Гробницата на Баст
Малко Търново, България

Хронология и факти

През 1980 г иманярът Мустафа търси среща с Ванга за да разбере значението на карта със странни знаци, но попада на племеницата й – К. Стоянова. Тя пък го отпраща смятайки, че това е празна работа.

Ванга обаче дочула разговора им разкрива пред нея подробностите и значението на съдържащото се в картата и по-конкретно, че става дума за нещо голямо - гробница създадена от хора дошли от Египет. Заровили саркофаг съдържащ историята на човечеството две хиляди години назад и две хиляди години напред от нашeто време, но е написана на древна и забравена писменост, която все още не е дешифрирана от учените. Ванга описва точното място на гробницата и им препоръчва датата 5 май, когато отивайки те ще могат да го разпознаят на местността при появата на първите лъчи на Слънцето и първите лъчи на Луната.

Красимира отива с приятели ентусиасти и в утрото на 05.05.1981 г. (или 10.04.1981 г.) те виждат върху скала 3 соларни кръга, върху които се появяват слънчевите лъчи при изгрев, а вечерта при появата на Луната върху същата скала те виждат 5-метрови фигури на двама мъже подробно описани в книгата „Ванга” от 1989 г./К. Стоянова. Запознаваайки се с египетската митология бих казал, че според описанието фигурите би трябвало да са на бог Геб, олицетворяващ Земята, и на сина му Озирис, получил безсмъртие на небето (съзвездието Орион) след като бил убит от брат си Сет.

Историята за гробницата достига до Людмила Живкова, тогава председател на Комитета за култура, и тя организира дискретното проучване на обекта от малка група ръководена от Кръстю Мутафчиев. Скоро са открити загадъчни артефакти, които са изпратени в ГДР с цел експертиза и там някъде дирите им се губят. Около групата на К. Мутафчиев и други от Комитета за култура започват да се плетят интриги и са набедени, че източват държавни средства. Необяснимата кончина на Людмила Живкова на 20.07.1981 (официално обявена на 21 юли) се счита от болшинството нейни съвременници за причинена при покушение, а не следствие на тежко заболяване както твърди официалната версия. Заподозрените са върхушката на ДС (Държавна сигурност) и други наши и чужди фактори.

К. Мутафчиев, Ж. Попов и др. от обкръжението на Людмила са изтезавани и осъдени с тежки присъди, които трябва да излежат в затвора. Там К. Мутафчиев пише книгата си „HOMO SAPIENS ЗА ПРОИЗХОДА НА HOMO SAPIENS”, в която се опитва да декодира видяното в гробницата. Осъдените са пуснати на свобода в ранните години на демокрацията. Някои от тях са починали.

След смъртта на Людмила Живкова разкопките в района на гробницата са преустановени, а входа й е затрупан с багер, при което част от скалите носещи ценна информация са унищожени.

Според местните багеристът загинал при катастрофа.
Говори се, че иманярът Мустафа е пребит в милицията и скоро след това почива.

Посещението на гробницата,

въпреки дъжда и мъглата затрудняващи фотографирането, ни убеди в точността на казаното от Ванга. По скалите на входа на гробницата се наблюдават множество барелефи изкусно изваяни, така че да не се натрапват, а се забелязват само при голяма съсредоточеност и в същото време се явяват носители на несравними художествени качества и съдържание.

Бих изброил лесно различаващите се устни и нос вероятно от лице на мъж. С подобна големина се забелязват и други лица, женски и мъжки. Чии са може само да гадаем. Едно от тях, на млада и симпатична жена, над която се забелязва котешка маска със звезда на челото, би трябвало да е на богинята Баст. Вероятно не случайно, жената има прилика с познатия образ на Хатшепсут, жената фараон управлявала Египетската империя цели 22 години (1503-1482 пр. н. е.). За нея се знае, че се превъплъщавала в образа на богинята Баст – дъщерята на Ра, защитничка на бременните, господарка на истината, богиня на парфюма, танците и любовта.

Често скалните фигури са съпроводени от писмени знаци на непозната или поне недешифрирана все още древна писменост, която наподобява канаанитската.

