояват стъклена маска с човешко
лице и бронзово огледало. Панчова могила крие гроб на войн с пластинчата
ризница, други предмети на въоръжението, комплект сребърни украси за
главата на кон. Наносникът е уникален с ажурното си оформление и
грифона, кръвожадно отворил клюн. Не е позната от досегашните находки и
юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви
Резултатите от досегашните проучвания дават основание да се твърди, че
надареният с природни дадености район край Старосел е бил важен култов
център на тракийското племе одриси през късно-желязната епоха.
Автор: Д-р Георги Китов
Начало
|
|
Впечатленията ни
от култовия център
при Старосел са,
че е проектиран и започнат още във времето на богинята Бастет, т. е.
след инвазията на египтяните на Балканския полуостров осъществена под
ръководството на известната египетска владетелка Хатшепсут Мааткара в
началото на 15 век пр. Христа. Предполагаме, че е станало в последните
години от живота ѝ, т.е. между 1475-1450 г. пр. Христа.
Изграждането му е продължило вероятно около 100-150 години и е завършило
след смъртта на Орфей.
Към тези заключения навеждат изображенията, които открихме върху
камъните и свещената скала край култовия комплекс на Четиньова могила,
както и от геоглифа над куполния храм.
Не го показваме във филма, но забелязахме, че в мащабната пластика
участват елементи дори от съседните на Четиньова могила хълмове.
Тази мащабност на въображението при създаването на изображения
по нашите земи в древността е характерна именно за този период.
Предполагаме, че комплексът има и други светилища и храмове, които все
още не са разкрити.
Изхождайки отново от изображенията върху камъните считаме, че храмът -
мавзолей с колоните е по-късен от куполния храм в култовия комплекс и е
изграден или в края на гореспоменатия период от 100-150 години или дори
по-късно.
Направената датировка от д-р Георги Китов отнесена
към V и IV век пр. Хр. вероятно е въз основа най-вече
на намерените артефакти от погребенията на висши представители на
тракийската аристокрация и по отношение на тях да е точна.
Относно куполния храм ще добавим, че той съдържа важни елементи от
календара на древните египтяни ползван разбираемо и от траките. Така
например шарките в основата на купола на храма са 30,
защото толкова са и дните от слънчевия месец.
Всяка шарка е с по 3 черти, тъй като явно са делили денонощието на 3
части - смени.
Това е удобно, защото в астрологията се работи с подобия на съвършени
времеви цикли, а древните
делят месеца също на 3 части, т. е. на 3 декади от по 10 дни.
Годината също се дели на 3, т. е. имаме три сезона - сеитба, растеж и
жътва. Всяка 3-а поредна година предците ни синхронизирали
синодичния лунен календар (месецът в него е от
29.5 денонощия) със
слънчевия като му добавяли един допълнителен месец (с
него стават 13 за годината) наречен на бог Тот и
имащ 33 денонощия.
В тази връзка те изградили купола на храма с 16
пръстена, а капакът му играел ролята на половинка. Така пръстените на
купола символизират половината на този допълнителен месец.
Както е казал
древният астролог
Веттиус Валенс
"умножавай и дели времевите цикли на 2 или 3".
Колоните са десет, защото.., но за календара на древните египтяни и
траки по-подробно в други статия и филм.
Предполагаме, че в помещението с купола на култовия храм жреците освен
традиционните ритуали са извършвали и замерване на характеристиките на
слънчевото излъчване, за да ги отчетат при вземането
на управленски решения от вождовете.
Календарът на древните е важен, защото разкрива част
от технологията на правените от жреците смайващи
астропрогнози за събития в далечното бъдеще.
Те положили неимоверни усилия да ни го завещаят като познание.
Никола Николов
Начало
|
Връзки
Ссылки