<BGSOUND SRC="https://www.aircrashconsult.info/Gallery/NOVAE-08/Novae-song-08.mp3">
Връзки   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив
ww
НОВЕ - Орелът на Дунава - Първи фестивал на древен Рим в Свищов, България (26-28 юни 2008) - фотоалбум
Финалният парад на участниците във фестивала (фотоалбум)
Връзки :

www.legio-i-italica.it/novae/default_en.htm

http://www.visitsvishtov.com/novae/
bg/history_facts/index.html
(фотоалбум)
За Novae
Нове
Кратка история

      Завладяването на тракийските земи,  което се смята, че започва през 29-28 г. пр. Хр., с походите на проконсула на провинциите Македония и Ахая - Марк Лициний Крас, е постепенен и неумолим процес, който завършва с образуването на две нови провинции: Мизия през 15 г. сл. Хр. на север от Стара планина и Тракия през 45 г. сл. Хр. южно от нея. За поддържането на мира и опазване на новопридобитите земи от нападенията на варварските племена по южния бряг на р. Дунав е изградена гранична отбранителна система, която включва по- големи или по-малки укрепени военни лагери, в които са настанени съответно цели легиони (5-6 хил. войници), техни части или помощни войски (500-1000 войници).

     Такова място е и Нове, разположено на 2 км. източно от гр. Свищов, където около 45 г. сл. Хр. е настанен VІІІ Августов легион.

     По-голяма част от историята на Нове обаче, от 69 г. до края на Античността, е свързана с присъствието на І Италийски легион с емблема глиган.

     Той участва в многобройни битки и войни, най- важните от които са тези при завладяването на Дакия (в дн. Румъния) от император Траян и походите на изток на владетелите от рода на Северите.

     Нове се споменава в много антични и средновековни извори. Някои от изобразените сцени върху Траяновата колона в Рим могат да се свържат с него.

     Крепостта играе особено важна роля в отбраната на Имперската граница по време на варварските нашествия на Балканите през 249-275 г. Археологическите данни свидетелстват, че тя не е превзета от готите на Книва през 250 г., но околността е опустошена, а гробищата  осквернени.

     Нападенията продължават и през следващите две десетилетия с различни разрушителни последствия. Те са спрени едва с изтласкването на готите през 271 г. и на корпите през 273 г. на север от р. Дунав от император Аврелиан.

     Измененията в  планировката и устройството на стария военен лагер, започват още по времето на императорите Аврелиан и Проб (80-те години на ІІІ в.). Появяват се нови улици, сгради, работилници, а по-късно и християнски култови постройки, което показва, че той несъмнено губи своето чисто военно предназначение, и се превръща постепенно в град крепост и епископски център.

     Крепостта пострадва чувствително след 375 г., което може да се свърже със завръщането на вестготските войски от битката при Адрианопол (378 г.), където две трети от източно римската армия е унищожена, а император Валент убит. За това говорят следите от унищожение на някои сгради. Много по - страшни и съдбоносни обаче са нападенията на хуните около 424-427 и 447 г., следствие на което крепоста е опожарена и разрушена.

     Важен момент от историческото развитие на Нове е готското присъствие в града от края на V в. След разпадането на Хунския съюз остготите добиват самостоятелност и започват да нападат областите на Източната римска империя. Част от тях, начело с Теодорих Амал (известен по-късно като Теодорих Велики), са настанени през 476 г. в земите на днешна Северна България, а техният вожд става „началник на войските при двора". За периода 476-488 г. Нове е резиденция на Теодорих и център на заселените в областта остготи. Археологическите разкопки свидетелстват за възстановяване на града след хунското нашествие и интензивно строителство на християнски базилики с обширни баптистерии за покръстване на големи групи хора. Последното можем да свържем с приемането на християнството от остготите, за което красноречиво говори и разкритият християнски некропол близо до западната порта на града, който, както показват находките от гробовете, е несъмнено готски.

     Инвентарът не е голям по количество, но е богат на златни предмети - четири фибули и гривна. Важно е да се отбележи, че готите влияят значително и върху процеса на християнизирането на  населението в заетите от тях земи, което намира израз в засиления строеж на църкви и след заминаването на голяма част от тях към Италия. Досега в града са намерени 8 базилики от V-VІ в., като една от тях е построена върху споменатия некропол. Покровител и светец на Нове от това време е св. Лупус (на латински - вълк). Поради сходство с името на първия готски епископ и преводач на Библията на готски език - Вулфила (на готски- вълче), напоследък не се изключва вероятността за връзка между тях.

            Следващата разселническа вълна на народи от север и изток (авари и славяни) е вече фатална за Нове. Последното писмено известие за него датира от началото на VІІ в. във връзка с походите на византийците срещу споменатите племена. Когато българите на кан Аспарух побеждават византийската армия и се настаняват в днешна североизточна България, почти целият Балкански полуостров е вече зает от славяните, част от които се включват през 681 г. в новосъздадената българска държава.

            Името на Нове се появява отново в църковни документи от ІХ-Х  в., които несъмнено ни връщат към неговото по- ранно минало като седалище на епископия. Независимо обаче от историческите превратности и смут, животът на това място продължава. Върху античните руини са издигнати строежи от глина и кирпичи. Това са останки от българско селище, както сочат  находките от открито гробище от Х в. върху развалините на старата военна болница. Това поселение е археологически засвидетелствано и през периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). Нове се споменава през следващите векове и в някои описания и карти на западни и турски пътешественици. В източната част на ранно-византийския град е извършено и сполучливото прехвърляне на освободителните руски войски по време на войната през 1877-1878 г.
Археологически парк "Нове"

Системното археологическо проучване на Нове започва през 1960 г. от екипи на Археологическия институт с музей при Българска академия на науките и Варшавския университет (Полша). От 1970 г. към тях се присъединява и експедиция от университета в Познан (Полша). В разкопките участват и представители на музеите в Свищов и Велико Търново.

Укреплението има правоъгълна форма с размери 494 (485) на 365 м., което прави 18,03 (или 17, 7) хектара. Оградено е първоначално от землен вал и ровове. Валът, с ширина в основата 4 м., а на платформата 2 м. е изграден от кирпичи. В неговото тяло са разположени отстоящите на 41 м. една от друга дървени кули.

В навечерието на войните на император Траян с даките е завършена смяната на дървено-землените градежи с каменни. Следващи етапи в каменното строителство наблюдаваме след готските нашествия в средата на ІІІ в. и през ІV-VІ в. когато крепостта е разширена с още 10 ха на изток.

По време на разкопките са открити най-значимите каменни сгради на легионната крепост и късноантичния град.

Щабът на легиона (principia) е строен в края на І нач. на ІІ в. сл. Хр. Състои се от монументална порта (droma), вътрешен двор (forum militaris), напречна сграда (basilica principiorum) и успоредна на нея редица от помещения, предназначени за административни и клубни цели. Там се намира и светилището на легионните знамена (aedеs principiorum).

Северно от Принципията и виа принципалис са разположени жилищата на висшите офицери на легиона - трибуните. Изцяло е разкопано само едно от тях. То прилича на голяма градска вила, построена в типично военен стил, с почти еднакви по големина помещения, групирани около вътрешен двор. Някои от тях имат представителна функция, други работна, а останалите стопанска и хигиенна. Площта му е около 1600 м2 . Първоначалния строеж е от края на І в. сл. Хр. и с редица промени съществува до началото на ІV в., когато е затрупана и на нейно място е построена нова сграда с обществено предназначение. В края на V нач. на VІ в. последователно върху нея се изграждат две базилики.

В последните години на І в. сл. Хр., в навечерието на войните на император Траян с даките, северно от жилищата на трибуните, след разрушаване на първата легионна баня е построена военна болница (valetudinarium). Външните й размери са 81, 90 х 72, 90 м. Планът е прост, но много функционален. Около голям вътрешен двор с портици са разположени два реда помещения, разделени от общ коридор. В тях са настанявани от 4 до 6 пациенти, а възможният прием в болницата е около 300 души. Удобствата са допълнени от изградената в северозападния ъгъл тоалетна (latrina).

Почти в средата на двора се намира светилище на Асклепий и Хигия. Това е една от най-големите (6000 м2) и запазени военни болници, разкрити на територията на Римската империя.

Западно от Принципията, под останките на внушителната епископска базилика е разкрита легионната баня от началото на ІІ в. сл. Хр. Тя е снабдена с традиционните помещения за събличане, топло, хладко и студено къпане, топли и студени басейни, площадка за упражнения (palestra) и собствено водоснабдяване (aqveduct).

Размерите (около 7000 м2), архитектурния план и богатата украса на банята в Нове, превишаващи общоприетите стандарти за подобни легионни строежи, могат да се обяснят единствено с дарение от римския император Траян като благодарност към войниците на І Италийски легион за тяхната доблест и смелост при покоряването на Дакия.

Извън легионната крепост, близо до нейната западна порта, се разкопава една типична като план градска вила, но със спорно предназначение сграда. Дълго време тя е считана за резиденция (pretorium) на командира на легиона (legatus legionis). Откритите обаче напоследък надписи - военни, цивилни и религиозни, сочат, че това вероятно е било резиденция, но за временно пребиваващи в легиона високопоставени лица.

От времето, когато старата легионна крепост окончателно се превръща в ранновизантийски град (V-VІв.) разполагаме с един великолепен епископски комплекс, състоящ се от голяма и малка базилика, жилищни помещения с внушителна баня и впечатляваща по размери сграда, предназначена за посрещане на поклонниците на местния мъченик Св. Лупус и складиране на църковна утвар, одежди и хранителни продукти, необходими за богослужението. Западно от входа на базиликата е разкрит много богат като архитектурна изразна форма баптистерий, свързан с покръстването на готите на Теодорих Велики, чиято столица е бил Нове в края на V в.  

Източник на текстовите материали: www.visitsvishtov.com
2008-06-30 - Край на фестивала

В неделя, 29-ти юни, в 10 ч. вечерта Първият фестивал на Античен Рим в България "Орел на Дунава" бе официално закрит. Програмата за деня включваше ритуала Stele Votiva, изпълнен от Леджио Прима Италика край Нове. Сред гостите бе и Н. Пр. Стефано Бенацо, посланик на Република Италия в България.
Програмата продължи следобед с гладиаторски битки на арената на Калето, изпълнени от умели каскадьори.
Вечерта на градския стадион се състоя последната битка между легионите и варварите. С цената на свидни жертви Първи италийски легион излезе като очаквания победител в тази неравна битка.
В 20 ч. започнаха и последните изпълнения на гостите от Италия. Зрителите удостоиха за пореден път със заслужени аплодисменти танцьорките от Групата за антични танци от град Виядосе, провинция Ровиго. Техните съграждани от Групата за социална антропология изпълниха няколко епиграми от Марциале.
Причината двете групи да участват на този фестивал е връзката на града им с Първи италийски легион. При завръщането си в Италия войниците, изкарали успешна служба в легиона, били награждавани с поземлени владения край днешния град Виядосе.
Фестивалът бе закрит с магически ритуал, посветен на бог Митра, в изпълнение на бойците от Леджио Прима, и награждаване на поредните победители от томболата.

Finis coronat opus!
НОВЕ - Орелът на Дунава - Първи фестивал на древен Рим в Свищов, България (26-28 Юни 2008)
NOVAE - In English
Ссылки   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив
Links   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive
На български
По русски
In English
AircrashConsult.com
Още за "Орела на Дунава" : 2010, 2011, 2012