 |
 |
 |
|
|
|
|||
|
Tryavna is located in Central Bulgaria, about 250 km
away from both Sofia and Varna, and at 440 m above mean sea level. The
town lies at the foot of the northern slopes of Stara planina (Old
Mountain, the Balkan). It is famous for its ancient crafts and typical National Revival architecture, featuring 140 cultural monuments, museums and expositions. Tryavna is the birthplace of Bulgarian poet Pencho Slaveykov and revolutionary Angel Kanchev. Symbol of Tryavna is the St. Archangel Mihael Church, situated in the town center and built in the late 12th century after Bulgarian tzar Asen defeated Byzantine emperor Isaac II. One of the first secular schools in Bulgaria was built on Capitan Diado Nikola Square. Visitors will also find an interesting collection of watches from different historical periods and a collection of paintings by artist Dimitar Kazakov (1933 – 1992) there. The famous wood-carved suns can be seen at
Daskalov’s House. They were made by masters Ivan Bochukovetsa and
Dimitar Oshanetsa who in 1808 competed against each other in order to
prove their skills. The Museum of Wood-Carving is also housed there.
Daskalov’s House was declared an architectural-construction monument of
culture of national importance by virtue of publication in State
Gazette, issue No 96 of 1967. Slaveykov’s House is situated next to Daskalov’s House. The poet Petko Slaveykov (1827 – 1895) and his wife Irina raised all their children there. A special exhibition of documents tells about the artistic careers of Petko and his son, poet Pencho Slaveykov. The Clock Tower – one of the symbols of Tryavna,
stands in the centre of the town. It was built in 1814 and is 21 m high.
The tower was declared an architectural-construction monument of culture
of national importance by virtue of publication in State Gazette, issue
No 96 of 1967.
|
|||
|
Трявна Името на град Трявна се свързва с тучната трева,
растяща в прилежащата местност „Търнава” , с "тръвнитеа''- кошери на
рояците пчели характерни за мястото, както и с близките планински
проходи (от "транс-вена" - преминавам отвъд). През турското робство селището се структурира
като дервентджийско, т. е. жителите му изпълняват функции по
обслужването и охраната на проходите. Това състояние е регламентирано
със султански указ от 8 Април 1565 г., в който за първи път се споменава
името Трявна. През втората половина на 12 век с името
„Търнава“ възниква настоящото селище. Легендите говорят, че тук и в
околните села, Веленци (от „веля“ - заповядвам), Поповци и Цареви ливади
се заселват побягнали от Търново клир и боляри. През XVI и XVII век,. Трявна бързо се разраства.
В града се преселват пришълци от Одринско, Тетевен и др. Липсата на
плодородни земи тласнало хората към търсене на друг поминък и
възможности, като търговията. Постепенно с труд и предприемчивост
жителите на Трявна развиват и превръщат в свое основно препитание
художествените занаяти иконопис, дърворезба, казаслък, както и
мутафчийство, куюмджийство, гайтанджийство, строителство и др. Освен
това до края на 17 век, пък и по-късно тревненци се занимават с
копринарство и розопроизводство. В средата на 17 век, в града била
създадена най-старата от възрожденските художествени школи –
Тревненската, която включва три, основни направления на
художествено-творческа дейност: иконопис, дърворезба и строителство.
Основоположник на Тревненската художествена школа е Витан Карчов, който
работи през първата половина на 17 век. Неповторимият облик на
Трявна се дължи на нейната самобитна архитектура, на поколенията
майстори строители, градили църкви, мостове, училища, сътворили редица
красиви тревненски къщи. Възрожденските улични ансамбли ”Петко
Р.Славейков” и „Асеневци”, в Качаунската махала, са съхранили своята
автентичност и романтика. Една от най-внушителните и представителни
тревненски къщи е Даскаловата. Строена между 1804-1808 г., тя е дом на
фамилия Даскалови и типичен образец на ранновъзрожденската жилищна
архитектура. Къщата има традиционна и богата вътрешна уредба.
Най-впечатляващите елементи в интериора са резбованите тавани в двете
гостни стаи, с форма на слънца – шедьоври на българската дърворезба от
епохата на Възраждането. Те са резултат от облог между майстор учител и
неговия калфа, Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца. Те трябвало да
изготвят таваните в рамките на 6 месеца, от Гергьовден до Димитровден,
като нямали право да наблюдават работата на другия. Знойното лятно
Слънце пресъздал калфата, а галещото, спокойно пролетно Слънце е дело на
стария дърворезбар. Когато комисия от утвърдени майстори дърворезбари
огледала работата им те останали впечатлени от творбите им, като дала на
калфата званието „Майстор”, а на учителя званието „Уста”, което ще рече
„майстор на майсторите”.
Тревненските майстори-строители, резбари,
иконописци достигат изключително майсторство и виртуозност в своите
творби и се утвърждават като изключително търсени и ценени през цялото
Възраждане. Казват, че дело на млад майстор търсещ признание
е Любовната чешма, на която той пресъздал посредством барелеф образа на
любимата си. Намира се недалече от „Възрожденското кафене”, където може
да опитате „кафе на пясък”.
Сред известните тревненски иконописци са
Димитър Кънчов, синовете му
Йонко, Христо и Иван Попдимитров, като последният е и
известен художник, получил орден от цар Борис III за принос в
изобразителното изкуство. Сред шедьоврите на тревненското архитектурно
наследство са къщите, градени от Димитър Сергюв. Калинчевата къща/1830/,
Добревата/1834/, Сергевата/1841/, Райковата/1846/, Киревата/1851/, са
сред архитектурните творения на прочутия тревненски строител.
Най-типичните и хубави образци на тревненската къща са Калинчевата и
Райковата (паметник на културата с национално значение). Къщите имат
сходно обемно-просттранствено решение: двуетажни, с представителна
фасада, обърната към уличната линия; дюкян откъм улицата; еркерно
наддаване на втория, жилищния етаж над първия (което разчупва фасадата и
смекчава строгостта на къщата); голям чардак на втория етаж, отворен към
обширен вътрешен двор. В центъра на Трявна
се намира единственият
запазен днес възрожденски площад в България, с прилежащите му наоколо
сгради. Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестият каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844-1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той привнася допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.
Най-представителната сграда на площада с
часовниковата кула е Тревненското школо. Школото е сред първите светски
училища в България. Будните и предприемчиви тревненци не остават назад
от напредничавите идеи на Възраждането и с усилията на цялата тревненска
общественост е построена сграда, в която е организирано едно от първите
в България светски училища, където се преподава по най-модерните за
епохата педагогически методи. Строена през периода 1836-1839 г. Сградата
е издължена, с правоъгълен план, с помещения от всички страни, затварящи
неголям вътрешен двор. Планът на сградата наподобява манастирските
комплекси от това време. Осем години с известни прекъсвания в него е бил
учител големият български поет, писател, публицист, обществен и
политически деец Петко Р. Славейков. Домът, в който е живяло неговото
семейство сега е превърнат в музей. Тук се ражда и неговия син Пенчо
Славейков - един от най-видните български поети и културни дейци. Галерия „Казаков“ в Трявна отново отваря врати след 2000 г. В нея са изложени картини и пластики от дърво на братята Казакови – Никола и Димитър. Димитър Казаков – "Нерон" е първият български художник, чиито картини може да се видят в Лувъра. Галерията „Казаков„ е открита първоначално през 1985 година във възрожденското „Славейково училище“ в Трявна с подарените от художника на града над 500 от най-добрите му живописни творби.
Часовниковата кула: (1814г.): направи се
тревненския сахат…" - е записал летописецът на Трявна поп Йовчо. Легендата разказва, че за да се получи
разрешение от османската власт за строежа на кулата, тревненки е
трябвало да се откажат да носят традиционния накит за глава, СОКАЙ,
наподобяващ красивите царски диадеми. Часовниковия механизъм е изработен и поставен през 1815 г. от габровските майстори Къню и Геню Радославови. Днес Часовниковата кула е един от символите на Трявна. Стройният каменен силует, останал сякаш непреходен за годините, насочва погледа нагоре към бронзовата камбанария, чийто камбанен звън отмерва времето и изтичащия човешки живот.
Забележителни като композиции са двете църкви на
града. В Тревненския проход в 1190 г. българските царе Асен и Петър
разгромяват войските на император Исак II Ангел, който решил отново да
заличи България и предприел мащабен поход, безславно завършил след
неуспешна обсада на Търново малко преди този разгром. В чест на гръмката
победа е изградена най-старата църква в Трявна храмът „Св.
Архангел Михаил”. Черквата е неделим елемент от композицията на
старинния площад с часовниковата кула. Датата на изграждането й не е
известна. През 1798 г. църквата е опожарена от кърджалиите и е повторно
възобновена от тревненци през 1819 г. Иконите на храма и иконостаса са
изработени от представители на Витановската фамилия, в периода 1820 –
1821 г. Другата градска църква е „Св. Георги”. Църквата е разположена в „Долната” махала на града. Построена е в периода 1848 – 1852 г. от първомайстор Димитър Сергюв. Иконостаса на храма е изработен от Димитър Дойковчето – един от най-талантливите тревненски майстори резбари. Представители на Витановската фамилия изписват иконите, а стенописите са дело на зографи от Захариевската фамилия и фамилията на поп Димитър Кънчов.
Много тревненци се включват в борбата за
национално освобождение. Активно участват в подпомагането на руските
войски при боевете при Шипка - Шейново много от тях, като Минчо Стари,
са техни разузнавачи, водачи в планината и доставчици на продоволствие.
В Трявна е роден и сподвижникът на Левски, Ангел Кънчев (1850-1871 г.).
Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира
революционна дейност. Трявна е сред селищата, които се включват в
Априлското въстание. На 25-ти април 1876 г. в града пристига пратеник от
Панагюрище с писмо от апостолите на IV Пловдивски революционен окръг
Георги Бенковски и Захари Стоянов, с което се призовава към незабавен
бунт. Местните дейци, водени от председателя на революционния комитет
зографа Цаню Захариев, за десет дни събират чета от 50 души. Водени от
войводата Христо Патрев, въстаниците на 5-ти май завземат града без да
срещнат съпротива. На 9-ти май четата, вече нараснала до 110 души, се
изправя срещу башибозук и редовна армия близо до селцето Нова Махала.
Благодарение на избраната удобна позиция и организацията си, тревненци
успяват да отблъснат три пъти атаките на османците. Въпреки това те
изпитват проблеми заради глад и недостатъчно амуниции и решават да се
разделят и да отстъпят. Много от тях са заловени и екзекутирани или
изпратени на заточение. През Руско-турската освободителна война от
1877-1878 г. вземат участие над 200 тревненци. От началото на декември
1892 г. тук живее като интерниран Петко войвода до падането на
Стамболов, след което на 18 май 1894 г. той се връща във Варна.
Гражданството се отнася с дълбока почит и уважение към войводата.
Тревненци участват масово и в петте войни за обединение на България,
които се водят между 1885 и 1945 година.
Свободата си Трявна посреща по Петровден 1877 г.
Някогашните занаятчийски работилници прерастват в малки предприятия за
мебели и текстил. През втората половина на XX век тук израстват модерни
предприятия за производства на вълнен текстил, трикотаж, мебели,
машиностроене и военна продукция. Но тревненци използват добре
природните дадености на своя красив край и от самото начало на XX век. в
Трявна се развива туризъм и курортна дейност. Първите туристи през 1896
г. са посрещнати с леко недоверие, но скоро духа на модерността и
вродената предприемчивост вземат връх. През 1910 г. е създадено
Дружество за културно-икономическо повдигане на гр. Трявна ,което заедно
с управата на града полага големи усилия за благоустрояване на селището
и създаване на удобства за почиващите, идващи тук заради красивата
природа и здравословния балкански въздух. Наблизо са Върховете Голям Бедек и Малък Бедек,
параклисите и екопътеките към връх Бъзовец и връх Голям Кръстец,
пещерите „Змеюва дупка“ (Змеева, змейова дупка) до самия град Трявна и
„Марина (Парова) дупка“ при с. Генчовци, Националния природен парк
„Българка“ с местностите "Виканата скала" и „Студения кладенец“. През 1938 г. съпругата на цар Борис III , царица
Йоанна дарява своята зестра за построяването на Детски санаториум за
лечение и профилактика на белодробни заболявания, който е открит през
1944 г. В него и досега идват да се лекуват и оздравяват деца от всички
краища на България. През 1937 г. Трявна получава статут на "почивно
място" със Заповед на Главна дирекция на народното здраве. През 1963 г. Трявна официално е обявена за
курорт. Днес това малко туристическо градче попада в
пределите на област Габрово.
|
|||
|
ИВАН ПОП
ДИМИТРОВ /1850 - 1944/ е дванадесетото дете на колоритният свещеник
и зограф Поп Димитър Кънчов. Първите си уроци по живопис получава в
ателието на своя баща. После продължава да се обучава четири години в
Букурещ и три години в Академията за изящни изкуства в Париж. През
1879г. подрежда своя изложба в Париж и така става първият българин
изложил свои творби в парижките салони. През 1885 година, извоювал си
име, именития художник се завръща в България. На него принадлежи първата
самостоятелна изложба на български художник след Освобождението в залите
на Народното събрание. Иван Поп Димитров рисува светска живопис,
предимно портрети, градски пейзажи, селски бит. Името му става символ на
новаторство и академизъм в българското изкуство след Освобождението. За
изключителното му дарование получава орден от цар Борис III. Портретите
му се отличават с точност, прецизност до най-малката подробност,
експресивност и вярно предаване на оригинала. Иван поп Димитров не
забравя и иконописта. Иконите в созополската църква „Св.св. Кирил и
Методий, софийската църква „Св.св. Кирил и Методий и църквата „Св.
пророк Илия кв. Княжево са негово дело. Бомбардировките в София през
1944 година унищожават ателието и творбите му. Повечето от малкото
запазени творби на художника се намират в Специализирания музей гр.
Трявна. Колекцията включва и творби на неговият родственик Иван Йонков.
Чрез потомците на Поп Димитър Кънчов се стига до естествения завършек на
Тревненската иконописна школа - вливането и в руслото на новата
българска живопис.
|
|||
|
Дарение на братя Димитър и Никола
Казакови
Дарението на братя Казакови постъпва в музея
през 1985 г. То включва над 500 творби – живопис, рисунки върху теракот
и фаянс, дървена и каменна пластика.
Димитър Казаков – Нерон (22 юни 1933 – 16 януари 1992)
Роден е в с. Царски извор,
Великотърновско. Баща му умира рано и детството му преминава в бедност и
грижи. Завършва средно техническо училище и постъпва в Художествената
гимназия в София, където е приет заради особения си талант. Продължава
да учи в Художествената академия в София, специалност графика. Неговите
първи значими изяви са от 60-те години на ХХ век. Работите му се приемат
с голям успех по целия свят – Атина, Париж, Ню Йорк и др. Негови картини
има в Националната картинна галерия, в музея „Пушкин”
в Москва, както и в императорската колекция в Токио. Българската критика
го причислявя към Неоетнографската школа.
Никола Казаков
(септември 1935 – февруари 2007) Завършва основно образование, после учи
бъчварство. Той не е професионален художник. Учи се от брат си. Двамата
често работят заедно. Никола Казаков работи предимно с дърво. Много му
помага наученото от бъчварския занаят. Неговата първичност и
необремененост го правят уникален като творец.
|
|||
|
(17 ноември 1827 г - 1 юли 1895 г.)
Роден е на 17 ноември 1827 г. във Велико
Търново, в дома на Рачо
Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а детето е спасено по
чудо. Дядото на Петко Славейков, Рачо Чехларя, е от Банско или Якоруда.
Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб
през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново. Бащата
на Петко също е наречен Рачо. Заема се с казанджийство. Слабо
образован е, но е с горд български дух. В селото на майка си, Вишовград,
Петко вижда славеи, които го впечатляват дотолкова, че променя фамилията
си на Славейков. П. Р. Славейков учи
последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския
манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с много четене в
библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за
образованието му изиграва и запознаването му с „История
славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при
Емануил Васкидович), разширява познанията си по гръцки и се запознава с
произведения от сръбската и западноевропейската литература. Първото му
литературно произведение - „Акатист на три светители“ - е запазено.
Татковина Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй. Мили ми са планините и на север, и на юг, драги ми са равнините, набраздени с наший плуг. На уста ми сладка дума - ще да бъде този кът, дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат! Дор на небо ясно слънце, дор на очи свят, живот, ще обичам аз от сърце таз земя и тоз народ.
|
|||
|
Връзки
Медии
Пътуване
Летища
Карти
Време
Слайдове
Архив |
|
||
