СТАРОСЕЛ, БЪЛГАРИЯ

 

 

Старосел

е село в Южна България, област Пловдив, община Хисаря. След откритите от д-р Георги Китов край него антични тракийски гробници и храмове придобива световна известност.

 

География

Село Старосел се намира в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м).

  

История
Културни и природни забележителности
- Културни забележителности
- Природни забележителности
Редовни събития
Други
- Починали в Старосел
Литература
Външни препратки

 

Тракийски култов център Старосел

Изненадващо за всички, Траколожка експедиция за могилни проучвания ТЕМП 2000" откри през 2000 г. в Четиньова могила край с. Старосел. представителен и грандиозен тракийски храм от края на V и IV век пр. Хр. Той се състои от впечатляваща ограда /крепида/ с дължина 241 м. и запазена височина до 3 м., централно и две странични стълбища, коридор, прецизно изпълнена фасада, правоъгълно и кръгло с куполен покрив помещения. С диаметъра си от 5,3 м. то е най-голямото в Бъпгария, а храмът с размерите си, планово и пространствено решение е най-величествен в тракийските земи. В него е погребан обожествен владетел, може би самият Ситалк. Внушителното съоръжение, за изграждането на което са били употребени повече от 4000 големи дялани блокове, е било по силите на мощен, богат, влиятелен цар. Предполага се, че храмът е бил използван като хероон. Скалното образувание непосредствено до северозападната периферия на крепидата е обявено за свещено. Към него в скалите са изрязани стълби. Близо до стълбите в скалата са издълбани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани жертвоприношения. Жертвеното животно е било умъртвявано в най-високо разположената яма, кръвта е потичала по наклона, и внимателно наблюдавайки я, жреците са гадаели бъдещето на владетеля и народа му. На трийсетина метра западно от свещеното място е иззидано съоръжения с елипсовидна основа. Отвътре то е измазано с качествен водоустойчив хоросан и е с вместимост 6 тона. Във вътрешността са намерени парчета от съдове за пиене чаши и кани, както и цедилка. Тракийското вино е било гъсто и непочистено от семки и гроздови зърна, затова е трябвало да се прецежда. Този факт навежда на мисълта, че това е "винарна". Религиозните церемонии и извършваните в храма орфически мистерии са свързани с пиене на вино. Всеки погребален ритуал се съпровождал с тридневни тържества, които също не минавали без употребата на вълшебната течност. Тези обстоятелства и това, че районът се е славил, както в древността, така и днес, с хилядите декари първокачествени лозя, потвърждават хипотезата, че храмът на Ситалк и околните скални светилища могат да се отъждествяват с древното светилище на Дионис, което историци и археолози търсят безуспешно повече от 150 години.
Храмът е възлово място на голям култов център от множество скални светилища и няколко десетки могили. В две от тях са открити по-малки храмове, използвани и като гробници-мавзолеи. В други са погребани висши представители на тракийската аристокрация, вождове или владетели. Този в Пейчова могила е бил последовател на Орфей. През V век пр.Хр. тялото му е било разчленено на три къса и погребано около очевидно свещена скала. В страни от нея е иззидана камера с двускатен покрив, за да наподобява храм. В нея са подредени вещите на вожда: пълен комплект въоръжение /наколенници, ризница, позлатен нагръдник-яка, позлатен шлем, щит, меч, върхове на копия, лък с кожен колчан, стрели на които са запазени дървените тела/, два пълни комплекта сребърни украси за конска сбруя, повечето с врязани изображения на животни, четири сребърни и четири бронзови съда, три амфори, глинени съдове, някои от които с червенофигурни сцени и орнаменти. Сред многото други находки се отличава сребърната двойна брадва /лабрис/ - символ на царската власт в древна Тракия. Лабрис е врязан и върху сребърна пластина с изображение на конник, който има наколенник и пие от ритон. Златният пръстен-печат също е с фигура на конник, пробождащ с копието си глиган.
Друг златен пръстен-печат е намерен в Маврова могила. Върху плочката му е вдълбана фигура на крилат сфинкс, който е победил разположен пред него дракон. Сред останалите предмети се открояват стъклена маска с човешко лице и бронзово огледало. Панчова могила крие гроб на войн с пластинчата ризница, други предмети на въоръжението, комплект сребърни украси за главата на кон. Наносникът е уникален с ажурното си оформление и грифона, кръвожадно отворил клюн. Не е позната от досегашните находки и юздата с два кнебела, оформени като едноостри култови брадви
Резултатите от досегашните проучвания дават основание да се твърди, че надареният с природни дадености район край Старосел е бил важен култов център на тракийското племе одриси през късно-желязната епоха.