Защо Баст и защо Хатшепсут? Баст от местно божество се издига до божество почитано от всички в древен Египет при Хатшепсут. Причината е, че политически погледнато митът за Баст и синът й Михос пасвал на политическото статукво на Хатшепсут – протектор на обявения за фараон Тутмос ІІІ, неин племеник и доведен син. За да заздрави още повече връзката им, тя го жени още като дете за дъщеря си. Тутмос е обучаван и възпитаван умело в добродетелите на Михос, като пазител на светилищата и властта на фараона, най- вече от външните врагове.

Постепенно момчето Тутмос ІІІ (1479-1425 г.пр.Хр.) се превърнало в забележителен воин и умел пълководец постигнал множество военни победи и разширил границите на империята до небивали дотогава размери, поради което с право е наричан от съвременните египтолози „Наполеон на древния Египет”. Има данни, които говорят, че той наистина е бил сравняван с Михос и такъв пример откриваме в древната египетска приказка „Превземането на Жоппа”.

В Египет са известни два храма на Баст:

• в Бубастис (Тел Баста – ЮИ-те покрайнини на Загазиг, долен Египет, 18 номе);

• в Леонтополис (Тел ел Мукдам, долен Египет, 11 номе).

Този на Артемида (Speos Artemidos  в селцето Istabl Antar) също може да се отнесе към Баст. Възстановен е и разширен от Хатшепсут.

Единствената гробница на богинята Баст е само тук, в Странджа планина и то в България. Това предполага, че нейното предназначение е да съхрани нещо наистина много значимо – саркофаг с безценно знание, а защо не и мумията на Хатшепсут. Знаем, че откриването на мумията й от д-р Захи Хавас сред други в гробница КВ60 в Долината на царете в Луксор се подлага на съмнение от много учени по света, въпреки направените ДНК анализи.

Геоглифовете

около Малко Търново се знаят от десетилетия от ДС и неколцина офицери от ВВС (Военно-въздушните сили), специално занимаващи се с въздушно разузнаване. През лятото на 1981 г. в една от учебните зали на военнвъздушното училище офицер, преподавател и пилот от катедра „Тактика на ВВС” при коментар между курсанти относно колко впечатляващи са фигурите от Наска подхвърля като на шега: „Така говорите защото не сте виждали българските в Странджа!”
Днес мога да потвърдя уместността на забележката. Нашите наистина са смайващи, защото са:

• сложни (включват множество лица и фигури);

• релефни (включват светлосенки);

• многослойни (чрез форми и цвят на почвата изобразяват различни фигури и сюжети на приблизително едно и също място);

• изключително съдържателни, изобразяват сюжети и идеи в тяхното развитие.

За да разберем смисъла им е добре да се познават определени детайли от египетските мирозрение, символика и народопсихология, като например:

• дясната ръка дава, а лявата взема:

-    Геб носи в дясната си ръка Анкх - знака на живота, олицетворяван с огледалото или Венера, за да го даде в определен момент на сина си Озирис

-    Мумията от гробница КВ60 в Долината на царете в Луксор е притиснала лявата си ръка към гърдите, защото се надява да си върне душата в сърцето, където й е мястото.

• душата е ястреб живеещ в сърцето ни, а когато умрем отлита при северните звезди, тези които се намират в близост до Полярната звезда, защото са видими през цялата година и така стават символ на обезсмъртяването й;

• дясното око е Слънцето – логиката и познанието, а лявото око е Луната – интуицията. Когато и двете са невидими на небето (увредени) настъпва Сет (мракът и хаосът) и т. н.

В геоглифовете край М. Търново присъстват като основни фигури неотменно лъвът и котката и дори повече - лицето на жената фараон с маска на котка и синът й с маска на лъв, т.е. Баст и Михос или Хатшепсут и Тутмос ІІІ.
Това са не само неоспорими доказателства за точното попадение на Вангините думи, но и сигурна метка във времето, към което трябва да отнесем целият Странджански комплекс от ритуално-светилищни места.
Офицерът е знааел за геоглифовете, защото явно по това време е било наредено да се проведе аеро-фото разузнаване в района на гробницата и тогава са били забелязани земните фигури.

Откриването на древно летище в района на М. Търново бе логичен резултат на предположенията ни, че реализирането на този грандиозен проект (гробницата на Баст и прилежащите й геоглифове) е изисквало системен контрол на художествените му параметри от въздуха.

Летището

забелязано в района на М. Търново е очевидно с древен произход, т.е. изграждането и функционирането му са неразривно свързани със създаването на гореспоменатите геоглифове.
То е приблизително с широчина 25-30 м. и дължина около 180 м., без да се отчита отсечката до ръба на платото, по която има следи, че също е била използвана. Трудно на аерофотоснимката може да се определи настилката му. Около него има редица образувания, които се определят като летищни елементи подпомагащи провеждането на полетите и визуалното ориентиране на летците при излитане, извършване на маньовър, подход за кацане и самото приземяване. Летището е разположено в основата на крилете на летяща птица носеща клонка в човката си, сякаш устремена към построяване на гнездо. До нея има малка птичка. Двете птици са фигури на местността, които лесно се забелязват от въздуха и вероятно имат за цел улесняване първичната ориентировка на летеца при полет.

Подобна фигура на разперила криле хищна птица с дължина 300 м и широчина 150 м има в близост до храма на Баст в покрайнините на Загазиг, Египет.
Прави впечатление, че цели 3 елемента включващи:

1. „Главата на змията” - характерен обект на местността, намиращ се югоизточно от летището край М. Търново,
2. Опашката на малката птичка,
3. Линията продължена на СИ от опашката на голямата птица в полет,
се явяват успоредни на остта на летището, което ги прави удобни ориентири за извършване на маньовър за кацане, вероятно от типа на познатата на съвременните летци „коробка”.

„Пункта” на схемата от филма (обект 4), който наподобява лице вперило поглед в небето, заключва ъгъл с началото на полосата от 95 градуса и това е обозначено на района с арабски цифри. Той би могъл да е място за контрoл на полетите, както и завоен пункт за извършване на маньовъра за кацане.
По-малкият пункт в близост до летището, върху който се забелязват древни писмени знаци, би могъл да е пункт за непосредсвено ръководство на излитането и кацането.
На ската на платото са очертани две окръжности, наподобяващи големи ноздри, между които минава оста на полосата, сякаш за да напомнят на летците, че в основата на летенето е въздухът създаващ подемната сила при крилото или дори още по-примитивното напомняне за риска при този елемент. Иначе казано, „невниманието води до разбиване на носа”. Грубичко, но върши работа. „Двете ноздри” вероятно изпълняват функциите на „подход” и „хоризонт” на летището.
Приблизително на ¾ от дължината на летището, от двете му страни, са нарисувани очи, които ориентират летеца дали успява да се придържа към остта на полосата при кацане, но и му напомнят, че е наблюдаван и от него се изисква максимална концентрация. Сякаш му се казва непрекъснато „Отваряй си очите!” Те вероятно указват, че там някъде между тях пробегът трябва да завърши.

Тук смятаме да завършим и ние до следващата ни експедиция и коментар с нови изненади и открития.

Гробницата на Баст пренаписва историята по отношение присъствие и влияние на древни цивилизации по нашите земи, дава нова светлина относно историческите и културни забележителности в Странджа планина и доказва, че митовете за летателните умения на древните не са „разбити”, а ехо на удивителна историческа реалност.

Никола Николов

Мърморене:

- Какви митове бе, каква реалност, а? Как са излитали, ами двигател, ами керосин? Да не би да са ги изстрелвали с катапулт? Ами кацането? Колесник, гуми? Кацали ли са по „корем” тия да видят как е?! Древна писменост! Драсканици им се привидяли! Гробница, скали, лица – въображие и фантазия само! Там е хакано с галерии на рудници, всеки го знае! Приказчици! Да има кой да ги слуша, ама канарчетата и тях ги записахме в „Червената книга”! Ай-де, мъна!
- Ами ако намерят златото!?
- Естествено, че ще им помогнем с пренасянето, хаааххаха!