Ичмята¹ е местност край
гр. Сунгурларе²
превърната в парк за отдих.
Водата от минералния извор там е с неповторими вкусови качества.
Има изградени кътове за детски забавления и малък, но китен зоопарк.
Горските пътеки ни отведоха неочаквано до скално изображение на
богинята на любовта Бастет, създадено вероятно около 1480 г.
пр. н. ера. Предполагаме, че изображението е непознато за местните
жители и се показва за първи път.
„Ичмята” има и мрачна история. Легенда разказва, че девойка намерила
смъртта си на това място за да не бъде принудена насилствено да
приеме исляма и не бъде сексуално поругана.
Останахме изненадани от
акустиката на мястото, която предполагаме се дължи на ясно
изразената коритообразна форма. И най-отдалеченият от сцената зрител
чува добре изявите на нея. Когато се огледахме, в нас логично
възникнаха подозрения, че ефекта е повече резултат на преднамерено
човешко вмешателство, отколкото игра на природата.
Концертът изнесен от великолепната Деси Добрева на 24 август 2013-а
превърна посещението ни на местността в незабравим спомен.
Пояснения:
Имаме основание да смятаме, че Ичмята
като топоним, произлиза от турската дума „iÇme”
(ичме), което преведено на български означава „пиене”. С
подчертаващата смисъла на думата наставка „-мята” названието „Ичмята”
придобива значение на „Пиенето, голямото пиене”. Вкусната
минерална вода от извора на това място обяснява привързването на
този топоним към местността.
Името на град Сунгурларе е
синоним на Соколаре и произтича вероятно от обитанието на
значителен брой соколи в околностите на
града в миналото. Думата „сунгур” или „сонгур” се
среща в редица тюркски езици и означава „сокол”. Наши
езиковеди предполагат, че има прабългарски произход.
При изследването на скалните
мегалити в страната установихме, че на светилищата на Хорус или в
близост да тях целенасочено в древността са развъждани соколи. Имаме
достатъчно основания да смятаме, че за района на Сунгурларе
Пробитият камък край с. Бероново е светилището на Хорус.
