През 1948 година селата Чепино, Лъджене и Каменица са обединени в град Велинград, носещ името на партизанката антифашистка Вела Пеева. Загинала в неравна битка едва на 22 години, саможертвата й вълнува поколенията и днес.

Велинград е разположен в западната част на Чепинската долина, на границата между Родопите и Пирин. Велинград е на около 85 км от Пловдив и на около 113 км от София. От намиращия се на 31 км град Септември започва лъкатушенето си сред живописен планинско-горист район теснолинейка водеща до Велинград, а оттам и до Добринище, като минава през Аврамово (1267 м надм. височина), най-високата гара на Балканите.

Велинград е планински курорт известен с прекрасната си природа, екопътеки до природни и исторически забележителности, като крепостта Цепина, Белите скали, Славеевата скала и др. С кола лесно се стига до язовир Батак, град Батак и пещера Снежанка. Най-голямото богатство на града като място за отдих е минералната вода, която блика от 80 извора с дебит от около 170 л/ сек. Уникален природен феномен е карстовият извор „Клептуза“ с дебит от 600 до 1200 л/сек., който подхранва две изкуствени езера.  В града са издигнати модерни балнеоложки центрове отговарящи на международните стандарти за обслужване на почиващите.

Историята на района се свързва с настаняването и живота на траките около 15 век пр. н. ера, най-вече на племето Беси. От траките се откриват надгребни могили и развалини от селища (в местността „Печковец“). 

През 46 г. римляните завладели Родопите. Така започва един смесен трако-римски период, който продължава до идването на славяните.  В началото на VI век Чепинският край е бил населен със славяни. Според проф. Петър Петров и проф. Дринов тук са живели славяни от племето „драговичи“. През 9 век по тези земи се появяват и прабългарите. Чепинската котловина е присъединена към българската държава при хан Маламир, а неговият наследник Пресиян включва в нейните предели цялата родопска област. Окончателното им освобождаване от византийците става при цар Калоян.

Смята се, че падането на крепостта Цепина и на целия Чепински край под турска власт е станало през 1371 – 1373 г. След това събитие настъпили редица сериозни промени в живота на тукашните българи. Стремежът за асимилация на българското население особено се засилил през ХVI в. Населението на Чепинския край не прекланяло глава и упорито се съпротивлявало на турските завоеватели. По времето на Мохамед IV (1656 – 1661 г.) част от населението е било принудено да приеме мохамеданството. Друга част обаче твърдо устоявала на натиска и се оттеглила в планината, в близост до село Каменица. С терор и оръжие турската власт се наложила и променила вярата на голяма част от населението на Чепинското корито, но народността и езикът се запазили.

Поради помохамеданчването в района откриваме два културно-етнографски слоя, християнски и българомохамедански.

Празнуват се както традиционните християнски, така и мюсюлманските празници. Празникът на града е в първата неделя от месец юли. В района се организират ежегодно регионални и Балкански фолклорни фестивали.

Велинградчани са известни със сръчността в народните художествени занаяти и изящно изписаните великденски яйца.

При посещение на града не се колебайте да посетите историческия музей, който функционира активно и редовно обновява експозициите си.

Останалото зависи единствено от желанието и възможностите Ви за едно прекрасно пътуване до Велинград!

Стягайте куфара и не забравяйте да си вземете чехли, бански и фотоапарат!

Компилацията е по материали от Уикипедия и лични впечатления от

Никола Николов