През 1952 година Копривщица е обявена за град музей. Извършена е реставрация и консервация на архитектурните паметници в града с цел запазване на цялостния облик, историческото наследство и самобитност.

През 1956 година е създадена Дирекция на музеите.

Уредени са 6 музейни експозиции в родните къщи на видни копривщенци.

Това е едно от местата в Родината ни, което ни дава възможността да осъзнаем цената на свободата.

In English

 

Музей ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ


Музей ОСЛЕКОВА КЪЩА


Музей ЛЮТОВА КЪЩА


Mузей ТОДОР КАБЛЕШКОВ


Музей ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ


Mузей ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

 

Музей ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

- ул. "Димчо Дебелянов" - 6

 

Димчо Дебелянов (роден като Динчо Дебелянов) е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина - в което е последното, шесто дете, кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, по-късно в Пловдивската мъжка гимназия,сега Гимназия с хуманитарен профил "Св.Св. Кирил и Методий", където пише първите си стихотворения.

 

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище“ 46. През 1906 г. в списание Съвременност са отпечатани първите публикувани творби на поета.По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на Българска сбирка, „Съвременник“, Нов път, Оса и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. Следва две години в  Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов, пада убит в това сражение, на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. по инициатива на литературния кръг „Живо слово“, костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. Скулптурата „Майка“ е поставена на гроба на поета през 1934 г.

 

Източник : Уикипедия

Начало

 

Музей ОСЛЕКОВА КЪЩА  

- бул. "Х. Ненчо Палавеев" - 39

 

Един от най-ценните паметници на българската възрожденска архитектура. Построена е през 1856 година от богатия търговец Ненчо Ослеков, участник в Априлското въстание от 1876 година, дал живота си за свободата на България. Строителството е дело на майсторите Минчо и Коста Зограф от самоковската школа. Къщата е известна със своята изящна стенописна украса и дърворезба. Обзавеждането отразява бита на заможно копривщенско семейство. В къщата е поместена и етнографска експозиция.

 

Музей ЛЮТОВА КЪЩА
- ул. "Никола Беловеждов" - 2

 

 

Лютовата(Топаловата) къща е уникален архитектурен паметник от епохата на Българското национално Възраждане.

Построена е през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенския бегликчия и джелепин Стефан Топалов.

През 1906 г. след преселването на Топалов в Одрин, къщата е продадена на копривщенския търговец Петко Лютов и днес е известна под името Лютова къща. Вторият собственик Петко Лютов е търгувал с мляко в Александрия.
Къщата представлява интерес със своята красива архитектура и богата стенописна украса. Забележителен е отводът (салонът) на горния етаж с правилната елипса на холкера на тавана, украсен с медальони и дърворезбено слънце.
Пейзажите в медальоните са рисувани по впечатления на собственика от Египет и Истанбул. Дървените тавани в стаите са украсени с геометрични орнаменти. Най-богато е изписана синята стая.
Стенописната украса на къщата е свидетелство на художествено-творческите стремежи на българина от периода на Възраждането.
Битовата наредба илюстрира обстановката на богата копривщенска къща от средата на XIX век.

 

Източник: Община Копривщица; музеите.

Начало

 

Mузей ТОДОР КАБЛЕШКОВ

- ул. "Тодор Каблешков" - 8

 

Тодор Каблешков е роден на 13 януари 1851 г. Учи в Копривщица, Пловдив и цариградския френски колеж. Владее свободно френски, гръцки и турски езици. Работи в железницата на барон Хирш, първо като телеграфист, а след това и като началник на гарата в Белово.

Председател е на тайния революционен комитет в Копривщица и един от апостолите на ІV революционен окръг. На 20 април 1876 обявява въстанието в Копривщица. Автор е на историческото кърваво писмо. След погрома на въстанието е заловен край село Чифлик, Троянско. Самоубива се в габровския конак на 17 юни 1876 г.

Каблешковата къща е построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов. Със своите фасади,

 

красивия кобиличен фронтон и остъкления си кьошк, тя е истински бисер на българския строителен гений от епохата на възраждането, резбите по долапите, вратите и таваните са украсата изразяваща основните идеи на времето.

Салонът на втория етаж изненадва с високия си кръгъл плафон, наподобяващ купол. Върху него грее дърворезбено слънце с преплетени житни класове – символи на плодородието на родните поля и стремежът към свобода. Таваните на югоизточната стая и кьошка са интересно апликирани.

През 1930 г. в къщата е уреден общ музей, а през 1954 г. е превърната в мемориален музей.

 

Източник: музея

Начало

 

Музей ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

-  Ул. "Георги Бенковски" - 5, тел. 2811

 

Родният дом на известния български революционер, организатор и ръководител на Априлското въстание - Георги Бенковски. Къщата е построена от дърво през 1831 година. Музейните експонати разказват за живота и революционната дейност на свободолюбивия българин.

Георги Бенковски (истинско име: Гаврил Груев Хлътев) е български революционер, основна фигура в организацията и ръководител на Априлското въстание през 1876 г. в 4-ти Революционен окръг. Роден е според негови биографи на 21.09.1843 година в Копривщица. Поради ранната смърт на баща си Грую Хлътев е принуден да напусне училище  и да помага на семейството си за насъщния като последователно чиракува терзийство и абаджийство, но след време развива самостоятелна търговска дейност.

 

Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски, той активно се включва в предприетите от българската революционна емиграция действия по организирането на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.) с подпалване на Цариград и саможертвеното Априлско въстание, което единствено в ръководения от него IV революционен окръг избухва истински, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-Турската Освободителна война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.

По време на Априлското въстание организира и води отряд от около 200  конници, сред които 6 хървати и немец, позната като „Хвърковатата чета”. С нея подпомагал въстаниците в сраженията с поробителя и поддържал бойния им дух. След разгрома на въстанието, в резултат на предателство, загива на 12 май при засада на моста на река Костина край с. Рибарица, Тетевенско.

В близост до родния дом на Георги Бенковски се намира внушителен като размери и архитектура паметник на апостола. Проектирането и изработването му са дело на арх. П. Тататов и скулптура Х. Танев. Разположен на красива поляна, пред гъста борова гора - място, от където се разкрива прекрасна гледка към гр. Копривщица, сякаш препуснал към своята мечта, Георги Бенковски остава в историята като: "Човекът що даде фаталния знак".

 

Източници: Община Копривщица; Уикипедия и др.

Начало

 

Mузей ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

- бул. "х.Ненчо Палавеев" - 39

 

Комплекс от три постройки, изградени в период от 25 години : зимна къща - 1810 г., стопанска сграда - 1820 г., лятна къща - 1835 г. Сградите са служили за нуждите на семейството на джелепина Стойчо Каравела и съпругата му Неделя Доганова. Днес и в трите къщи е разположена музейна експозиция, посветена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови. И двамата остават в историята като личности обрекли живота си на България. Любен Каравелов като публицист, журналист, революционер и писател, а Петко Каравелов (1843-1903) като политик - министър председател и министър на финансите.

Любен Стойчев Каравелов (1834 или 1835 - 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство.

Има трима братя и три сестри. Получил добро образование, натрупал сериозен житейски опит в Родината и чужбина, Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането. Пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика.

(1857–1867) Москва — Л. Каравелов издава „Памятники народного быта болгар“ (1861), „Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы“ (1868), „Българи от старо време“ (1867) и др. Редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874).

Каравелов участва в национално-революционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.

По време на Руско-турската освободителна война е преводач в руския щаб.

Умира в Русе на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.

 

Източници: Община Копривщица, Уикипедия, музея и др.

Начало

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive