|
ГРАДСКАТА РЕЗИДЕНЦИЯ НА ЕСКУС -
СГРАДА С МОЗАЙКАТА „АХЕЙЦИ"
 Първите археологически разкопки на тази
сграда са проведени в периода 1948 - 1949 г. (N» 8 на общия план).
Тя е една от най-големите в римския град - колония Улпия Ескус, с
разкрита площ от над 4000 кв. м. Архитектурният ансамбъл обхваща
цяла инсула и е от типа - дворци. Първоначално тук е бил преториумът
на легата на
Пети Македонски легион след неговото завръщане през 271
г. сл. Хр. в Ескус. Строен е в строителната техника на смесената
зидария.
По-късно тук е била устроена градската резиденция, с голяма
зала за прием на официални гости - Аула. Архитектурният комплекс е с
главен вход от юг, т.е. откъм най-южната улица с посока изток -
запад. Разкопана е източната половина на сградата. Архитектурният й
план е сложен - с няколко самостоятелно обособени части, зали -
официални приемни, помещения за гости (източните), малки
представителни терми в североизточната част, Аула с екседра в
северния край, летен триклиниум, голям басейн с фонтан до него и
други помещения. Западно от Аулата са проучени и два портика.
Помещенията за пребиваване на официални гости са оборудвани с
отоплителни инсталации (хипокаустно отопление). Надлъжната ос на
сградата е в посока север - юг. Дължината е 72,0 м, а от широчината
й са разкрити 40,0 м. В средата на югоизточната част на вътрешния
двор е изграден кладенец. Северно от двора е разположената голямата
зала за официалните гости на града. Тя също е била оборудвана с
хипокаустно отопление. Размерите ѝ са 27,0 х 13,0 м. На място е
запазен мраморният праг на голяма двукрила врата 9 с дължина 3,20
м). Установени са три основни строителни периода за времето от 70-те
години на III в. и до 376- 378 г. сл. Хр.
 През първия строителен
период в едно от помещенията за гости, в източната част е била
изпълнена известната подова мозайка „Ахейци", Тя носи това име от
пресъздадената върху нея сцена от произведение на древния гръцки
драматург Менандър (342 -291 г.пр. Хр.), което се казва „ Ахейци".
Централното поле е с театрална сцена от посочената комедия.
Изобразени са четири прави фигури - тези на Ахил, Агамемнон,
Патрокъл и Нестор, основните герои от прочутия „Епос за Троянската
война". В бялото поле над главите е изписано името на театралната
постановка „Ахейци на Менандър", на гръцки език (MENANAPOY AXAIOI).
Мозайката „Ахейци" е доказателство за изкуството на мозаистите,
които са работили в Ескус и целия Долно-дунавски регион през
римската епоха. Първоначалното издигане на архитектурния ансамбъл,
както и мозайката, са датирани в 70-те години на III в. сл. Хр.
Мозайката е една от най-художествено изпълнените от римската епоха,
открити в България. Разположението на архитектурния ансамбъл в
градоустройствения план на Ескус, сложната композиция на отделните
части, както и богатата украса показват, че това е официалната
резиденция на града Улпия Ескус от късно-римския период. Мозайката
от голямата сграда в Ескус се съхранява в Регионалния исторически
музей в град Плевен.
 Първоначално сградата е била украсена с
мозайки и стенописи. Oт намерените части от стенописите става ясно,
че е имало показани сложни фигурални, не само растителни и
геометрични мотиви и орнаменти. Предполагаме, че сцените са били с
езически образи и герои. По време на голям ремонт преди посещението на
император Константин Велики (306 -337) в Ескус през м. юли 328 г.
сл. Хр., стенописите са били заменени с мраморни облицовки от
вносни, цветни мрамори и алабастър. С тях са били облицовани стените
не само на Аулата и термите, но също така и големия кръстовиден
басейн с фонтан и другите водни, декоративни съоръжения в двора на
резиденцията и триклиниума.
При разкопките са намерени многобройни
части от цветните мрамори, които са били доставени от различни
краища на Римската империя за облицовката и декорацията на градскато
резиденция. Посещението на император Константин Велики в Ескус е по
повод на официалното откриване на масивен мост над река Дунав при
Ескус. За значението на моста говори и факта, че императорът е
поръчал да бъдат отсечени бронзов медальон и монети с изображението
му. А връзката с представеното историческо събитие е, че в
резиденцията на Ескус е пребивавал император Константин Велики през
лятото на 328 г. сл. Хр. и останките, които разглеждате са от това
време.
ФОРУМ, КАПИТОЛИУМ И ГРАЖДАНСКА БАЗИЛИКА
 ФОРУМЪТ НА УЛПИЯ ЕСКУС. Toй сс намира в
центъра на античния град. Част от форума е разкрита в началото на XX
век от В. Добруски. Форумът е с правоъгълен план и надлъжна ос север
– юг. Размерите му са 200,0 х 97,60 м. От три страни откритият
площад (area) е с портици и колонади в римско-коринтски стил. Много
от плочите на ареата са запазени на място. От площада директно се е
отивало към Капитолиума. Фриз-архитравните блокове иа портиците са
украсени с гирлянди, носени от Ероси. Зад перистила от юг, изток и
запад са изградени различни административни сгради. Цялостно е
разкрита източ¬ната страна. Зад портика е разположена дълга, тясна
сграда. При първоначалното й издигане тя не е била снабдена с
хипокауст. Отоплението е изградено по-късно и тогава е поставен
надпис, че сградата е и за използване през зимата. Строителството иа
форума започва веднага след издигането на Улпия Ескус за римска
колония през 106 г. сл. Хр. В североизточния и северозападен ъгъл на
форума са построени две почти квадратни сгради. Първата от тях е със
стенописи, части от които са открити при разкопките, както и римско
отопление. Форумът е център иа обществено-политическия,
икономическия и културен живот на древния град Ескус
КАПИТОЛИУМЪТ. Това са храмовете на
Капитолийската троица - Юпитер Олтимус Максимус, Юнона и Минерва.
Капитолиумът е единственият в провинциите Горна и Долна Мизия, както
и Тракия със самостоятелни сгради на трите храма. Капитолиумът е
най-важният архитектурен ансамбъл на форума.
 Трите храма са
разположени северно от самия площад. Централният храм е този на
Юпитер. Разкрит е още при първите археологически разкопки в Ескус
Цялостното проучване на храмовия комплекс е проведено през периода
1975 - 1987 г. ХРАМЪТ НА ЮПИТЕР, се намира в средата между другите
два. Изнесен е п ред тях и е вписан в северната част от ареата.
Храмът е монументална постройка. Неговите размери са 19,50 х 11,95
м, а височина му е била над 16,0 м. Архитектурните детайли са с
големи размери. Храмът на Юпитер е с правоъгълен план. По високо
стълбище се е достигало до площадка, с двойна колонада и през
преддверие до същинското помещение.
Колонадата е от два реда
цилиндрични колони, по шест във всеки ред. Капителите са в
римско-коринтски стил, украсени с много релефни акантови листа.
Върху фризовете са изобразени тежки гирлянди, носени от прави фигури
на Ероси. Същинското култово помещение е с правоъгълен план.
 Храмът
на Юпитер е граден солидно и от добре обработени каменни блокчета.
От изток и запад на храма са оформени две дворни пространства.
Каменната настилка от тях е добре запазена.
От форума и през
източния двор директно се е преминавало и към гражданската базилика.
За целта в северния край на двата двора са оставени входове. В
източния двор При разкопките е открит мраморен жертвеник, с
посвещение на Юпитер. В Ескус са намерени още шест други надписа, с
посвещения иа главното римско божество.
Храмът е издигнат едновременно с
построяването на форума на колонията. Строителството е продължило до
късното управление на император Траян (97-117), а може би и до
първите години от управлението на император Хадриан (117 -138). По
стилови особености архитектурната декорация ва форума it въобще в
центъра на Ескус е силно повлиява от тази в големите градове в
западната част на Мала Азия и тази в Ефес (дн. Селджук-Ефес, в
Турция) през първата четвърт на II в. сл. Хр.
Капитолиумът в Ескус е неразделна част от
форума и портиците му. Това местоположение е определено от самия
култ към Юпитер, който е свързан с обожествяването на управляващия
римски император. Тази монументална култова сграда е разрушена през
първата четвърт иа IV в. сл. Хр.
ХРАМЪТ НА ЮНОНА е разположен източно от
храма на Юпитер. Формата му е правоъгълна. Размерите му са
18,95х9,20 м. И този храм е с колонади, увенчани с римо-коринтски
капители. Храмът е цялостно разкрит, останките са лошо запазени.
Главната фасада е южната, където по няколко стъпала се е достигало
до колонада, с четири монолитни колони и по една на двете къси
страни. В средата на южната стена е входът, през който се отива до
преддверие и култовото помещение. В източна посока от храма на Юнона
е оформен втори двор, покрит с каменни плочи. Фриз-архитравните
блокове са украсени с тежки гирлянди, носени от Ероси. Изпълнението
на всеки орнамент издава майсторската ръка ва известни
скулптури-каменоделци от първата четвърт на 11 в. сл. Хр. Храмът на
Юнона е изграден през късно-траяново (106-117 г.) - ранно-
хадрианово време.
ХРАМЪТ НА МИНЕРВА е издигнат западно от
храма иа Юпитер. По план и размери храмът е същият като този на
Юнона. Без стъпалата неговите размери са 18,75 х 9,20 и. Между храма
на Юпитер и този на Минерва е оформен друг тесен правоъгълен двор.
Той е разкрит през 1987г. Храмът се състои от стълби, които водят от
ареата до площадката с колонада, преддверие и култово помещение. От
трите храма на Капитолийската троица този е най-разрушеи. Сред
малкото детайли, намерени при разкопките е част от фронтона на
южната фасада.
ГРАЖДАНСКА БАЗИЛИКА. Тя се намира в
северния край на Форума. Сградата е една от най-дългите антични
постройки, проучени в България. Разкрита е в периода 1975 -1987 г.
Установено е, че това е гражданска базилика (basilica civilis,
basilica forensis). Базиликата е трикорабна, с преддверие и главен
вход от запад (т.е. от главната улица cardo maximus). Прагът на
главния вход е с дължина 4,25 м. Всеки кораб е със самостоятелен
вход от запад. От юг и в североизточния край базиликата е снабдена с
още три малки входа- Нейният план е силно издължен, правоъгълен.
Общите й размери са 97,60х23,60м.Тя е от т. нар. „елинистически
тип", което означава, че средният кораб се издига над страничните
два. Средният кораб е с по 14 колони от двете страни в
римско-коринтски стил. В източния край на базиликата е изградена
голяма правоъгълна част, с няколко помещения. Най-голямото от тях е
с размери 21,30 х 23,65 м. Достъпът до него е директно от корабите.
Зад него в източна посока са разположени други три помещения.
Източната им стена е външна за цялата базилика. Тя опира на улица-
кардо, която преминава край източната стена на Форума. Подът на
преддверието и трите кораба са покрити с варовикови плочи. Стените
на първия етаж на базиликата са били облицовани с бели, мраморни
плочи. По северната стена са оформени 12 полукръгли и правоъгълни
ниши, в които са били поставени статуи на божества и заслужили
граждани на Ескус. По време на раз копките е намерено торсо на
мраморна статуя на бог Аполон, което най-вероятно е от тези ниши.
Колонадите в преддверието и корабите на първия и втори етаж са от
варовик. Колоните са с височина 4,76 м.
Колонадата в галериите на втория етаж са
моделирани като четириъгълни стълбове, високи 4,40 м. На лицевата им
страна са изобразени прави, фигури на млади жени (кариатиди).
Кариатидите носят на тавите си високи кошници (каяатос), придържани
от вдигнатата дясна ръка. Релефните кариатиди са с груби, едри черти
ва лицата. Височината, на която са били Поставени е позволявала те
да се възприемат по-нормално. Стълбовете с кариатиди завършват в
горния край с римско-коринтски капители. Над капителите са следвали
фриз-архитрави от отделни блокове и корнизи. Общата височина на
втория етаж се изчислява на 6,09 м. Парапетите между стълбовете с
кариатиди са големи пана, с релефни медальони в средата. В кръглата
издълбана част на медальоаите са показани различни образи. В един е
изобразен драматург, в друг Силен, все образи от Дионисовия кръг.
Общата височина на базиликата се изчислява на 16,63 м.
Гражданската базилика е последната сграда,
която е построена на форума в Улпия Ескус и това 43 е станало изцяло
по време на управлението на император Хадриан (117-138), на когото е
посветена тази величествена обществена постройка. Намерен е фрагмент
от официалния надпис на базиликата, от който става ясно, че
строителството е завършило, когато императорът е консул за втори
път, т.е. през 135 г. сл. Хр. Тогава всъщност приключва строежа и на
целия форум.
По време на управлението на император
Константин Велики (306 - 337) гражданската базилика в Ескус е
преустроена. С новите си функции тя съществува до Готската война
през 376 -378г., когато е разрушена. През следващите векове до края
на античността не само базиликата, но и целия форум на Ескус вече не
функционират като център на града.
XPAM HA БОГИНЯТА ФОРТУНА
 Храмът на Фортуна с една от
най-емблематичните обществени сгради в древния град Улпия Ескус. Toй
a издигнат в югоизточния край на форумния комплекс на римския град.
Храмът с разкопан частично от първия проучвател на Ескус чешкият
археолог Вацлан Добрусхи( 1904 1905 г.), а по късно от Тсофил Иванов
( 1947 -1951 г. и 1970-1972 r.) Haй-новите проучвания върху площта
иа храма са от 2017 г.
Храмът на Фортуна е разположен на площ от
1446 кв. м. Размерите на целият храмов ансамбъл са 50,20х 28,80 м.
Архитектурният план на храма се състои от портик с главен иход в
южната часп; голям вътрешен перистилен двор, същинският храм на
северната страна на заградената площ и зад него една поредица
отслужебни помещения. Надлъжната ос на ансамбълът е с ориентация
север-юг.
Входът е оформен c портик от няколко изящни, стройни колони,
увенчани в горния край с красиви римско - коринтскн капители. Над
колонадата върху фриз-архитравните блокове е издълбан латински
дяуредов надпис, т. нар. строителен надпис. От него научаваме, че
храмът на Фортуна с построен през 190-191г., т.е. по време на
управлението на император Комод (180 192). Голяма част от надписа е
изчукана след убийството на император Комод на 31 декември 192 г.,
но въпреки това той е цялостно разчетен.
Южната фасада на храмовия комплекс е
ориентирана към една от главните улици на града, тази с посока изток
– запад. От нея към храма се изкачва по три стъпала.
Както храмът, такв и колонадата на улицата
са в римско - коринтски стил. Много от колоните и капителите от тези
колонади са запазени на място.
Зад главния вход е оформен голям вътрешен
двор с колонади (портици) от три страни. Таваните на портиците са
украсени с релефно издълбани касети, в които са изобразени различни
образи от митологията, бита н природата в древността.
В дъното на големия и застлан с каменни
плочи двор е построен храма на богинята Фортуна. По няколко сгъпала
се е влизало в същинската част на храма, който се състои от
преддверие и култово помещение. Там върху постамент е била издигната
храмовата, мраморна статуя на богинята. Размерите на същинския храм
са: 16.50 х 11,60 м. Горният край на южната фасада на храма завършва
с фронтон, в който са изобразени две крилати Виктории (Виктория е
богиня на победата и благополучието). Те са обърнати една към друга
и придържат голям лавров венец, с умбо в средата. По останките и
запазените детайли от архитектурата цялостната височина на храма се
изчислява на 15.30 M. Над нея се е извисявал само средният
акротерий, който липсва.
Статуята на богинята Фортуна е колосална.
Ти е запазена, но без главата, като височината е 2.83 м. Богинята е
показана като висока жена, в зряла възраст. Та е облечена в дълъг
надиплен хитон, който достига до глезените и с връхна дреха
(химатион) отгоре. Гънките ма дрехите са предадени много фино.
Художествено предадените дрехи придават динамика и живот на
статуята. Позата на запазената ръка показва, че в нея Фортуна държи
рог иа изобилието (фуниевид¬на кошница пълна с плодове, символ на
плодородие). От иконогра¬фията на други статуи на богинята е
известно, че с дясната ръка та придържа ..колелото на живота",
символично изобразено като ко-рабно кормило. Статуята е открита в
руините на Ескус в края на XIX в. и пренесена в София, където се
пази в Националния археоло¬гически музей. Тя е творение на някой
много добър скулптор от голямо ателие на Римската империя и е била
закупена и доставена в Улпия Ескус. Храмовата статуя на Фортуна е
най-монументалния античен скулптурен паметник от Мизия и Тракия
откриван в България.
Архитектурната декорация на храма на
Фортуна е много богата и разнообразна. Тя е подчинена на общия стил
на декорация, приложен при изграждането на целия форумен комплекс.
Всеки детайл е ката каменна дантела. Това се вижда при фризовете с
тежки гирлянди, при образите от животинския и растителен свят, при
акротериите. които са сравними с най-съвършените произведения на
античното пластично изкуство. Тази архитектурна декорация е близка
по стил и художествена изработка до творенията иа скулптурите, които
са украсявали центровете, култовите и обществени сгради в Пергам,
Ефес и Милет в Мала Азия.
Строителният надпис иа храма иа Фортуна е
разчетен по време иа разкопките прел 1972 г. От нето е известно, че
сградата е издигната из основи и иа закупена място през последните
години от управлението ма император Комод. Средствата за издигането
иа храма са дарени от богати граждани на Улпия Ескус и членове на
колегията на занаятчиите в града. През втората половина на II в. на
форума в Ескус вече се издигат храмовете иа Капитолeума (храмове иа
Капитолийската троица, т.е. главните римски божества). Гражданите иа
Ескус търсят своя богиня-закрилница на града. И я откриват в лицето
на богинята на щастдивата съдба и благополучието - Фортуна, на която
изграждат храм в югоизточния край иа форумния комплекс
 Храмът на Фортуна е построен от добре
обработени каменни блокчета, Той сс е виждал отдалеч над крепостните
стени па града. Покривът му е двускатен. По външните стени иа
архитектурния ансамбъл са открити запазени сектори, обмазани с
помпеанско червена мазилка.
Проученият храм на Фортуна в Улпиа Ескус
обогатява познанията ни за архитектурата и архмтектурната декорация
в центъра иа античния град, дава данни за религиозния живот на
неговите граждани, за управлението на града и провинция Долна Мизия,
както и за култа към богинята Фортуна.
Храмът мв Фортуна е забележителен паметник
на античната архитек¬тура и изкуство в Ескус и провинция Долна Милия
от периода II - IV в. Той е бил разрушен в началото иа втората
половина на III в. сл, Хр. най-вероятно от земетресение. През
втората половина иа IV в. върху улицата западно от храма са
изградени помещения, а в преградната стена са открити детайли от
храма. Върху руините на съшинската част на храма през
Средновековието е построена църква от Х век.
НАИМ на БАН
XVIII фестивал на античното наследство
"Орел на Дунава" в Улпия Ескус
(видео)
Бележка: Върху някои камъни използвани в строежа на
Улпия Ескус открихме деликатно нанесени изображения, които бихме
отнесли към края на 15-и или началото на 14-и век пр. Хр.
Предполагаме, че са от солиден градеж на това място, съществувал
далече преди колонизацията на Мизия от Рим. Това навежда на идеята
за сериозно присъствие на трибалите в района и подкрепя твърдението
за тяхно селище "Ескус на трибалите" (Oescus Triballorum)
предшестващо Колонията. Изхождайки от информацията за бруталното
завладяване на Дунавския лимес от римляните в края на първи век пр.
Хр. и кървавата разправа с всякаква съпротива срещу тях се налага
извода, че римските легиони са се дислоцирали в локации, където
империята изпитвала нужда не само да охранява завладените територии от
варварски набези, но и да респектира местното население.
Никола Вас. Николов
|
