СЪКРОВИЩАТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

Културен център "Морско казино" - Бургас, България - 2011

 

 

СЪКРОВИЩАТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ


ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И СОБСТВЕНОСТ НА СЪКРОВИЩЕТО


ЗЛАТНАТА МАСКА НА ТЕРЕС


ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ


- РИТОН С ГЛАВА НА ЕЛЕН И СЦЕНИ С ПОДВИЗИТЕ НА ХЕРАКЪЛ И ТЕЗЕЙ
- РИТОН С ГЛАВА НА ЕЛЕН И СЦЕНА "СЪДЪТ НА ПАРИС
- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА ХЕРА
- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА АТИНА
- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА АФРОДИТА
- ФИАЛА (СЪД ЗА РИТУАЛНИ ВЪЗЛИЯНИЯ)
- АМФОРА-РИТОН
- РИТОН С ПРОТОМЕ (ПРЕДНА ЧАСТ) НА КОЗЕЛ И СЦЕНА С ХЕРА, АПОЛОН, АРТЕМИДА И НИКЕ
- РИТОН С ГЛАВА НА МЛАД ОВЕН И ДИОНИСОВА СЦЕНА


ЗЛАТНИ НАКИТИ ОТ НЕКРОПОЛА НА МЕСАМБРИЯ

 

 

 

 

СЪКРОВИЩАТА НА ДРЕВНА ТРАКИЯ

Древните траки са първите, засвидетелствани с писмени извори обитатели на източната част на Балканския полуостров и част oт Северозападна Мала Азия. В днешно време по-голяма част от заеманата то тях територия попада в земите на съвременна България. Древните историци, между които "бащата на историята" Херодот (V в. пр.Хр.). определят траките като най-многобройното население на земята след индусите.

През 5-и век пр. Хр. едно oт многобройните тракийски племена - на одрисите, създава мощното Одриско тракийско царство. Скоро след това Одриското царство обединява голяма част от траките и се превръща в значим фактор в политическата история на Югоизточна Европа.

Древногръцкият историк Тукидид (V в. пр.Хр.) посочва, че сред държавите, разположени между Евксинския понт (Черно море) и Ионийския залив (Адриатическо море), Одриското царство било най-голямо по територия и по своите богатства. От Тукидид научаваме още,  че при цар Котис I (383-359 г. пр.Хр.) в неговата съкровищница постъпвали ежегодно от гръцките колонии и други варварски племена от подвластните му територии данъци в размер на 400 таланта в злато и сребро. Учените в началото на XX век са изчислили, че постьпленията се равняват на 1 200 000 златни франка. Този факт намира потвърждение в многобройните съкровища и богатите гробни находки, които се откриват периодично през последните два века - случайно или при археологически разкопки. Само малка част от тях. като тези oт Борово, Даскал Атанасово, Дуванлий, Летница, Луковит и Рогозен, е достатъчна, за да определи българската земя като земя на съкровища.

Начало

 ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И СОБСТВЕНОСТ НА СЪКРОВИЩЕТО

Панагюрското златно съкровище, с общо тегло 6,165 кг представлява уникален сервиз. Амфората-ритон, с два отвора на дьното, се свързва с тракийски царски ритуал. Подобни съдаве не са открити в гръцкия свят. Каничка-ритон с овоидно тяло е и един от съдовете от Боровското сребърно съкровище. То включва още три ритона и голяма купа с две дръжки. На устието на каничката има надпис, според който тя принадлежи на тракийския цар Котис I (383-359 г. пр.Хр.). Същите надписи има и на два от ритоните. Най-голямото тракийско сребърно съкровище от Рогозен съдържа 165 съда, с общо тегло 20 кг. Върху 14 от тях има надписи, които са определени като собственост на Котис I, на сина му Керсеблепт и на Саток (от края на V в. пр.Хр.). Наред със сведението за огромните ежегодни приходи на Котис, съществуват сведения и за не по-малки богатства на други одриски царе.

Според каменен надпис, от търговския център, населен от траки и гърци - Емпорион Пистирос, край Ветрен, Пазарджишко, цар Котис и неговите наследници сключвали договор със своите гръцки партньори, като се заклевали в Дионис.

Друг надпис, открит в двореца на Севт III (330-297 г. пр.Хр.), се свързва с предаването на Епимен, който потърсил убежище в храма на двореца.

Епимен се предава с цялото си имущество на Спарток, който след смъртта на Лизимах (281 г.) се обявил за тракийски цар, властващ в Кабиле.

Плочите с текста на договора се поставяли в посочения храм и при олтара на Дионис в Севтополис, както и в храма на Артемида Фосфорос в Кабиле. Възможно е Панагюрското съкровище, което е датирано в края на IV - нач. на III в. пр.Хр.. да е ползвано от Севт III или от неговите наследници във връзка с това събитие.

Начало

ЗЛАТНАТА МАСКА НА ТЕРЕС

Снимка: Никола НиколовНадгробната могила Светица, разположена в района на село Шипка, е проучена през 2004 от експедицията на Георги Китов. В могилата е разкрит изграден от добре обработени каменни блокове саркофагоподобен гроб, в който е бил погребан знатен тракиец. Богатият инвентар на това погребение включва въоръжение, съдове и други предмети. Най-забележителната находка е златната посмъртна маска; освен нея сред находките фигурират златен пръстен, масивна бронзова ризница от две части, която е била допълнена с железни части - яка, ръкави, коремен предпазител; два железни меча, два железни върха от копия, 144 бронзови върха от стрели, две керамични амфори, които вероятно са били пълни с вино, две червенофигурни атически вази, сребърна чаша с две вертикални дрьжки, бронзова хидрия. Откритите находки се датират във втората половина на V в. пр. Хр., като погребението вероятно е било извършено през последната четвърт на века. Той принадлежи по всяка вероятност на член на владетелското семейство или друг висш представител на аристокрацията в Одриското царство. Златата маска е първата златна маска, намерена в погребение в централните части на Тракия, и е много по-късна по дата от подобни погребални маски, намирани в други райони на Балканския полуостров.

Тя представя в релеф лице на брадат мъж с индивидуализирани черти и затворени очи. Халката на пръстена има правоъгълно сечение и форма на полуелипса, затворена от елипсовидната плочка, по лицето на която е вдълбано дълбоко релефно изображение на гол седнал млад мъж с глава в профил и буйна къдрава коса. Изображението е сред най-реалистичните в Тракия и единствено с подобен сюжет измежду 15-ината известни златни пръстени – печати.

Начало

ПАНАГЮРСКО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Съкровището е открито случайно на 8 декември 1949 г. Сутринта на този ден тримата братя Дейкови. при копане иа глина за производството на керамичната фабрика в югоизточната територия на Панагюрище, сс натъкват на блестящи в земята предмети. Те са на дълбочина 2.20 м под хилядолетните наноси на протичащата наблизо малка река Мерул. Извадени внимателно и измити в реката, те са отнесени в околийския съвет. До момента находката буди недоумение. Поради странните форми, сред многобройните присъстващи се чуват определения дори като "циганска музика". Повикан е д-р Петър Горбанов, уредник в градския музей. Завършил археология във Виенския университет, гой пръв определи находката като уникално антично съкровище от IV в. пр.Хр.

За находката са изпратени телеграми до проф. Димитър П, Димитров в Народния археологически музей, София, доайен на античната археология в България и до Археологическия музей в Пловдив. Поради чествания на този ден празник на българските студенти, телеграмата до София няма ответ. След експонирането в мострената витрина на текстилната фабрика в града, вечерта е прибрано в сейф на банката.

На следващия ден отзовалият се спешно директор на пловдивския музей, д-р Петър Цончев, пренася с охрана съкровището и то е вписано в инвентара на музея. В продължение на четвърт век то заема централно място в неговата експозиция. За целта е изработена специална витрина, която вечер се спуска в метален сейф. При откриването на Националния исторически музей в София, Панагюрското златно съкровище е включено през 1984 г. в постоянната експозиция на музея, първоначално в сградата на Съдебната палата, а от2000 г. - в бившия Дом № 1 на резиденция "Бояна".

Начало

- РИТОН С ГЛАВА НА ЕЛЕН И СЦЕНИ С ПОДВИЗИТЕ НА ХЕРАКЪЛ И ТЕЗЕЙ

 

Снимка: Никола НиколовРитоните са сьдове, които имат в основата си отвор за изтичане на виното.

Ритонът е оформен в долната си част като глава на елен лопатар (Dama Asiatica). Херакъл, най- великият гръцки герой е предсгавен наметнат с кожата на немейския лъв в борба със златорогия керинейски елен.

Изображения на героя се срещат често в произведения на тракийската торевтика (художествена обработка на метални излелия). Подвизи на Херакъл са представени върху сребърни апликации за конска сбруя (IV в. пр.Хр.), открити в тракийска надгробна могила край Панагюрище.

Тезей. най-големият герой на областта Атика, е представен с развята хламида, с препасан меч в битка с дивия бик, който опустошавал реколтата край Маратон. Преди това, по заповед на Евристей, Херакъл укротил бака на остров Крит и върху него достигнал до брега, където го пуснал на свобода.

Херакъл и Тезей участвали заедно в похода на аргонавтите и похода срещу амазонките. Херакъл освободил Тезей от подземното царство.

Тезей престоял там срастнал се със скалата, защото дръзнал да поиска Персефона, съпругата на бог Хадес - владетеля на царството на мъртвите, за жена на приятеля си Пейритой.

Начало

- РИТОН С ГЛАВА НА ЕЛЕН И СЦЕНА "СЪДЪТ НА ПАРИС"

 

Снимка: Никола НиколовРитонът има еднаква форма с №1. Освен сцените в горната част двата ритона имат отлики и в третирането на дръжките.
При първия лъвът е стъпил върху колона с вертикални канелюри. При втория колоната е сьставена oт шест барабана украсени с лесбоска кима. За разлика от други метални съдове, при тези ритони женската глава в основата на дръжката преминава елегантно в очертание на човешки бюст, съобразен с формите на животинската глава. Релефната украса на горната част е изпълнена със сложна техника. С отляти по восъчен модел матрици и с избиване на обема са оформени фигурите. Високият релеф е постигнат е "връщане” на фона. С пластична деформация и с прецизни инструменти са оформени детайлите. Повърхността е била полирана и изработените отделно детайли са припоени. Тази техника е използвана при всички съдове от съкровището.
Представена е сцената "Съдът на Парис" на планината Ида. В центъра са Хера, властно седнала на украсен трон, и Парйс-Александър - в пастирско облекло. Той е вдигнал дясната си ръка в знак на пронзнасяне на присъдата.

От двете страни са седнали Атина, държаща шлем и щит, и Афродита, която е прихванала своя химатион.

Богините са насочили поглед към Парис, в очакване да присъди, коя от тях е най-красива. Облеклата на персонажите, имената на които са изписани с пунктир, са индивидуализирани. Богините и жената в основата на дръжката са представени с накити. Сцената на този ритон е във връзка с каничките-ритони с женски глави (№3,4 и 5).

Начало

- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА ХЕРА

 

Снимка: Никола НиколовФормата на съда е получена от реалистично изображение на женска глава. Добавена е шийка с орнаментирано устие. Дръжката е еднотипна с тази на описаните ритони, но колоната е с правоъгълно сечение и фигурата е на сфинкс. Отворът за изтичане в основата е оформен в устата на лъвската глава. Тя се възприема като централен елемент от сложната огърлица. Сфинксът също има огърлица и обеци. Косата е прибрана, с привързана на челото фино извезана забрадка. Елегантните къдрици са предадени детайлно. Деформиран е при откриването му.

Начало

- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА АТИНА

 

Снимка: Никола НиколовАтина е представена с шлем, украсен срелефни фигури на грифони и врязани растителни орнаменти. Подобна е формата и украсата на шлема на Атина, представена върху наколенниците от гробницата на одриския цар Севт III в т. нар. Долина на царете в Казанлъшко.

Очите изглеждат недовършени, тъй като са били инкрустирани с материал, който не е запазен. Възможно е да са били изработени от разноцветна стъклена материя, която се е изронила.

При тази каничка единствено личат очертанията на ириса. Съдът е силно деформиран в основата при откриването му.

