|
Хатмехит се среща на много
места на обекта изобразена като делфин.
Такава е фигурата на делфина зад трона, от който удобно се наблюдава
изгрева на Слънцето, както и хелиакалния изгрев на други небесни
тела.
Правят впечатление изключителните познания на жреците и ваятелите на
светилището относно морската фауна, изобразили Хатмехит като делфин,
но и като рибата „делфин – крава” чрез поставянето му на
характерната за нея гръбна перка, намеквайки по този начин за
асоциативната връзка между Хатмехит и Хатор (изобразявана като
бабуин или крава), заради разливите на Нил носещи плодородие.
Почитането на Хатмехит на това светилище подсказва, че египетските
жреци свещенодействали на това място са били от местността Мендес,
намираща се в Долен Египет, в делтата на Нил.
При тях Хатмехит от древно божество на рибите и Нил еволюира до
форма на Изис, съпруга на Озирис (асоцииран с дясното око). От
връзката между двамата се ражда Хорус (светлината) – бог с човешко
тяло и глава на сокол, но в случая представен като делфинче, или
това е другата връзка, която умишлено пропуснах във филма си за
„Крокодилите”.
На сцената показана във филма, изваяна на „големия крокодил”, чрез
двете връзки:
- между Хатор и Собек, от която се ражда Кхонсу (бог на
Луната, асоцииран с Тот);
- между Хатмехит и Озирис, от която се ражда Хорус,
представен като делфинче,
оригинално се затваря митологичната представа на древните египтяни
за светлината през деня и нощта, но е изобразена
и опасността дебнеща от страна
на змията Апеп, олицетворение на деструктивните сили произлизащи
както от материята в Слънчевата система, така и на тази извън нея.
Другият злосторник в египетската митология, Сет (деструктивността
произтичаща главно от динамиката на материята в границите на
Слънчевата система) също е представен от древните ваятели подобаващо
чрез образите на страшната морска костенурка и рибата Оксирхинкус,
глътнала фалоса на Озирис, след като тялото му било разчленено на 14
парчета от братоубиеца Сет. Предполага се, че Сет се преобразил в
нея и направил това, за да не допусне Изис, съпругата на Озирис, да
зачене, ако все пак успее да събере телесата му и с магически слова
и ритуали го съживи. Упоритата Изис обаче, подпомогната от Собек,
бога на крокодилите, успяла. Вярно, тялото било без фалос, но тя
находчиво му поставила златен такъв. Защо златен?! Защото златото е
благороден метал достоен за божество, а освен това лесно се моделира
и притежава антибактерицидни свойства.
Така тя успешно заченала и родила Хорус - бог на небесата, хоризонта
и светлината. Целта за продължаване на рода била постигната и Геб,
бог на земята и баща на Озирис, подал на сина си Анкх, символа на
живота, и му позволил да се възкачи на небето и от там да властва
вечно като съзвездието Орион.
Така Озирис станал първият властвал на земята, получил възкресение,
а след това и безсмъртие на небето.
Кога станало това? Изчисленията водят грубо към 13-то хилядолетие
преди Христа.
Има един американски филм, който правилно
открива доста аналогии в египетската митология и християнството, но
неправилно стига до заключението, че християнството е плагиатство на
древните египетски религиозни възгледи.
Аз бих казал друго:
„Християнството е доказателство за невероятната способност и
познания на древните египтяни за прогнозиране на бъдещето. Те просто
са предсказали идването на Христос (раждането на Хорус се чества по
рождество Христово) и утвърждаването на учението му като световна
религия точно във времето.”
Как става това? Знам, че повечето астролози, астрономи и езотерици
ще се досетят сами за числото 13=26/2 (разглеждано като
хилядолетия), което е приблизително полупериода от завъртането на
полярната точка от земната ос породено от прецесията й. Иначе
казано, те са предсказали, че настъпването на епохата на рибите ще
даде начало на нова световна религия свързана с египетските земи и
култура. Та нали Мойсей (аналогия с Михос, или Moses=Miysis) е
отраснал в семейството на фараона!?
Нещо повече, в този мит те са предсказали края на египетската
империя, който идва в 30 г. пр. н. е. при Клеопатра. Вероятно
египетските жреци са били наясно с периода на прецесията на земната
ос и са го ползвали в системата си от предсказателни методи.