Автор: Д-р Георги Китов

Начало

 

Впечатленията ни от култовия център
 

при Старосел са, че е проектиран и започнат още във времето на богинята Бастет, т. е. след инвазията на египтяните на Балканския полуостров осъществена под ръководството на известната египетска владетелка Хатшепсут Мааткара в началото на 15 век пр. Христа. Предполагаме, че е станало в последните години от живота ѝ, т.е. между 1475-1450 г. пр. Христа.
Изграждането му е продължило вероятно около 100-150 години и е завършило след смъртта на Орфей.
Към тези заключения навеждат изображенията, които открихме върху камъните и свещената скала край култовия комплекс на Четиньова могила, както и от геоглифа над куполния храм.
Не го показваме във филма, но забелязахме, че в мащабната пластика участват елементи дори от съседните на Четиньова могила хълмове.
Тази мащабност на въображението при създаването на изображения по нашите земи в древността е характерна именно за този период.
Предполагаме, че комплексът има и други светилища и храмове, които все още не са разкрити.
Изхождайки отново от изображенията върху камъните считаме, че храмът - мавзолей с колоните е по-късен от куполния храм в култовия комплекс и е изграден или в края на гореспоменатия период от 100-150 години или дори по-късно.
Направената датировка от д-р Георги Китов отнесена към V и IV век пр. Хр. вероятно е въз основа най-вече
на намерените артефакти от погребенията на висши представители на тракийската аристокрация и по отношение на тях да е точна.
Относно куполния храм ще добавим, че той съдържа важни елементи от календара на древните египтяни ползван разбираемо и от траките. Така например шарките в основата на купола на храма са 30, защото толкова са и дните от слънчевия месец.
Всяка шарка е с по 3 черти, тъй като явно са делили денонощието на 3 части - смени.
Това е удобно, защото в астрологията се работи с подобия на съвършени времеви цикли, а древните
делят месеца също на 3 части, т. е. на 3 декади от по 10 дни.
Годината също се дели на 3, т. е. имаме три сезона - сеитба, растеж и жътва. Всяка 3-а поредна година предците ни синхронизирали синодичния лунен календар (месецът в него е от 29.5 денонощия) със слънчевия като му добавяли един допълнителен месец (с него стават 13 за годината) наречен на бог Тот и имащ 33 денонощия.

В тази връзка те изградили купола на храма с 16 пръстена, а капакът му играел ролята на половинка. Така пръстените на купола символизират половината на този допълнителен месец.

Както е казал древният астролог Веттиус Валенс "умножавай и дели времевите цикли на 2 или 3".
Колоните са десет, защото.., но за календара на древните египтяни и траки по-подробно в други статия и филм.
Предполагаме, че в помещението с купола на култовия храм жреците освен традиционните ритуали са извършвали и замерване на характеристиките на слънчевото излъчване, за да ги отчетат при вземането
на управленски решения от вождовете.
Календарът на древните е важен, защото разкрива част от технологията на правените от жреците смайващи
астропрогнози за събития в далечното бъдеще. Те положили неимоверни усилия да ни го завещаят като познание.

Никола Николов

 

Начало

BGВръзки   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив
RUСсылки   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив
ENLinks   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive