"Мишкова нива" - Храмът на Михос
Малко Търново, България

"Светилището Мишкова нива

е част от голям комплекс, който се намира на около 3 - 3.5 км югозападно от Малко Търново, на левия бряг на Делийска река в непосредствена близост до държавната граница с Република Турция. Състои се от крепост на върха Голямото градище, рудници в подножието му, могилен некропол, укрепена крайградска вила от римската епоха, както и от т. нар. Голяма могила. Комплексът е известен още от началото на 20 век ..."

Знаейки тези подробности от статията и ред други източници за Мишкова нива, убедили се в състоятелността на твърдението, че под връх Градище се намира Гробницата на Баст, беше логично да предположим, че този топоним, едва ли е свързан с някаква нива на Мишо или Мишко, а вероятно произтича от древното му първоначално назначение, като място за поклонение пред бога Михос - синът на Баст, пазителят на светилищата, защитникът на невинните и фараона в битка.

Още повече, че бяхме направили справка с разположението на подобен храм в Леонтополис (Ал Мукдам), Египет. Там храмът на Михос е с правоъгълна форма съответстваща приблизително на правоъгълната постройка с по-ранна датировка открита в границите на куполната гробница на Мишкова нива и е разположен североизточно от храма на Баст, разположение съответсващо между Гробницата на Баст и хероона в Мишкова нива край Малко Търново.
Предполага се, че светилището е било действащо до 4-6 век сл.н.е., и вероятно е било експлоатирано и надграждано от редица народи - траки, елини, перси и римляни.
И така със смесени чувства, произтичащи от породилите се предположения, но и с разбирането, че те биха били безсмислени, ако не са подкрепени от съответни артефакти, посетихме на 15 ноември 2010 г. обекта Мишкова нива.
За наша обща радост направените открития в рамките на краткото ни посещение надхвърлиха и най-смелите ни очаквания.

1. Върху каменна колона открихме образ на жена,

който от пръв поглед изпъкваше сред богатия паноптикум от изображения. При приближаване на образа, той се разпадаше на други два образа, на жена и младеж, в които нямаше как да не бъдат разпознати образите на Хатшепсут, жената - фараон властвала цели 22 години в Египетската империя и възмъжалия Тутмос ІІІ, чиито регент била през това време. Лесно се разпознават по едновременното носене на знаците на властта на фараона, специална изкуствена брадичка и уреус. Изследванията на египтолозите показват, че от регионален "митът за Баст и сина ѝ Михос" се превръща в общозначим в пределите на Египетската империя точно по време на управлението на Хатшепсут. Също и това, че двамата, Хатшепсут и Тутмос ІІІ, са се превъплъщавали при обществени изяви съответно като Баст и Михос.
Хатшепсут била невероятно умел политик и управник. Като съпруга на фараона, т.е. на брат си Тутмос ІІ, който умира вследствие на раняване по време на битка, тя оправдано заявила правото си на регентство пред институциите в древен Египет над Тутмос ІІІ, който според завещанието трябвало да бъде провъзгласен за фараон, но поради крехката си възраст, едва на 5 години, нямало как ефективно да упражнява властта си и да решава сложните проблеми на империята. За година регентство тя успяла да убеди египетския съд и съвета на жреците, че Египетската империя се нуждае жизнено от едновластен фараон и според съня на майка ѝ, в който ѝ се явил самият бог на Слънцето - Ра, Хатшепсут била негова дъщеря и логично била тя да бъде овластена като такъв. Това станало и едва ли е минало без щедри обещания и бонуси към отговорните длъжностни лица. Така първата ѝ стъпка към обсебване на цялата власт в империята била осъществена. Властта на жреците в древен Египет била завидна, но Хатшепсут, познавала добре средите и работата им, тъй като бидейки съпруга на фараона отговаряла за ритуалите и духовния живот, длъжност втора в държавната ерархия след тази на фараона.

Не смятам да ви занимавам с впечатляващите й командно-организаторски качества и как предвождайки египетската армия набързо се справила с агресивните сомалийци и нубийци на юг и възвръщайки владението си над територии при предишните граници на империята, тя възстановила и разширила храма познат като Спеос Артемидос удовлетворявайки духовните потребности на местните жители по начин, че да я уважават и почитат.

Не бих искал да ви занимавам и с това колко умела била в икономическите дела, защото се знае, че при нея занаятите и търговията били в разцвет, а хората истински се веселели и разпускали по празниците на богинята Баст, като най-известният от тях, който и досега се празнува като карнавал, е на 31 октомври. Херодот споменава, че на този празник се изпивало такова количество вино, каквото не било изпивано за цялата друга част от годината.

Хатшепсут Мааткара имала поне 2 деца - дъщери, от брат си и неин съпруг Тутмос II. Това са Неферуре и Мерира.

Оженила Тутмос III още като дете за по-малката си дъщеря Мерира-Хатшепсет, която му се явява и сестра по линия на баща му - Тутмос ІІ.
Обвързала го здраво на ментално и подсъзнателно ниво чрез мита за Баст, съзидателната лъвица, дъщерята на бога на Слънцето-Ра, и нейния син Михос, пазителя на светите места и пр.
С други думи, Хатшепсут представлява "Баст", а Тутмос ІІІ - "Михос" и това му се внушавало от ранното му детство, а също и на масите, и действало като магия. Един много удобен мит, в който задълженията са точно разпределени, а субординацията е пределно ясна. Всъщност при възкачването си на трона, фараонът трябвало да си избере божество, в което да се превъплъщава. Тази традиция била полезна за управлението, защото го задължавало добре да премисля държавните си дела, преди да ги реализира, за да не изложи пред масите божеството, а от друга страна масите възприемали заповедите му наистина, като идващи не от простосмъртен, а като от божество и му се подчинявали безпрекословно. Много рационално и удобно за едно монархично по управлението си общество.

След възмъжаването си Тутмос ІІІ заявил амбициите си да властва и управлението му било предадено от Мааткара, но това станало при доста странни в исторически план обстоятелства. Изображението върху колоната дори намеква за двувластие, но не и за противоброство, а напротив за единомишлие и отговорност при осъществяването на мащабната инвазия в Еропа и част от Азия.

В египетската митология свещеният крокодил Собек бил почитан като символ на сила и мощ, покровител на войската и властта на фараона.

Египтолозите предполагат, че е възникнал сериозен конфликт между двамата, поради който след възкачването си на трона, Тутмос ІІІ заличил безкомпромисно всички следи за управлението на Хатшепсут, а статуите ѝ били обезобразени в областта на носа - акт в древността на низвергване. Преходният период, при който властта преминала от Хатшепсут в ръцете на Тутмос ІІІ обяснява трите години на неяснота в историята на Египетската империя между властването на двамата.

Въпреки това, смятаме, че такъв конфликт в началото въобще не е имало между тях, а задачите между двамата са били точно разпределени.

Тя е трябвало, като утвърдил се фараон, да извърши нелеката задача по десанта на Балканите и завладяването на земи, вероятно до Карпатите, както и реализирането на мащабни строителни проекти по тези земи, без да накърнява непоносимо интересите на местните владетели.

Той трябвало да проведе военна кампания на север за да осъществи връзката между Египет и новозавладените земи. Също тежка задача. И двамата се справили по блестящ начин с отговорностите си.

Тази връзка по море и суша била задължителна и явно била постигната, но тя била и слабото място на могъщата египетска империя застрашаваща независимостта на гръцките държавици и племена. "Отстояване на независимостта" била обединителната кауза за гърците потеглили на решителна война срещу Троя над 2 столетия по-късно, а Елена била само коварно измисления повод.

Семейството на Мааткара било разделено на две, в Египет - Тутмос ІІІ и Мерира, а с десанта Хатшепсут с по-голямата си дъщеря Неферуре. Инвазията на Балканския полуостров вероятно била планирана и започната поетапно от египтяните още при Тутмос І (1526 пр. н. ера - 1513 пр. н. ера), завършена от Мааткара и Тутмос ІІІ в решителната ѝ фаза около 1490 г. пр. н. ера. Със сигурност мотив и девиз на кампанията са били "Бастет убива Апеп" - легенда известна от "Книгата на мъртвите", която ще се опитаме да разясним подробно в друг материал. Не ни е известно, да е правено досега. Това естествено са логични догадки, върху които историци и археолози предстои да поработят сериозно въз основа на съществуващите артефакти. Според изследователи на Мааткара, тя изчезнала от историческата сцена по доста мистериозен начин в средата на второто хилядолетие пр. н. ера. Възможно е погребението ѝ в гробницата КV60 в "Долината на царете" да е било инсценировка. Един от поредните трикове на Хатшепсут.

Вероятно скрила в гробницата под връх Градище най-ценното притежание на египетските жреци и фараони - ревностно пазеното познание за бъдещето, както казва Ванга.

Според последните твърдения на египтолози и изследователи на живота на Хатшепсут Мааткара, тя преживяла не една трагедия в живота си. Загубила двамата си братя, единият от които ѝ бил и съпруг, Тутмос ІІ. Първата ѝ дъщеря Неферуре починала твърде млада.

Оцелелият сфинкс на Хатшепсут (тяло на лъв притежаващо глава с лицето ѝ) оставя впечатление, че уврежданията в областта на носа не са толкова резултат от акт на вандалщина, отколкото обективно пресъздадена реалност. Ясно личат следите от превръзка. в тази част на лицето ѝ. Дали е било временно заболяване причинено от тежката и неудобна лъвска маска!? Ето Ви обяснение за неочакваната трансформация на богинята Баст от богиня-лъвица в богиня-котка. Носенето на маска на котка е къде по удобно, отколкото от това на лъвица. В потвърждение на предположенията ни лицето на Хатшепсут от "Мишкова нива" е покрито повече с превръзка, отколкото с маска.

Местните владетели, чиито образи припознахме в преден план на изображението, вляво, заради короните на главите им, са следели с тревога развитието на кампанията, тъй като тя би могла да засегне радикално мира и целостта на земите им. Отнасянето на короните им към определен исторически период, народ и племе ще оставим на историците, археолозите, а защо не и на колекционерите, които показват често завидни познания в областта на увлечението си. Местните жители определено били респектирани от египтяните заради силната им и добре организирана армия, от сработването им с исполините, от технологиите и познанията, които притежавали.

Изображението е ценно и заради това, че вероятно ни показва оригиналните лица на исполини, представители на раса, за която знаем от древните митове, а също и от епосите на Омир. Огромна стъпка на исполин открихме край входа на гробницата на Бастет, но Ви уверяваме, че ще продължим да издирваме и Ви показваме подобни следи от исполини на много места из Странджа и страната, считани за древни светилища. Стъпки, които разгледани внимателно и в съвкупност, с малки изключения отхвърлят възможността да са правени по шаблони, а принадлежат на реално съществували човеци-гиганти.

2. Голяма част от разхвърляните камъни из "Мишкова нива" съдържат изображения на лица,

които ясно се различават при увеличаване на снимката и особено след дигиталното й обработване за получаване на по-добра различителна способност. Част от тях, вероятно представляват своего рода албуми на хора живели и изпълнявали задълженията си в района.
Но, трябва наистина да сме били големи късметлии за да открием и Ви покажем камъка с изображенията финализиращи филма "Мишкова нива - Храмът на Михос". Едва ли може да се види нещо по-ценно дори в колекции и музеи от нивото на "Ермитажа". Това не е просто проект на смайващия геоглиф открит край Малко Търново, чието възкресено с акварел копие може да видите като финал на филма "Гробницата на Баст", а е средство за усъвършенстване на въображението и трениране на концентрацията, защото в него са въплътени освен образите на Баст и Михос още на много други хора, заслужили да получат местенце върху камъка и бъдат увековечени в това изображение-шедьовър, което би трябвало да се пази на постамент в някой музей при засилена охрана. Достойно е да се изучава в институтите по изобразително изкуство, история и археология, тъй-като е ярка демонстрация за подчиненост на идеята изцяло на "магията" на светлината.
Когато е в сянка, изображението наподобява това от геоглифа край Малко Търново - на фона на главата на Бастет е тази на малкия Михос, а когато изображението се освети от лъчите на изгряващото Слънце се разкрива нещо съвсем различно - на фона на главата на възмъжалия Тутмос ІІІ е тази на Хатшепсут. Невероятните качества и способност на изображението върху камъка към превращения произтичащи от осветяването му открихме случайно при правенето на филма. Те резонират изцяло с древната идея за връзка на Михос с Хорус (бог с човещко тяло и глава на сокол, символизиращ светлината) и Озирис (първият, който властва и възкръсва на небето след смъртта си). За "Хорус-Михос" се говори, когато Михос е жив, а при смъртта си става "Озирис-Михос".

Честно казано, не очаквахме да попаднем на такава връзка в Египетската митология, а още повече да я открием реализирана като светилище на територията на Странджа!
За да разберете кое е това светилище, бъдете с нас отново при следващата ни еспедиция!
 

Никола Николов

Мърморене:

- Май и ти не си спал! Казах ли ти!? Тия ще открият и колесницата в тунела, както са тръгнали!
- Мани, цяла нощ се въртях, уискито ми свърши! Не мога да повярвам! Въргаля се там някъде на поляната, представи си, едно камъче, за което можем да гушнем поне милионче Евра, а го пазят маса бордъри.., то телени огради, то вертолети, то ...нямам думи просто! Как го избраха бе, от толкоз планина, та точно там да го сложат! Голяма тарикатка ще излезе тая!
- Казват, че била от жреците!
- Хм, жреци! Трябва ни информация! Виж нашто момче, но го ползвай само да ти снесе: слабите места в системата, патрули, маршрути, технически средства, тоци, аларми, време за реакция, дупки за проникване, поведение при засичане, схема на обекта, естествено и точното място на камъчето ... Всичко в детайли. Обещай му пачка! Проучи, ако инфилтрираме двама "заблудили се" с каручка ще свършат ли работа. Качили няколко камъка да си подпрат колибата и се заблудили в гората, голяма работа, човешко е нали?! Виж по каналите, ще се появи ли сериозен клиент. После лесно ще го прекараме като строителен материал. Уф, пак ми се отвори...тръпка!
- Ами, ако номерът не мине?
- Мисля си и друг вариант, ако някой архепич го дръпне в музея и камъчето се "загуби" по хранилищата им или го заменим с копие!?
- И аз се светнах, дори на скулптора му подхвърлих, но се дръпна. Било прекалено комплицирано, щото е от камък. И трикът със светлината бил най-големият проблем.
- Карай бе, нещо по-простичко, форменцето да му докара! Докато се усетят за светлината, ние ще си пием "Джонито" на Сейшелите!
- Ама връзваш ли? Колкото по-трудно или невъзможно е копието, на експонатчето му се вдига цената.
- Малее, мале, мале! Пак ми се отприщи въображението, както си го немам! Трички в Евра!? Въъъ, това камъче направо си го заплюхме! Да видим само как да го натоварим! Aде, допиваме и бегаш по задачките, че току виж някой от конкуренцията се сети и ни изпревари!