Искам да споделя още, че докато се разхождах из Странджа, забележете
– без чук, кирка и лопата, а само с фотоапарат, получих
отличен
урок по мунданна астрология и осъзнах величието на изчезналата
египетска цивилизация.
Много от откритията на „Крокодилите” направих случайно, с голяма
доза шанс.
Ако не беше изскочил безкракият гущер, нямаше да хвана в кадър този
невероятен камък, носител на толкова ценна информация и унищожен от
събирачи на миди. Убеден съм, че те не са знаели какво вършат.
Върху камъка змиите при детайлното им възстановяване се оказаха 5,
от които 2 кралски кобри, 2 индийски кобри и мамба. Не мога да кажа,
дали в това има някаква символика, но индийска кобра извършва
съвокупление с мамбата. Според наши херпетолози такъв опит е
невъзможен, но аз се чудя дали не е артефакт за завидните генетични
опити и умения на древните египтяни.
В носовата част на лицето на фараона, казвам във филма, че е
изобразено „как крокодилът Собек захапва главата на змията Апеп” и
това е така при пръв поглед, но когато увеличим снимката и детайлно
се заемем с възстановяването й, се натъкваме на друг сюжет – питона
Апеп е захапал главата на котката Баст, която се опитва с неистови
усилия, с уста, да пренесе на безопасно място и спаси рожбата си.
И двата сюжета имат логика и смисъл, когато са отнесени към
„Крокодилите - светилището на Собек” в Странджа, където в близост се
намират (т.е. намираше се сфинкс на Баст – увищожен вандалски от иманяри
до "Лъвската глава", сфинкса на Михос) и
гробница на
Баст (край
Малко Търново). Това превращение на изображението в
зависимост от дистанцията и концентрацията на наблюдаващия илюстрира
смайващото умение на древния ваятел, а като информация ни подсказва
две неща:
- лицето на фараона на камъка е на Хатшепсут и е още едно
доказателство, за мъчителното й заболяване в областта на носа,
- тя е трябвало да извърши това пътуване до Странджа, за да спаси
империята и нейния бъдещ фараон, Тутмос ІІІ, от деструктивността на
Сет и Апеп.
В предишната си статия за
„Мишкова нива – храмът на Михос” развих
хипотезата за абдикация на Хатшепсут, но идването й тук прилича
повече на инвазия за създаване на плацдарм с цел провеждане на величавата битка с Апеп
при възможно най-благоприятни условия. Митът за това как
„Баст убива Апеп” разказва явно за реални исторически събития
разиграли се на територията на съвременна България.
За времето и театъра на „бойните действия” ще научите в следващите
ми статии посветени на Странджанските мистерии.
Накрая искам
да Ви обърна внимание на още една малка, но много важна подробност
от прословутия камък.
Пукнатината,
която диагонално го разцепва е направена нарочно от древния майстор.
Тя минава през устата на фараона и изнесеното встрани дясно око.
Такъв елемент присъства и на камъка пред входа на гробницата на
Баст.
Символиката на
тези изображения
ще можете да разберете също в предстоящите материали
по темата.
Казвам Ви, ако египтяните разберат какво имаме в България,
яко ще
ни завидят.
Бъдете здрави и ако посетите Странджа и нейните мистични места, моля
Ви, ако сте българи, не трошете и не премествайте камъните! Те са
носители на информация по-ценна от стойността на предполагаемите
тонове злато
под нея.
Никола Николов
Мърморене:
- Прокоба! Там бордъри, тук някакви събирачи на миди, едно камъче
човек не може да си прибере за да покаже, че е извисен духовно, да
го гали като си пие "Джонито" и да му се радва тихо от сърце, като
на млечно-бяло 18-годишно бедърце.
- Ами ония замаени иманяри!? Как са ги съборили тия многотонни
камъни? Представяш ли си какво блъскане е било!?
- Иманяри! Даже и каменари няма кък да ги нарека! Трябва да са от
конкуренцията свързана с бившите.
Нали затова през 98-а Ропотамо я направиха резерват със строг режим, но
към околната среда.
Тарикатско! Ако откъснеш цветенце или хванеш рибка е престъпление,
но ако сурнеш сфинксче е бодибилдинг и закончето не те
лови! Така само богоизбараните могат да си ровят безнаказано!
Няма справедливост в тая държава, брато!
Ай, допивай и да изчезваме, че както е тръгнало и камъни няма да
останат в тая планина!
|
