 |
СЪКРОВИЩАТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ Културен център "Морско казино" - Бургас, България - 2011 |
|
||
|
|
|
|||
|
СЪКРОВИЩАТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ Древните траки са първите, засвидетелствани с писмени извори обитатели на източната част на Балканския полуостров и част oт Северозападна Мала Азия. В днешно време по-голяма част от заеманата то тях територия попада в земите на съвременна България. Древните историци, между които "бащата на историята" Херодот (V в. пр.Хр.). определят траките като най-многобройното население на земята след индусите. През 5-и век пр. Хр. едно oт многобройните тракийски племена - на одрисите, създава мощното Одриско тракийско царство. Скоро след това Одриското царство обединява голяма част от траките и се превръща в значим фактор в политическата история на Югоизточна Европа. Древногръцкият историк Тукидид (V в. пр.Хр.) посочва, че сред държавите, разположени между Евксинския понт (Черно море) и Ионийския залив (Адриатическо море), Одриското царство било най-голямо по територия и по своите богатства. От Тукидид научаваме още, че при цар Котис I (383-359 г. пр.Хр.) в неговата съкровищница постъпвали ежегодно от гръцките колонии и други варварски племена от подвластните му територии данъци в размер на 400 таланта в злато и сребро. Учените в началото на XX век са изчислили, че постьпленията се равняват на 1 200 000 златни франка. Този факт намира потвърждение в многобройните съкровища и богатите гробни находки, които се откриват периодично през последните два века - случайно или при археологически разкопки. Само малка част от тях. като тези oт Борово, Даскал Атанасово, Дуванлий, Летница, Луковит и Рогозен, е достатъчна, за да определи българската земя като земя на съкровища. |
||||
|
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И СОБСТВЕНОСТ НА СЪКРОВИЩЕТО
Според каменен надпис, от търговския център, населен от траки и гърци - Емпорион Пистирос, край Ветрен, Пазарджишко, цар Котис и неговите наследници сключвали договор със своите гръцки партньори, като се заклевали в Дионис. Друг надпис, открит в двореца на Севт III (330-297 г. пр.Хр.), се свързва с предаването на Епимен, който потърсил убежище в храма на двореца. Епимен се предава с цялото си имущество на Спарток, който след смъртта на Лизимах (281 г.) се обявил за тракийски цар, властващ в Кабиле. Плочите с текста на договора се поставяли в посочения храм и при олтара на Дионис в Севтополис, както и в храма на Артемида Фосфорос в Кабиле. Възможно е Панагюрското съкровище, което е датирано в края на IV - нач. на III в. пр.Хр.. да е ползвано от Севт III или от неговите наследници във връзка с това събитие. |
||||
|
ЗЛАТНАТА МАСКА НА ТЕРЕС
Тя представя в релеф лице на брадат мъж с индивидуализирани черти и затворени очи. Халката на пръстена има правоъгълно сечение и форма на полуелипса, затворена от елипсовидната плочка, по лицето на която е вдълбано дълбоко релефно изображение на гол седнал млад мъж с глава в профил и буйна къдрава коса. Изображението е сред най-реалистичните в Тракия и единствено с подобен сюжет измежду 15-ината известни златни пръстени – печати. |
||||
|
ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ
За находката са изпратени телеграми до проф. Димитър П, Димитров в Народния археологически музей, София, доайен на античната археология в България и до Археологическия музей в Пловдив. Поради чествания на този ден празник на българските студенти, телеграмата до София няма ответ. След експонирането в мострената витрина на текстилната фабрика в града, вечерта е прибрано в сейф на банката. На следващия ден отзовалият се спешно директор на пловдивския музей, д-р Петър Цончев, пренася с охрана съкровището и то е вписано в инвентара на музея. В продължение на четвърт век то заема централно място в неговата експозиция. За целта е изработена специална витрина, която вечер се спуска в метален сейф. При откриването на Националния исторически музей в София, Панагюрското златно съкровище е включено през 1984 г. в постоянната експозиция на музея, първоначално в сградата на Съдебната палата, а от2000 г. - в бившия Дом № 1 на резиденция "Бояна". |
||||
|
- РИТОН С ГЛАВА НА ЕЛЕН И СЦЕНИ С ПОДВИЗИТЕ НА ХЕРАКЪЛ И ТЕЗЕЙ
Ритонът е оформен в долната си част като глава на елен лопатар (Dama Asiatica). Херакъл, най- великият гръцки герой е предсгавен наметнат с кожата на немейския лъв в борба със златорогия керинейски елен. Изображения на героя се срещат често в произведения на тракийската торевтика (художествена обработка на метални излелия). Подвизи на Херакъл са представени върху сребърни апликации за конска сбруя (IV в. пр.Хр.), открити в тракийска надгробна могила край Панагюрище. Тезей. най-големият герой на областта Атика, е представен с развята хламида, с препасан меч в битка с дивия бик, който опустошавал реколтата край Маратон. Преди това, по заповед на Евристей, Херакъл укротил бака на остров Крит и върху него достигнал до брега, където го пуснал на свобода. Херакъл и Тезей участвали заедно в похода на аргонавтите и похода срещу амазонките. Херакъл освободил Тезей от подземното царство. Тезей престоял там срастнал се със скалата, защото дръзнал да поиска Персефона, съпругата на бог Хадес - владетеля на царството на мъртвите, за жена на приятеля си Пейритой. |
||||
|
- РИТОН С ГЛАВА НА ЕЛЕН И СЦЕНА "СЪДЪТ НА ПАРИС"
От двете страни са седнали Атина, държаща шлем и щит, и Афродита, която е прихванала своя химатион. Богините са насочили поглед към Парис, в очакване да присъди, коя от тях е най-красива. Облеклата на персонажите, имената на които са изписани с пунктир, са индивидуализирани. Богините и жената в основата на дръжката са представени с накити. Сцената на този ритон е във връзка с каничките-ритони с женски глави (№3,4 и 5). |
||||
|
- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА ХЕРА
|
||||
|
- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА АТИНА
Очите изглеждат недовършени, тъй като са били инкрустирани с материал, който не е запазен. Възможно е да са били изработени от разноцветна стъклена материя, която се е изронила. При тази каничка единствено личат очертанията на ириса. Съдът е силно деформиран в основата при откриването му. |
||||
|
- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА АФРОДИТА
|
||||
|
- ФИАЛА (СЪД ЗА РИТУАЛНИ ВЪЗЛИЯНИЯ)
Фиали, амфори, кани и ритони от благороден метал се използват и при царските ритуали в Древна Тракия. Откриват се в царски и аристократични тракийски надгробни могили и се определят като символи на властта. Фиалата от Панагюрското съкровище е с изпъкнал център (омфалос), изработен отделно и припоен с допълнителен пръстен. Повърхността е пищно украсена с концентрични пояси. Първият е съставен от 12 малки розети. Следващите четири включват радиално подредени по 24 жълъди и пропорционално нарастващи човешки глави. Главите представляват етиопци, които според древните гърци обитавали южния край на света, заобиколена от океан. Те първи чествали с възлияния боговете. Етиопска глава има на фрагмент от чернолаков съд от Несебър. Подобни глави украсяват златни апликации, открити в гробницата на Севт III крей град Шипка. Останалата повърхност е заета от сложни палмети. Украсата се вижда добре в негатив отвътре. Под ръба отвън има врязан надпис, който с букви обозначава теглото на съда. С подобна фиала в ръка е представена богинята Немезида в статуя (IV в. пр.Хр.) от нейното светилище в Рамнунт (Атика). |
||||
|
- АМФОРА-РИТОН
Научните тълкувания са различни: or разпознаването на Ахил, укрил се сред дъщерите на цар Ликомед на остров Скирос, през митологични сюжети - до сцена от атическа комедия - нападение на дома на хетера и тракийски боен танц пред гробница. Най-много учени приемат, че са Представени "Седемте срещу Тива", сцена, която се свързва с трагичната поука насочена срешу всяка братоубийствена война. На дъното са представени невръстният Херакъл, удушаващ змиите, изпратени от разгневената Хера, и полегнал Силен, който държи двуцевна флейта и съд - кантарос. Съдът е поднесен тека, като че ли виното, което се излива от амфората през единия от отворите в устите на етиопските глави на дъното на амфората, пълни кантароса. Сребърен ритон с протоме на кентавьр е открит при село Тополчане, в района на Сливен. |
||||
|
- РИТОН С ПРОТОМЕ (ПРЕДНА ЧАСТ) НА КОЗЕЛ И СЦЕНА С ХЕРА, АПОЛОН, АРТЕМИДА И НИКЕ
В центъра на фигуралния фриз е представена Хера, седнала на трон. Стъпила е на ниска подложка с крачета. С дясната си ръка извършва възлияние с фиала. С другата ръка е повдигнала края на воала си. От двете й страни са застанали боговете близнаци Аполон и Артемида, с лъкове в левите си ръце. Между тях, на задната страна на съда, е представена богинята на победата Нике. Нейната коса е привързана на висок кок. Дрехата оставя бюста й открит. Хера и Аргемида са облечени в двойно препасани хитони, но само този на Хера е с орнаменти. Всички богини са представени с накити. |
||||
|
- РИТОН С ГЛАВА НА МЛАД ОВЕН И ДИОНИСОВА СЦЕНА
В центъра на сцената е представен седнал младият Дионис. В прибраната коса, със спускащи се на раменете кичури, се вижда бръшлянов венец. Долната част на тялото му е обгърнато от химатион. В дясната си ръка държи тирс. С лявата се е облегнал нежно на рамото на седнала млада жена, която е прихванала китката му. Двамата имат меки обувки с връзки, каквито имат и владетелската двойка от стенописа в Казанлъшката гробница. От двете страни са представени танцуващи в екстаз менади, едната с тирс, а другата с тимпан. Надписите на ритона определят двойката като Дионис и Ериопе. Приема се. че това е епитет на Ариадна, влюбена в Тезей. След пророчески сън Тезей оставя Ариадна на остров Наксос, където тя става жена на Дионис. Възможно е името да е вариант на Еригоне, дъщеря на Икарий, в която Дионис се влюбил. Заради гостоприемството, проявено към Дионис, Икарий получил в дар лоза и бил първият, който отглеждал лозя и произвеждал вино в Атика. Приема се, че култът към Дионис има тракийски произход. Според Диодор (I в. пр.Хр.) Дионис пръв слиза в царството на мъртвите и извежда оттам майка си Семела, като я дарява с безсмъртие. Това вярване е залегнало в тракийската религиозна доктрина за живот в отвъдното. |
||||
|
ЗЛАТНИ НАКИТИ ОТ НЕКРОПОЛА НА МЕСАМБРИЯ
Сред тях централно място заема аграфата. Обеците са двусъставни - кръжило от златна тел завършващо с майсторски изпълнени две фитури на митичния крилат кон - Пегас и висулка с форма на изящна амфорка. Оригиналният змиевиден пръстен завършващ с изображение на Кетос - митичен морски дракон, който Персей убил и освободил красивата Андромеда. Другият пръстен представлява златна пластинка с полиран камък-аметист. Също доста характерни са били и колиетата-закопчалки. Към свободно падащите накити принадлежат и висулките, Филигранната украса е водеща и при манистата с ромбовидна форма, вероятно част от огърлица. Две от тях са оформени като усмихнати човешки лица - реплика на комическите театрални маски.
|
||||
| Връзки Медии Пътуване Летища Карти Време Слайдове Архив |
|
|||
Ритонът има еднаква форма с №1. Освен сцените
в горната част двата ритона имат отлики и в третирането на дръжките.
