Рогозенското съкровище принадлежало на жреците на Кхонсу.

То ни предоставя познание за някои от циклите

във време-пространството и практиките за предсказване.

Изображения и надписи на прото-Канаанитски върху съкровището го датират към средата на второто хилядолетие пр.н.е.

То носи послание за благоразумие и бдителност относно угрозите идващи от Апеп – бога на разрушението.

 

„Завладее ли Апеп ума, изгубваш свойта душа!

И сам да се не изпепелиш, ще го стори бог Ра!”

 

(Интуитивно-поетичен изказ на посланието

заложено в Рогозенското съкровище)

 

Вълчитрънското съкровище е използвано от жреците при отбелязване на Слънчевата Нова година.

Двете съкровища разкриват цикличните връзки

между Слънцето и Луната.

Те са доказателство за изумителните познания

на древните в мунданното прогнозиране.

 

Изображенията показани във филма открих върху съкровището чрез методите на фотоархеологията.

Мотивите резонират с тези, които откривам по скалните ни светилища. Те са свързани с кошмара на египетските жреци и владегели в средата на второто хилядолетие пр. н. ера намерил фолклорно отражение в легендата "Бастет убива Апеп".

 

Съдовете на Рогозенското съкровище са 165,

а предметите при Вълчитрънското 13.

Няма как да се съглася с голяма част от твърденията в официалния коментар съпровождащ съкровищата. Примерно, като това, че са правени в рамките на няколко поколения и използвани от знатна тракийска фамилия.

Не, двата комплекта от съдове и атрибути от  съкровищата са строго ритуални. Принадлежали са на жреци, обслужващи култови центрове.

Най-ценното в тях е, че са носители на забравени познания за мунданно предсказване.

Ако познавате магичния смисъл на числата 165 и 13 ще се присъедините безрезервно към това становище.

Изпълнението на съкровищата с деликатно гравирани изображения и мотиви е феноменално. Нямаше как да Ви покажа или разкрия всичко това, тъй-като е изключително трудоемко.

Не съм убеден, че ще се намери майстор-репликьор, който да успее да направи точно копие на съкровищата, особено на Рогозенското!

И за цимбалите от Вълчетрънското мога да Ви кажа, но...

 

Никола Николов

 

 

  

 
   

 

Вълчитрънското съкровище

принадлежи към най-редките и най-интересните паметници на торевтиката, които света познава. Състои се от 13 съда изработени от сплав в следния състав: злато - 88,15 %, сребро £ 9,7 %, мед -1,74 % и желязо - 0,4 %. Общото тегло на съкровището е 12,425 кг. Открито е през един декемврийски ден на 1924 година, при риголването на лозето на двамата братя Цветанови от село Вълчитрън, Плевенско. Лопатите им издрънчават от допира с друг метал и на повърхността са извадени няколко потъмнели и полепнали с пръст съдове и капаци. Подведени от тяхната многобройност и най-вече от големината на предметите, сметнали че те са "пиринчени", т.е. от месингова сплав и ги изтълкували като знак, че на това място е имало заровени пари. Предметите били захвърлени, а големият и дълбок съд, поради удобството от двете масивни дръжки, бил пренесен в селото и послужил като "сервиз за храна" на прасето на единия от братята. Едва когато то в лакомията си успяло да лъсне метала до блясък, блеснала и сензационната истина - предметите били изработени от чисто злато с природна чистота от близо 23 карата. Съкровището набързо било събрано и започнала оспорвана борба и орязване на някои от предметите, поради което днес трудно може да се каже какво е представлявало то в първоначалния си вид. След намесата на полицията и сътрудници от Народния музей в София, приемник на който е днешния Археологически музей, в неговите сбирки попадат само тринадесетте съда с общо тегло от 12 килограма и 425 грама. Датировката му е поставяна по протежението на един огромен обхват от време между средната бронзова епоха (II хил. пр. Хр.) до Великото преселение на народите (V-VI в), a тълкуванието му е преминавало през становищата от най-обикновен сервиз за пиене, комплект от култови вещи, та чак до хипотезата, че капаците с лукувични дръжки са дискове на ударни музикални инструменти - цимбали. Днес вече за това забележително съкровище, което се състои от една голяма овална купа с масивни дръжки, една голяма и три по-малки чаши с по една дръжка, два големи и пет по-малки капаци с лукувични дръжки отгоре и един скачен троен съд от яйцевидно издължени и заострени в единия си край полусфери, доста категорично може да се твърди, че е изработено по време на разцвета на къснобронзовото общество в Карпатско-дунавския регион през втората половина на XIV - началото на XIII в. пр. Хр. Цялото Вълчитрънско съкровище демонстрира техническа култура, която няма корени нито в предходната епоха, нито намира продължение в местното златарство за доста столетия напред. Предназначението на Вълчитрънското златно съкровище, което е единно по своето съдържание и изработка, без съмнение е ритуално. Най-вероятно съкровището е принадлежало на някое голямо светилище в чест на бога Дионис. При изработката на съкровището са използвани различни материали. Само от злато са изработени петте вази, от злато и електрон - тройният съд, а седемте капаци под луковицата на дръжката в централната си част имат подплата от солидна бронзова подложка. Цялата украса на съкровището - и врязаните орнаменти, и изчуканите канелюри и перли, и прилепналите сребърни орнаменти, са изпълнени по един съвършен начин. Особено място в съкровището заема триделният съд с необичайната си форма и канелирана повърхност. Вълчитрънското златно съкровище още дълго ще остане една загадка в науката. Всички отделни елементи в неговата форма и украса са достъпни за местното занаятчийство и това е една от причините да се счита, че то е изработено от траките.

 

(Официален коментар)

 

 

Вълчетрънско съкровище

 

 

The Valchitran Thracian treasure

was found on a December day in 1924 during the deep-ploughing of a vineyard, belonging to the two brothers Tsvetanov's from the village of Valchitran, in the district of Pleven, Bulgaria. It consists of 13 vessels, made of the following alloy: gold - 88.15%, silver - 9.7%, copper -1.74% and iron - 0.4%. The total weight of the treasure is 12,425 kg.

 

 

Valchitran treasure

 

 
 

 

Съкровището от Рогозен

Находката от Рогозен е едно от най-значимите антични съкровища открити в Югоизточна Европа. То се състои от 165 съда, изработени от сребро с висока проба и има общо тегло 20 кг. Те могат да бъдат разделени на три групи: фиали - 108 броя, кани - 54 броя и чаши - 3 броя. Първата част от съкровището е открита случайно. През есента на 1985 г. Иван Димитров от село Рогозен при изкопаване на канал за поставяне на тръби, намира в градината си 65 сребърни съда, заровени на малка дълбочина. Воден от родолюбиви чувства, той съобщава на кмета, който се обажда на археолозите в историческия музей - Враца.

Ст. н. с. д-р Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов пристигат в селото и независимо от студеното време започват археологически разкопки в дворното място. На тях им се удава щастливата възможност да станат откриватели на едно от най-големите антични съкровища в Европа. На 6 януари 1986 г. пред смаяните погледи на всички тримата археолози разкриват втората част от съкровището, състояща се от сто съда, събрани накуп. Всички изследователи са категорични, че Рогозенското съкровище е събирано от няколко поколения тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и е представлявало семеен сервиз. Те демонстрират чрез великолепието на съдовете своето богатство и власт. Учените смятат, че част от съдовете са принадлежали на владетелите на могъщата държава на племето одриси, създадена на територията на днешна Югоизточна България. Върху част от тях са гравирани с пунктир или са врязани надписи на старогръцки език. Съкровището от Рогозен е тракийско по произход. Многообразието на формите на съдовете свидетелства за наличието на вековна традиция в обработката на благородните метали - злато и сребро. Същото се отнася и за разнообразната и пищна украса, която носи чертите на самобитното изкуство на траките. Изобразените митологични сцени свидетелстват за богатия душевен мир на местното население. Върху съдовете от Рогозен е показана Великата тракийска богиня, съпътствана от своите свещени животни. Изображенията са ярко свидетелство за многообразието на тракийската митология. Тя е сумарен резултат от натрупаните с векове вярвания, свързани с природните стихии, пред който местното население е изпитвало страхопочитание. В нея е отразена и представата за развитието на обикновения човек през онези далечни времена - неговото раждане, ежедневие и смърт.

Съкровището от Рогозен обогатява представите и за развитието на класическото древногръцко изкуство.

Съкровището от Рогозен, със своето многообразие от изображения и сцени, представлява малък модел на един отдавна изчезнал свят, в който се преплита реалното с мита. Вдигната е завеса и пред нас изплуват богове и хора, приказни и реални животни и растения. Човешките изображения се отличават с особена одушевеност. Те сякаш нашепват забравени легенди, които с течение на вековете постепенно се вплитат и в нашите съвременни схващания за доброто и злото, за красивото и грознато, за истинското и измисленото, формирали трайно българската народопсихология.

 

(Официален коментар)

 

Rogozen Thracian treasure

The discovery in Rogozen is one of the most significant antique treasures, found in South-eastern Europe. It consists of 165 vessels, made of high grade silver and weighs a total of 20 kg. The vessels can be divided in three groups: 108 vials, 54 jugs and 3 glasses. The first part of the treasure was discovered accidentally. In the autumn of 1985 Ivan Dimitrov from the village of Rogozen, Bulgaria, while digging to place pipes in his estate, found 65 silver vessels, buried shallowly. Moved by patriotic feelings, he notified the mayor who called the archaeologists from the Historical Museum in Vratsa. Senior science associate Dr. Bogdan Nikolov, Spas Mashov and Plamen Ivanov arrived in the village and despite the cold weather they started an archaeological dig in the garden. They had the lucky opportunity to become the discoverers of one of the biggest antique treasures in Europe. On 6 January 1986 the three archaeologists found the second part of the treasure, consisting of a hundred vessels, all gathered together.

 

 

   
   

 

 

Rogozen Thracian treasure

 

 
Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive

Назад

Назад

Back