Начало

- КАНИЧКА-РИТОН С ГЛАВА НА БОГИНЯТА АФРОДИТА

Снимка: Никола НиколовЕднотипна с №3. Различават се по детайлите - огърлиците, накитите на челото и по-буйните къдрици на Афродита. Липсват части от крилата на сфинкса.

 

Начало

- ФИАЛА (СЪД ЗА РИТУАЛНИ ВЪЗЛИЯНИЯ)

 

Снимка: Никола НиколовФормата и големината на този съд определят предназначението му за възлияния. По-малките фиали, с извит навън ръб се използват за пиене при царските ритуали още в Древния изток. На релеф от Ниневия (645-635 г. пр.Хр.). столицата на Асирия е представено победно пиршество, в което цар Ашурбанипал пие с такъв съд.

Фиали, амфори, кани и ритони от благороден метал се използват и при царските ритуали в Древна Тракия. Откриват се в царски и аристократични тракийски надгробни могили и се определят като символи на властта. Фиалата от Панагюрското съкровище е с изпъкнал център (омфалос), изработен отделно и припоен с допълнителен пръстен. Повърхността е пищно украсена с концентрични пояси. Първият е съставен от 12 малки розети. Следващите четири включват радиално подредени по 24 жълъди и пропорционално нарастващи човешки глави. Главите представляват етиопци, които според древните гърци обитавали южния край на света, заобиколена от океан. Те първи чествали с възлияния боговете. Етиопска глава има на фрагмент от чернолаков съд от Несебър.

Подобни глави украсяват златни апликации, открити в гробницата на Севт III крей град Шипка.

Останалата повърхност е заета от сложни палмети. Украсата се вижда добре в негатив отвътре. Под ръба отвън има врязан надпис, който с букви обозначава теглото на съда. С подобна фиала в ръка е представена богинята Немезида в статуя (IV в. пр.Хр.) от нейното светилище в Рамнунт (Атика).

Начало

- АМФОРА-РИТОН

 

Снимка: Никола НиколовТози съд е най-забелеежителният в съкровището, не само поради теглото си. Дръжките са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. На овоидното тяло, между пояси от растителни орнаменти, са представени седем мъжки фигури. В началото възрастен мъж гадае по дроб на жертвено животно. Наблюдава го млад мъж с набола брада. Той е централната фигура и единствен е представен обут. След благоприятното предсказание тръбач дава сигнал за атака, която изпълняват с извадени мечове следващите четирима воини. Първият е достигнал до порта, като натиска с ръка едното й крило. В процепа се виждат главата и ръцете на невъоръжен брадат старец.                       

Научните тълкувания са различни: or разпознаването на Ахил, укрил се сред дъщерите на цар Ликомед на остров Скирос, през митологични сюжети - до сцена от атическа комедия - нападение на дома на хетера и тракийски боен танц пред гробница. Най-много учени приемат, че са Представени "Седемте срещу Тива", сцена, която се свързва с трагичната поука насочена срешу всяка братоубийствена война.

На дъното са представени невръстният Херакъл, удушаващ змиите, изпратени от разгневената Хера, и полегнал Силен, който държи двуцевна флейта и съд - кантарос.

Съдът е поднесен тека, като че ли виното, което се излива от амфората през единия от отворите в устите на етиопските глави на дъното на амфората, пълни кантароса. Сребърен ритон с протоме на кентавьр е открит при село Тополчане, в района на Сливен.

Начало

- РИТОН С ПРОТОМЕ (ПРЕДНА ЧАСТ) НА КОЗЕЛ И СЦЕНА С ХЕРА, АПОЛОН, АРТЕМИДА И НИКЕ

 

Снимка: Никола НиколовТози ритон се различава по форма от останалите преминаваща плавно в протоме на козел. Съдът не е снабден с дръжка. Огворът за изтичане е оформен като тръбичка. Декорацията на устийния ръб съвпада с тази на  каничките-ритони. Стилът на фигурите е еднакъв с този на другите ритони. Еднотипни са и надписите с имената на персонажите, но тук името на Хера завършва с „Е” вместо с „А”, както е изписано на ритона със „Съда на Парис”. Животинската глава, с част от шията, рогата, ушите и предните части на краката, са изработени отделно. Животното е предадено реалистично. Очите на козела са оформени в златната повърхност. Те са изпъкнали и с вдлъбнати зеници.

В центъра на фигуралния фриз е представена Хера, седнала на трон. Стъпила е на ниска подложка с крачета. С дясната си ръка извършва възлияние с фиала. С другата ръка е повдигнала края на воала си. От двете й страни са застанали боговете близнаци Аполон и Артемида, с лъкове в левите си ръце.

Между тях, на задната страна на съда, е представена богинята на победата Нике. Нейната коса е привързана на висок кок. Дрехата оставя бюста й открит. Хера и Аргемида са облечени в двойно препасани хитони, но само този на Хера е с орнаменти. Всички богини са представени с накити.

Начало

- РИТОН С ГЛАВА НА МЛАД ОВЕН И ДИОНИСОВА СЦЕНА

 

Снимка: Никола НиколовОвенът е представен реалистично. В грапавините на лявата очна кухина на овена, с тънка врязана линия е очертана формата на склерата. Кичурите козина са предадени с редове от концентрични окръжности.

В центъра на сцената е представен седнал младият Дионис. В прибраната коса, със спускащи се на раменете кичури, се вижда бръшлянов венец. Долната част на тялото му е обгърнато от химатион. В дясната си ръка държи тирс. С лявата се е облегнал нежно на рамото на седнала млада жена, която е прихванала китката му. Двамата имат меки обувки с връзки, каквито имат и владетелската двойка от стенописа в Казанлъшката гробница. От двете страни са представени танцуващи в екстаз менади, едната с тирс, а другата с тимпан.

Надписите на ритона определят двойката като Дионис и Ериопе. Приема се. че това е епитет на Ариадна, влюбена в Тезей. След пророчески сън Тезей оставя Ариадна на остров Наксос, където тя става жена на Дионис.

Възможно е името да е вариант на Еригоне, дъщеря на Икарий, в която Дионис се влюбил. Заради гостоприемството, проявено към Дионис, Икарий получил в дар лоза и бил първият, който отглеждал лозя и произвеждал вино в Атика.

Приема се, че култът към Дионис има тракийски произход. Според Диодор (I в. пр.Хр.) Дионис пръв слиза в царството на мъртвите и извежда оттам майка си Семела, като я дарява с безсмъртие. Това вярване е залегнало в тракийската религиозна доктрина за живот в отвъдното.

Начало

ЗЛАТНИ НАКИТИ ОТ НЕКРОПОЛА НА МЕСАМБРИЯ

 

Снимка: Никола НиколовМного малко знаем за всекидневния живот на жителите на елинските черноморски градове-дьржави около Бургаския залив. Един от  източниците на информация получаваме при археологическите разкопки на гробове, в които мъртвите са полагани с нсобходимото за отвъдния свят спорел тогавашните представи. Накитите от благороден метал също са съществена част от погребалния ритуал. През 1952г. при разкопките на некропола на антична Месамбрия проф. И. Гълъбов открива няколко гробници с богат инвентар. Една от тях - №15, е представена с пълен набор от предмети на лукса от злато - обеци, пръстени, колиета-верижки и огърлици, като някои от тях показват различни техники на обработка на метал в съчетание с шлифовани цветни камъни. По стилови особености на предметите от метал погребението на знатната дама се отнася след втората половина до към края на ІІІ в.пр.Хр, когато градът на месамбрийци преживява икономически и културен разцвет.

Сред тях централно място заема аграфата. Обеците са двусъставни - кръжило от златна тел завършващо с майсторски изпълнени две фитури на митичния крилат кон - Пегас и висулка с форма на изящна амфорка.

Оригиналният змиевиден пръстен завършващ с изображение на Кетос - митичен морски дракон, който Персей убил и освободил красивата Андромеда.

Другият пръстен представлява златна пластинка с полиран камък-аметист. Също доста характерни са били и колиетата-закопчалки. Към свободно падащите накити принадлежат и висулките, Филигранната украса е водеща и при манистата с ромбовидна форма, вероятно част от огърлица. Две от тях са оформени като усмихнати човешки лица - реплика на комическите театрални маски.

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive