"Мишкова нива" - Храмът на Михос
Малко Търново, България

 

 

"Светилището Мишкова нива

е част от голям комплекс, който се намира на около 3 - 3.5 км югозападно от Малко Търново, на левия бряг на Делийска река в непосредствена близост до държавната граница с Република Турция. Състои се от крепост на върха Голямото градище, рудници в подножието му, могилен некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха, както и от т. нар. Голяма могила. Комплексът е известен още от началото на 20 век ..."

Знаейки тези подробности от статията и ред други източници за Мишкова нива, убедили се в състоятелността на твърдението, че под връх Градище се намира Гробницата на Баст, беше логично да предположим, че този топоним, едва ли е свързан с някаква нива на Мишо или Мишко, а вероятно произтича от древното му първоначално назначение, като място за поклонение пред бога Михос - синът на Баст, пазителят на светилищата, защитникът на невинните и фараона в битка.

 

 

Още повече, че бяхме направили справка с разположението на подобен храм в Леонтополис (Ал Мукдам), Египет. Там храмът на Михос е с правоъгълна форма съответстваща приблизително на правоъгълната постройка с по-ранна датировка открита в границите на куполната гробница на Мишкова нива и е разположен североизточно от храма на Баст, разположение съответсващо между Гробницата на Баст и хероона в Мишкова нива край Малко Търново.
Предполага се, че светилището е било действащо до 4-6 век сл.н.е., и вероятно е било експлоатирано и надграждано от редица народи - траки, елини, перси и римляни.
И така със смесени чувства, произтичащи от породилите се предположения, но и с разбирането, че те биха били безсмислени, ако не са подкрепени от съответни артефакти, посетихме на 15 ноември 2010 г. обекта Мишкова нива.
За наша обща радост направените открития в рамките на краткото ни посещение надхвърлиха и най-смелите ни очаквания.

1. Върху каменна колона открихме образ на жена,

който от пръв поглед изпъкваше сред богатия паноптикум от изображения. При приближаване на образа, той се разпадаше на други два образа, на жена и младеж, в които нямаше как да не бъдат разпознати образите на Хатшепсут, жената - фараон властвала цели 22 години в Египетската империя и възмъжалия Тутмос ІІІ, чиито регент била през това време. Лесно се разпознават по едновременното носене на знаците на властта на фараона, специална изкуствена брадичка и уреус. Изследванията на египтолозите показват, че от регионален "митът за Баст и сина й Михос" се превръща в общозначим в пределите на Египетската империя точно по време на управлението на Хатшепсут. Също и това, че двамата, Хатшепсут и Тутмос ІІІ, са се превъплъщавали при обществени изяви съответно като Баст и Михос.
Хатшепсут била невероятно умел политик и управник. Като съпруга на фараона, т.е. на брат си Тутмос ІІ, който умира вследствие на раняване по време на битка, тя оправдано заявила правото си на регентство пред институциите в древен Египет над Тутмос ІІІ, който според завещанието трябвало да бъде провъзгласен за фараон, но поради крехката си възраст, едва на 5 години, нямало как ефективно да упражнява властта си и да решава сложните проблеми на империята. За година регентство тя успяла да убеди египетския съд и съвета на жреците, че Египетската империя се нуждае жизнено от едновластен фараон и според съня на майка й, в който й се явил самият бог на слънцето Ра, Хатшепсут била негова дъщеря и логично била тя да бъде овластена като такъв. Това станало и едва ли е минало без щедри обещания и бонуси към отговорните длъжностни лица. Така първата й стъпка към обсебване на цялата власт в империята била осъществена. Властта на жреците в древен Египет била завидна, но Хатшепсут, вероятно произхождала от техните среди, угаждала им или била удобна за тях, ето защо тя властвала безапелационно над Горен и Долен Египет и била известна с прозвището "Владетелката на двете земи".

Не смятам да ви занимавам с впечатляващите й командно-организаторски качества и как предвождайки египетската армия набързо се справила с агресивните сомалийци и нубийци на юг и възвръщайки владението си над територии при предишните граници на империята, тя възстановила и разширила храма познат като Спеос Артемидос удовлетворявайки духовните потребности на местните жители по начин, че да я уважават и почитат.

Не бих искал да ви занимавам и с това колко умела била в икономическите дела, защото се знае, че при нея занаятите и търговията били в разцвет, а хората истински се веселели и разпускали по празниците на богинята Баст, като най-известният от тях, който и досега се празнува като карнавал, е на 31 октомври. Херодот споменава, че на този празник се изпивало такова количество вино, каквото не било изпивано за цялата друга част от годината.

Ще ми се обаче, да поразмишляваме върху нелеката дилема, която я измъчвала непрестанно "какво да прави с Тутмос ІІІ" и превърнала се наистина в сериозен проблем в последните години от живота й.
Да го "отстрани"!? Та той бил нейна кръв, при това още толкова сладко и мило дете, а щяла да пристъпи и завета на брат си. Това нямало да мине незабелязано от роднините й, щяла да загуби най-важната причина, поради която се добрала до властта и да подтикне опонентите си към действие. Тя била разсъдлива и избрала по-дипломатичния начин - да го обвърже така, че да задържи властта за себе си максимално дълго, пък времето каквото покаже. Оженила го още като дете за дъщеря си Неферуре, която му се явява и сестра по линия на баща му - Тутмос ІІ.

Обвързала го здраво на ментално и подсъзнателно ниво чрез мита за Баст, съзидателната лъвица, дъщерята на бога на Слънцето-Ра, и нейния син Михос, пазителя на светите места и пр.
С други думи, Хатшепсут представлява "Баст", а Тутмос ІІІ - "Михос" и това му се внушавало от ранното му детство, а също и на масите, и действало като магия. Един много удобен мит, в който задълженията са точно разпределени, а субординацията е пределно ясна.

След възмъжаването си Тутмос ІІІ заявил амбициите си да властва, което логично прерастнало в сериозен конфликт между двамата. Изображението върху колоната дори намеква за двувластие и въоръжено противоборство между тях чрез изобразяването на двата крокодила. По-младият се е озъбил на по стария. В египетската митология свещеният крокодил Собек бил почитан като символ на сила и мощ, покровител на войската и царската власт. Египтолозите също допускат сериозен конфликт между двамата, поради който след възкачването на Тутмос ІІІ на трона, всички следи за управлението на Хатшепсут били безкомпромисно заличени, а статуите й обезобразени в областта на носа - акт в древността на низвергване. Преходният период, при който властта преминала от Хатшепсут в ръцете на Тутмос ІІІ обяснява трите години на неяснота в историята на Египетската империя между властването на двамата.

Хатшепсут вероятно предвидила развитието на подобен сценарий в отношенията между нея и племенника й и замислила абдикирането си предварително. Подготвила област от чужда страна, в която да има достатъчно сила и власт, и в която дискретно да се оттегли при необходимост, без да накърнява непоносимо интересите на местните владетели. Това естествено са логични догадки, върху които историци и археолози предстои да поработят сериозно въз основа на съществуващите артефакти. Според изследователи на живота й тя изчезнала от историческата сцена по доста мистериозен начин в средата на второто хилядолетие пр. н. ера. Възможно е погребението й в гробницата КV60 в "Долината на царете" да е било инсценировка. Един от поредните трикове на Хатшепсут. За да накаже неблагодарния си племеник скрила от него в гробницата под връх Градище най-ценното притежание на египетските жреци и фараони - ревностно пазеното познание за бъдещето. Тази хипотеза би обяснила защо земите на Странджа и Сакар планини не са включени в картата на Египетската империя по това време.

Оцелелият сфинкс на Хатшепсут (тяло на лъв притежаващо глава с лицето й) оставя впечатление, че уврежданията в областта на носа не са толкова резултат от акт на вандалщина, отколкото обективно пресъздадена реалност. Ясно личат следите от превръзка. в тази част на лицето й. Изследователи смятат, че в последните години от живота си тя страдала от редица болести, в това число и рядко онкозаболяване на кожата. Ето Ви възможна причина за неочакваната трансформация на богинята Баст от богиня-лъвица в богиня-котка. Носенето на маска на котка е къде по удобно, отколкото от това на лъвица. В потвърждение на предположенията ни лицето на Хатшепсут от "Мишкова нива" е покрито повече с превръзка, отколкото с маска. Дали заболяването е било "карцинома базоцелуларе" ще оставим да гадаят медиците-патономи.

Местните владетели, чиито образи припознахме в преден план на изображението, вляво, заради короните на главите им, са следели с тревога развитието на конфликта, тъй като той би могъл да засегне радикално както общите проекти и договорености с Хатшепсут, така и мира и целостта на земите им. Отнасянето на короните им към определен исторически период, народ и племе ще оставим на историците, археолозите, а защо не и на колекционерите, които показват често завидни познания в областта на увлечението си. Местните жители определено били респектирани от египтяните заради силната им добре организирана армия, от сработването им с исполините, от технологиите и познанията, които притежавали.

Изображението е ценно и заради това, че вероятно ни показва оригиналните лица на исполини, представители на раса, за която знаем от древните митове, а също и от епосите на Омир. Огромна стъпка на исполин открихме край входа на гробницата на Бастет, но Ви уверяваме, че ще продължим да издирваме и Ви показваме подобни следи от исполини на много места из Странджа и страната, считани за древни светилища. Стъпки, които разгледани внимателно и в съвкупност, с малки изключения отхвърлят възможността да са правени по шаблони, а принадлежат на реално съществували човеци-гиганти.

2. Голяма част от разхвърляните камъни из "Мишкова нива" съдържат изображения на лица,

които ясно се различават при увеличаване на снимката и особено след дигиталното й обработване за получаване на по-добра различителна способност. Част от тях, вероятно представляват своего рода албуми на хора живели и изпълнявали задълженията си в района.
Но, трябва наистина да сме били големи късметлии за да открием и Ви покажем камъка с изображенията финализиращи филма "Мишкова нива - Храмът на Михос". Едва ли може да се види нещо по-ценно дори в колекции и музеи от нивото на "Ермитажа". Това не е просто проект на смайващия геоглиф открит край Малко Търново, чието възкресено с акварел копие може да видите като финал на филма "Гробницата на Баст", а е средство за усъвършенстване на въображението и трениране на концентрацията, защото в него са въплътени освен образите на Баст и Михос още на много други хора, заслужили да получат местенце върху камъка и бъдат увековечени в това изображение-шедьовър, което би трябвало да се пази на постамент в някой музей при засилена охрана. Достойно е да се изучава в институтите по изобразително изкуство, история и археология, тъй-като е ярка демонстрация за подчиненост на идеята изцяло на "магията" на светлината.
Когато е в сянка, изображението наподобява това от геоглифа край Малко Търново - на фона на главата на Бастет е тази на малкия Михос, а когато изображението се освети от лъчите на изгряващото Слънце се разкрива нещо съвсем различно - на фона на главата на възмъжалия Тутмос ІІІ е тази на Хатшепсут. Невероятните качества и способност на изображението върху камъка към превращения произтичащи от осветяването му открихме случайно при правенето на филма. Те резонират изцяло с древната идея за връзка на Михос с Хорус (бог с човещко тяло и глава на сокол, символизиращ светлината) и Озирис (първият, който властва и възкръсва на небето след смъртта си). За "Хорус-Михос" се говори, когато Михос е жив, а при смъртта си става "Озирис-Михос".

Честно казано, не очаквахме да попаднем на такава връзка в Египетската митология, а още повече да я открием реализирана като светилище на територията на Странджа!
За да разберете кое е това светилище, бъдете с нас отново при следващата ни еспедиция!
 

Никола Николов

 

Мърморене:

 

- Май и ти не си спал! Казах ли ти!? Тия ще открият и колесницата в тунела, както са тръгнали!
- Мани, цяла нощ се въртях, уискито ми свърши! Не мога да повярвам! Въргаля се там някъде на поляната, представи си, едно камъче, за което можем да гушнем поне милионче Евра, а го пазят маса бордъри.., то телени огради, то вертолети, то ...нямам думи просто! Как го избраха бе, от толкоз планина, та точно там да го сложат! Голяма тарикатка ще излезе тая!
- Казват, че била от жреците!
- Хм, жреци! Трябва ни информация! Виж нашто момче, но го ползвай само да ти снесе: слабите места в системата, патрули, маршрути, технически средства, тоци, аларми, време за реакция, дупки за проникване, поведение при засичане, схема на обекта, естествено и точното място на камъчето ... Всичко в детайли. Обещай му пачка! Проучи, ако инфилтрираме двама "заблудили се" с каручка ще свършат ли работа. Качили няколко камъка да си подпрат колибата и се заблудили в гората, голяма работа, човешко е нали?! Виж по каналите, ще се появи ли сериозен клиент. После лесно ще го прекараме като строителен материал. Уф, пак ми се отвори...тръпка!
- Ами, ако номерът не мине?
- Мисля си и друг вариант, ако някой архепич го дръпне в музея и камъчето се "загуби" по хранилищата им или го заменим с копие!?
- И аз се светнах, дори на скулптора му подхвърлих, но се дръпна. Било прекалено комплицирано, щото е от камък. И трикът със светлината бил най-големият проблем.
- Карай бе, нещо по-простичко, форменцето да му докара! Докато се усетят за светлината, ние ще си пием "Джонито" на Сейшелите!
- Ама връзваш ли? Колкото по-трудно или невъзможно е копието, на експонатчето му се вдига цената.
- Малее, мале, мале! Пак ми се отприщи въображението, както си го немам! Трички в Евра!? Въъъ, това камъче направо си го заплюхме! Да видим само как да го натоварим! Aде, допиваме и бегаш по задачките, че току виж някой от конкуренцията се сети и ни изпревари!

 

 

P.S. (от автора)

 

Статията написах в края на 2010, когато бях в началото на изследванията си относно историята и замисъла на мегалитните светилища в България. Сега в края на декември 2012 г. категорично не споделям тезата на египтолозите за "конфликт" между Хатшепсут Мааткара и Тутмос ІІІ. Такъв конфликт въобще не е имало.

Имало е борба и поразяваща човешка драма в стремежа на двамата велики владетели, както и от страна на целия египетски народ да се преборят с природните дадености и съхранят своя език, национална идентичност и постиженията на своята цивилизация. Това египтологът няма как да разбере без познания по антична астрология. Инвазията на Балканския полуостров вероятно била планирана и започната поетапно от египтяните още при Тутмос І (1526 пр.н.е. - 1513пр.н.е.), завършена от Мааткара и Тутмос ІІІ в решителната ѝ фаза около 1490 г. пр. н. ера.

 

След установяването на Мааткара на Балканския полуостров, основната задача на двамата владетели била да свържат двете земи - Египет и Тракия. Това обяснява последвалите с такава настойчивост завоевателни войни на Тутмос ІІІ на север и завладяването на земите на днешна Сирия.

Тази връзка по море и суша била от стратегическо значение и явно била постигната, но тя била и слабото място на могъщата египетска империя застрашаваща независимостта на гръцките държавици и племена. "Отстояване на независимостта" била обединителната кауза за гърците потеглили на решителна война срещу Троя над 2 столетия по-късно, а Елена била само коварно измисления повод.

 

Според последните твърдения на египтолози и изследователи на живота на Хатшепсут Мааткара, тя преживяла не една трагедия в живота си. Загубила двамата си братя, единият от които ѝ бил и съпруг, Тутмос ІІ. Първата ѝ дъщеря Неферуре починала твърде млада.

Съпруга на Тутмос ІІІ била втората й дъщеря Мерира-Хатшепсет.

 

Никола Николов

 

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive

Назад

Назад

Back