Back

Island “Saint Anastasiya”
The movie reveals the history and mysteries of the island “Saint Anastasiya”, Burgas, Bulgaria.

=============================================================================================

 

НазадОстров "Света Анастасия"

Островът през вековете
В границите на българската държава островът вероятно е включен през 812-813 г. след победата на хан Крум над византийците.
Първото възможно писмено споменаване на манастира на остров “Св. Анастасия датира от 1553 г. Това е един анонимен гръцки портулан, за който се приема, че е превод от италиански, в който пише:
“От Ахело (дн. Поморие) до Порос (нос Форос) - двадесет мили посока юг. Порос е река. От Порос до острова Продромос – шест мили в югоизточна посока. От Ахело до Созополи – двадесет мили в посока югоизток-юг. Созополи е хубаво пристанище и има отпред два острова. Големият се казва Агиос Йоанис (Св. Иван), а другият Агиос Кирикос (Св. Кирик)”.
От разстоянията, които са описани до остров Продромос, става ясно, че това е остров “Св. Анастасия”. Под името “Св. Анастасия” манастирът се споменава през 1580 г. в преписки, които се съхраняват във Вселенската патриаршия в Цариград. След това бегло е маркиран в пътеписа на турския пътешественик Евлия Челеби през 1656 г., който пише: “В едно от тези островчета, именно Св. Анастасия, има един богат манастир...”
През последните десетилетия на XVII век остров Анастасий или Св. Анастасия за първи път е нанесен върху картата на холанския картограф Николас Витсен (Nicolaas Witsen 1641-1717 г.), а на картата на Ибрахим Ефенди, 1732 г. островът е отразен с турското име Кешиш адасъ (Остров на свещениците), който се намира недалеч от Созопол, но отстои по-близо до Ченгене скеле (Кацивалос скала). Само няколко десетилетия след 1732 г. под същото име островът се споменава от френския офицер и военен експерт Лафит-Клеве и от арменския пътешественик Минас Пъжъшкян.
Под името Св. Анастасия островът се споменава в “Месеврийската кондика”. Тук се разказва, че по време на осмата Руско-турската война от 1787-1791 г. Месемврия (дн. Несебър), островчето Св. Анастасия и Ченгене скеле са укрепени от турците. В кондиката се говори, че тогава пострадали Месеврийските манастири Св. Иван, Св. Анна и Св. Никола. Всички монаси били изклани.
От времето на десетата война между Русия и Турция през 1828-1829 г. датира най-старото графично изображение на острова, направено от френския художник Огюст Дезарно, който заедно с репортера Сент Сейже придружават руската армия на генерал Дибич-Забалкански (Иван Иванович Дибич 1785-1831 г.) и флота на контраадмирал Кумани. Репортерът споменава, че: “Отминахме най-сетне острова на свещениците, малка скала, където се издига манастирът Свети Анастасий и хвърлихме вечерта котва край Бургас”.
Със сигурност се знае, че по време на османското нашествие манастирът е разграбен и опожарен. След като спечелват благоразположението и влияние пред Високата порта, Вселенската патриаршия в Цариград помага за възстановяването на манастира, поставен в нейно подчинение. Много знатни духовници го посещават и почиват там през лятото. Името на манастира е Света Анастасия и с него е кръстен и островът. На 28 февруари 1870 г. със султански ферман е учредена Българската Екзархия със седалище в Цариград, в кв. “Шишли”. Според чл. 10 в нейният обхват не влизат градовете Месемврия (дн. Несебър), Анхиало (дн. Поморие) и част от Созополската епархия. Те продължават да са под скиптъра на Вселенския патриарх. Манастирът Св. Анастасия също остава под негово владение. През 1874 г. игумена Григорий приема на острова гостите, британския офицер Джемс Бейкър (написал книга за българските земи и населението през 1877 г.) и английския консул в Бургас Чарс Брофи. Според възрожденеца-учителя Стоян Шивачев, през 1884 г. манастирът “Св. Анастасия” разполага с “около 40 стаи”, за нуждите на монасите и гостите. След Съединението 1885 г. в резултат на неразбирателство между Гръцката патриаршия и Българската Екзархия за неговото подчинение, манастирът започва да се изоставя.
През 1900 г. последният гръцки игумен на манастира архимадрит Антим извършва прибързана разпродажба. Той продава манастира и всичките му имоти на бургаските търговци Димитриос Хараламбус и Георги Жечков. Островът става ябълка на раздора между българи и гърци, последва голямо обществено недоволство и манастирът се озовава под вниманието на бургаското гражданство и бургаската управа. След като манастира попада в “ръцете на безбожните спекуланти и народни кърлежи” Хараламбус и Жечков, Бургаската окръжна постоянна комисия анулира тази “светотарствена” продажба и разпорежда, манастира и имотите да се предадат за владение и управление на Българската православна църква.
От надписа на иконостаса на старогръцки книжовен език се чете, че позлатяването на дърворезбата и иконописта (1802 г.) са благодарение на Матей Котленеца. От други източници е ясно, че хаджи Матей е ктиторът и на голямата манастирска сграда, и родоначалник на Хаджипетровия род в Бургас. В края на XVII век той е богат котленски кехая (овчар), който има много стада овце. Под дарителския надпис се чете, че “Тази сграда произлезе от кир Натанаил – скевофилак; 1802”. Натанаил в края на XVIII век и началото на XIX век е скевофилак (стопански управител) на Месемврийската митрополия (Несебърската митрополия). В началото на XIX век той е игумен на манастира и проявява непосредствени грижи за поддържането и строителството на него. Скевофилак Натанаил е дарител за построяването на самата сграда на църквата. От самия градеж на църквата може да се предположи, че тя датира в късното Средновековие, т.е. в XV-XVI век. От същото време датират и слабозапазените стенописи върху южната страна и се вижда средновековната стилистика на созополските икони при изображенията на Св. Димитър и Св. Георги. Възрожденецът и един от първите учители в първото българско училище (1869 г.) в Бургас Стоян Шивачев посочва, че в предверието на манастирската църква има ктиторски портрет на хаджи Матей. Той е изобразен с кесия в ръка, как вади жълтици от нея и ги подава на сина си, за да ги разпределя между строителите и художниците – резбари и живописци.
През 1972-1973 г на острова са проведени археологически проучвания на сушата и под водата, в които участват проф. д-р Иван Карайотов и доц. д-р Апостол Апостолов. При подводните проучвания са открити огромно количество късноантична и ранносредновековна керамика. Това са преди всичко фрагменти от амфори, гърнета, оловен щок от котва, мраморна статуя и други керамични съдове датиращи в периода от V до X век. Може да се предположи, че манастирът на острова е един от най-старите черноморски манастири.
През най-богатия си период манастирът на остров Св. Анастасия притежава около 3000 дка земя в района между нос “Атия” и село Св. Никола (дн. гр. Черноморец). На близкия нос Чукаля-та има малко селце, стопански сгради, още един манастирски метох и малка църква. През определени периоди близо до кея на острова има малка корабостроителница (терсана). На отсрещния бряг е разположен манастирският далян “Акра”. За риболов говорят множеството железни рибарски принадлежности, открити в една яма на острова. Една малка флотилия от лодки обслужва предвижването от брега до острова. Трафикът е особено интензивен на храмовия празник на манастирския католикон (манастирска църква) - 15 август – “Успение Богородично”, когато хиляди поклоници прииждат отвсякъде, за да се помолят в манастира. При лошо време настаняването и черковните служби стават на брега в манастирското село Чукаля – пише проф. д-р Ив. Карайотов.
Гръцкият историк Теодосиос Мавроматис отбелязва, че църквата е носела името на Света Великомъченица Анастасия Фармаколитрия (Лечителка – събирателка на билки). Годишният празник, обаче се чества на 15 август, защото според православния календар Света Анастасия се почита на 22 декември, т.е. през зимата, когато малкият остров е трудно достъпен и е невъзможно масово да се посещава. Затова църквата е прекръстена на Успение Богородично.
На 15 август 1901 г. гръцкото духовенство официално предава манастира на Сливенския митрополит Гервасий, а Бургаската окръжна постоянна комисия към Окръжния съвет предоставя прилежащите манастирски имоти, на Бургаската градска община.
Ето как вижда остров Св. Анастасия военният капитан Колев от София при посещението на Бургас и минавайки с парахода Velose (Велос - Стрела) край острова през м. декември 1901 г.
“Минаваме покрай острова с м(о)настиря “Св. Анастасия”. Това е една голяма канара, разказите за която силно дразнят моята фантазия и аз добивам поетическо настроение:


До брега на Черното море обширно
Се издига гранитна скала,
От която морето немирно
Своите бели вълни безспирно
Блъска и ломи с ярост зла.
И стои скалата гордо тамо
В борба със стихийните злини;
Самичка в морето голямо
И с непонятно величие нямо
Разбива шумящи вълни.


Може би това да е първото стихотворение за острова от 1901 г. – кой знае?
М(о)настирът на това малко островче, който има много имоти и доходен далян за ловене на скумрии, е направен и поддържан главно от пожертвования на околните български села. До лани той бе в ръцете на гръцкото духовенство, сега след упорита борба, стана владение на законните му стопани. Той с имотите е собственост на Бургаската окръжна постоянна комисия”.
През 1921 г. след паметното за бургазлии посещение на града от патриарха на българската литература Иван Вазов – той пише:
“Княз Фердинанд попросил някога Бургаската община да му го отстъпи, за да съгради морски дворец по подобие на Барамайския замък в езеротоЛаго Маджоре – Италия. Общината тогава имала за кмет грък, отказала. И сега островчето пустее с полусрутения си манастир”.
През 1923 г. островът е превърнат в затвор. Вместо християнски великопостници тогава на острова са въдворени социално-политически ентусиасти, бунтари и борци за свобода. През 1925 г. островът е претъпкан, заточениците организират бунт и 43-ма от тях с две гребни лодки бягат, към брега и от там към дебрите на Странджа планина. От 1941 до началото на 1944 г. островът е превърнат в концентрационен лагер и в него царското правителство въдворява антифашисти, бунтари, борци за свобода, министри и офицери, както и министър председателите Кимон Георгиев и Александър Цанков (основател на затвора през 1923 година).
През 60-те години на миналия век вечно живият морски поет Христо Фотев се пристрастява към острова и със страстта си заразява много свои близки и по-далечни приятели, братя по перо, художници, артисти, културтрегери, които по цели лета творят там. В годините се снимат няколко филма на острова. Филмът на Рангел Вълчанов “На малкия остров” от 1960 г. печели награди в Прага и Мелбърн. Островът винаги привлича и вдъхновава хората на изкуството.
През лятото на 1975 г. островът е електрифициран и водоснабден от брега – от Нефтопристанището. Положен е специален трифазен кабел под водата, на който по средата има водопроводно тръба. На 29 юли 1975 г. кметът на Бургас открива обновения благоустроен остров, новата експозиция и музейния комплекс.
На 19 април 2001 г. с тържествен водосвет кметът на града заедно със Сливенския митрополит и високопоставени свещеници от Бургас поставят първия камък за пиедестала на величествения светещ кръст – символът на православието и християнството.
Островът днес
През месец юли 2008 г. кметът на Бургас поставя въпроса за прехвърляне на острова към Община Бургас за стопанисване и управление, пред зам. министри на МРРБ, МОСВ, областният управител, експерти и др. Той гарантира, че Община Бургас е готова да инвестира средства за реставрация на съществуващите там археологически и исторически обекти и цялостно благоустрояване на острова с цел превръщането му в атрактивна туристическа дестинация – четем във вестник Фактор от 11 юли 2008 г.
С решение на МРРБ от м. ноември 2010 г. островът е прехвърлен към Община Бургас, с което решение бургазлии и гостите на Бургас могат да посещават острова през следващите години.
На 30 юли 2011 г. е възтановен плувния маратон от остров Св. Анастасия до мостика, както и демонстрация на скокове във вода.
На 15 май 2014 г. реконстроирания, обновен и разхубавен остров се откри отново за посетители. До острова ежедневно пътуват до м. октомври тримарана КУК – 210 пасажери, катамарана Анастасия – 100 пасажери и Мирела – 60 пасажери. Сградите на острова са реставрирани. Възтановена е средновековната църква. Манастирът е превърнат в музей, възтановена е експозицията на 43-та бунтари и борци за свобода, залите са оборудвани с модерни инсталации. Има къща за гости и няколко стаи тип “манастирски килии”, конферентна зала, ресторант с 60 места, кафе, лекарна с 25 места, магазин за сувенири, наблюдателна площадка, открита сцена, чил аут зона (зона за релакс) и др. Любителите на биопродуктите при посещение на лекарната могат да намерят отвари от билки, отглеждани на острова, биокозметика и различни продукти с екологично чисти съставки. В манастирската кухня се приготвят морски ястия, билков чай, ликьори, сладко от смокини и др. Любителите на подводния риболов и подводния свят имат възможност да се гмуркат в кристално чистата вода край острова, да се влюбват и вричат във вечна вярност.
Остров Св. Анастасия е в топ 20 на “Чудесата на България”. Едно уникално място съпътствано от много легенди. Единственият български остров, на който има църква “Успение Богородично” създадена преди повече от 500 години.
Легендите разказват, че през вековете островът е нападан от пирати, заради заровено съкровище, което е пазено от призрака на загинал моряк през XIX век. Друга легенда разказва, че островът е обсаден от пиратски кораб и когато храната на монасите свършва те търсят помощ от Света Анастасия. Светицата чува молитвите на монасите и превръща пиратския кораб в скала. И днес край острова могат да се видят вкаменените останки на “Пиратския кораб”.
Заслужава си всеки да се потопи в красотата и атмосферата на миналото, активен отдих, кратки приключения, незабравими преживявания и емоции.
 

Материалът е от meridian27 на Издателство “Либра Скорп”

 

Гореизложеното представя накратко богатата история на остров "Света Анастасия" забулена донякъде от забравата на времето.

Може би е имало плитчина със серист извор, чиито изпарения били дар за проникване в бъдещето, но след видяното тук убедено можем да кажем, че остров „Света Анастасия” е дело на гения и труда на предците ни, сътворен около 1470 г. пр. н. ера.

(Предполагаме, че автор и архитект на ансамбъла от мегалити, геоглифове и светилища по южното ни Черноморие и Странджа планина е известният ни от времето на управлението на Хатшепсут Мааткара първи жрец на Амун-Ра, гениалният Сененмут.)
Островът е служел като компас и ориентир в лошо време.
Бил е надежда за спасение и убежище за бедстващите рибари и моряци.
Представлява геоглиф, в който са вплетени ваяния на герои и сюжети от древноегипетската митология.
Скални ваяния ни разкриват подробности от ритуали изпълнявани при посрещане на Новата година, лятното слънцестоене и фестивала посветен на богинята Изис.
Скалните съоръжения „Вкамененият кораб”, „Портата на Слънцето” и „Гъбата” ни запознават с древни практики за релакс и лечение с водорасли, изучаване интерференцията при вълните, измерване изкривяването на време-пространството, наблюдаване движението на съзвездия и светила по небесната сфера за прогнозиране на бъдещето.
Това резонира с най-ранното наименование достигнало до нас на острова -„Продромос”, означаващо „този, който предсказва” или „нещо, с което се предсказва”.
Островът е мащабно и изумително творение на изкуството, геоглиф в геоглифа, последният от които представлява лицето на жена, чиито устни се явяват скалите на нос Агалина под Созопол.
Остров „Света Анастасия” е символ на прозрението и красотата, бижуто в косите на Богинята!

 

Недоизказани загадки:

  • Азимуталният ъгъл и векторната посока на "Вкаменения кораб" са към "окото", а според други авторитети към "пастта" на Дракона, в частност към най-ярката звезда на съзвездието Дракон - γ Dra, позната ни като Етамин. Съзвездието се вижда над хоризонта там при изгрева на Слънцето на 10 октомври (фестивалът на Изис). Свързва се с лунните възли - точки, където слънчевата и лунната орбити се пресичат и където се наблюдават слънчевите и лунните затъмнения. „Главата” на Дракона (Раху или Северен възел) представлява възходящ възел, а „Опашката” (Кету или Южен възел) - низходящ. Имат важна роля при интерпретацията на хороскопа.
    Частично лунно затъмнение е имало според НАСА на 09 октомври 1467 г. пр. н. ера, продължило и завършило в ранни зори на 10 октомври, като Луната изгряла на хоризонта над Малаците ("Биволите" - скални образувания пред нос Акин). Предполагаме, че следвала годината, в която проблемите съпътствали владетелката неотстъпчиво.

  • Числото 544 550, което забелязяхме върху скалистия склон на острова до изображението илюстриращо раждането на бог Хорус. Допускаме, че е предсказание на древните за раждането на Христос в дни отчитани от датата на битката на богинята Бастет със змията Апеп.

  • Отвор/и на подземията под острова, които тенденциозно пропуснахме да споделим и други мистерии, които се надяваме Вие да разкриете след като посетите и разгледате острова.

Никола Николов

 

Още: Остров „Света Анастасия”, Бургас

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive

Назад

Назад

Back