Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.)

Форсиране на река Дунав – 27 юни 1877 г.

 

27th June 1877 - Remember this day!

 

The Danube river

Svishtov, Bulgaria

 

The Russo-Turkish War of 1877–1878 brought to Bulgarians so desired freedom after almost five centuries of Ottoman slavery

(1396-1878).

Under the direct command of Major-General Mikhail Ivanovich Dragomirov, at the night of 27 June 1877 the Russians begun passing the Danube at Tekirdere creek, 5 km east of Svishtov. After a severe battle in which the Russians suffered 812 killed and many wounded, the Russians secured the opposing bank and drove back the Ottoman infantry brigade.

It was the first day of liberty for the citizens of Svishtov.

 

 
 

След погрома на Априлското въстание от 1876 г. и отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол Русия преустановява мирните опити за решаване на българският въпрос и започва подготовка за война с Турция. На 24 април 1877 г. в Кишинев руският император Александър ІІ подписва манифест за обявяване на войната.

 

На 22 юни 1877 г. главнокомандващият Дунавската Руска армия княз Николай Николаевич решава десантът на главните руски сили през р. Дунав да бъде извършен при гр. Свищов (Систово) през нощта на 26 срещу 27 юни.

 

Руско-Турската освободителна война от 1877-1878 г. донася на българите желаната свобода след почти 5-вековно Османско робство.

Под непосредственото командване на генерал-майор Михаил Иванович Драгомиров, през нощта на 27 юни 1877 г. руските войски форсират Дунава при Текирдере, 5 км източно от Свищов. След кръвопролитна битка, с цената на 812 загинали и много ранени, те завладяват южния бряг, отблъскват турските табори и създават плацдарм за по-нататъшни действия срещу Отоманската империя.

Това бил първият ден от Свободата за жителите на Свищов.

 

Турците не очаквали форсирането на реката при Свищов разположен на висок и стръмен бряг.

Турският командир Абдул Карим паша заявил:

„По-скоро косми ще поникнат по дланта ми, отколкото русите да преминат оттук!”

 

Христо Бръчков, български патриот и жител на Свищов, информирал руския щаб относно броя, разположението и придвижването на турските части по брега на Дунава. За предаване на данните използвал гълъбова поща.

Говори се, че непосредствено преди десанта преплувал Дунава с помощта на кратунки за да осигури най-точна и актуална информация на руския щаб.

Когато го попитали какви пари иска за дейността си, той отговорил:

„Ние българите не работим за пари, а за свободата на отечеството си”

 

Форсирането на реката било възложено на VIII-и Армейски корпус с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки, като няй-тежката и отговорна задача за преминаване първи и отвоюване на плацдарм се паднала основно на 14-а Пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Иванович Драгомиров.

 

Всъщност бил сформиран десантен отряд придаден под ръководството на ген. м-р Драгомиров, който включвал:

14-а пехотна дивизия (1-а бригада на генерал-майор Иолшин, полкове: 53-и Волински, 54-и Мински; 2-а бригада на генерал-майор Петрушевски, полкове: 55-и Подолски, 56-и Житомирски), 4-а стрелковая бригада на генерал-майор Цвецински (13-и, 14-и, 15-и и 16-и батальони), две роти пластуни, гвардейската рота от конвоя на Негово Величество, част сапьори и две планински батареи.

 

Ген. Драгомиров се обръща към десантчиците с думите:

 

„Братя, зааповядано ни е първи да преминем Дунава. Гледа ни цяла Русия. Помнете, братя, за нас средно положение няма, или отвъд Дунава или в Дунава. Форсирането на реката възложиха на нас не защото вярват в мен, а защото вярват във вас... Когато достигнете брега се дръжте на групи. Помагайте си един друг. Всеки войник е длъжен да знае къде отива и защо. Отбой или отстъпление няма да има. Фронтът е там, където е неприятелят. Помнете, че докато делото не се доведе до край, все едно, нищо не сме направили...”

 

Последните му наставления били:

 

„Ако срещнете неприятеля, разбийте го и стремете се да овладеете Свищовските височини!”

 

Десантът трябвало да се извърши на 6 рейса.

Понтоните от първия рейс се отделили от румънския бряг точно в 1 часа.

В челния понтон се намирал командирът на 1-ва бригада от 14 пехотна дивизия ген. м-р Иолшин, комавдир с богат боен опит.

Следвали го понтоните с пластуните и ротите на 53 Волински полк.

Първите понтони стигнали южния бряг незабелязано, като използвали прикритието на островите Бужиреску и Адда.

Силният вятър маскирал плисъка от греблата, а облаци закривали Луната.

Пластуните се промъкнали до задрямалия турски часови и го елиминирали.

Едва тогава проехтял изстрелът на подчасия пред турската караулка, с който вдигнал караула по тревога. Запалени били сигналните вехи и оповестени таборите на Ахмед Хамди паша в Свищов и Вардим.

Със зазоряването стрелба по десанта открили 9-фунтовите турски оръдия от Калето до Свищов (1 ор.) и от Бунартепе до Вардим (3 ор.).

До 03 часа пехотинците от 3-а рота на кап. Фок сломили съпротивата на турците от караула барикадирали се в караулката и воденицата. Това било трудна задача, поради тъмнината и непознатата пресечена местност, както и поради недостига на бойци в първите часове на десанта. Турският караул очевидно бил усилен по състав и в по изтодни позиции. Когато кап. Фок и неговите 16 храбреци щурмували караулката трябвало да се изправят срещу 60 караулни. Изглежда абсурдно, но изведнъж турците побягнали панически и били сразени в разразилата се схватка. Стари местни хора и историци разказват за подвига на дребен на ръст боец от 53 Волински полк, промушил се през комина на караулката и нападнал турците със сабята си в помещението, като успял да отвори и залостената врата.

Пристигащите турски подкрепления от Вардим и Свищов от изгодни позиции с точен оръжеен огън нанасяли значителни загуби на русите.

Под кръстосания огън на турските оръдия ген. Драгомиров и придружаващия го тен. Скобелев пристигнали на южния бряг с втория вместо с третия рейс.

Със самоотвержена щикова атака войниците на кап. Фок, следващите го роти на 53 Волински полк, гвардейската рота, както и благодарение на героичната флангова атака на 12 рота на щабс-кап. Брянов, в която той бил смъртно ранен, турците били изтласкани от източните височини. За това спомогнал и точният, своевременен огън на 2-те планински оръдия на 4-и взвод на поручик Лихачов от 2-ра планинска батарея.

Едва към 06 часа гвардейците, волинците и пехотинците на 54-и Мински полк успели да отблъснат низамите на изток и отчасти на запад, така че да не могат да обстрелват от брега подхождащите понтони и баржи на десанта.

Тогава турците се прегрупирали и атакували в центъра на десанта, като го обстрелвали с другите две 9-фунтови оръдия заели позиции на южните Свищовски височини.

Към 10 часа оръдията на Бунартепе, подложени на точен артилерийски обстрел от батареите на 9-а артилерийска бригада, замлъкнали.

Около 11:40 часа замлъкнало най-после и Свищовското оръдие, подложено на обстрел от 14 артилерийска бригада подсилена по-късно с оръдия от 9-а артилерийска бригада.

В 11:00 часа започнало придвижването на 2 бригада от 14 пехотна дивизия с командир ген. м-р Петрушевски, както и на 4-стрелкова бригада на ген. м-р Цвецински за овладяване на южните Свищовски възвишения.

Войниците на 55 Подолски и 56 Житомирски полк се появили на хребета им към 14:00 часа.

Между 15:00 и 16:00 часа генерал Петрушевски, съпровождащите го офицери и войници били посрещнати в Свишов с неописуема радост, хляб и сол, от жителите и християнското духовенство на града.

 

Находчивостта и изненадата, храбростта и силната мотивираност на русите водени единствено от мисълта:

"Да освободим братята си от робство!" били обяснението за успеха им в тази и последвалите битки.

 

При форсирането на Дунава като особено отличили се в сраженията ген. Драгомиров посочва:

Поручик Моторни от 54-и Мински полк, поручик Лихачов от 2-а планинска батарея и прапорщика Сергеев от 53-и Волински полк. Благодари специално за оказаната непосредствена помощ на ген. Скобелев.

Щабс-капитан Брянов почива от получените наранявания на 28 юни 1877 в болница в гр. Зимнич (Зимница), Румъния. Мигове преди да издъхне е награден лично от руския император с орден за храброст.

 

Дълбок поклон пред подвига на воините сражавали се за свободата на Отечеството ни!

 

Никола Николов

 

Източници:

 

Още по темата:

 

 

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive