Снимките на картините от изложбата можете да свалите като (*.zip) файл ТУК. Автор на снимките Никола Николов. Могат да се ползват с учебно-познавателна цел, при беседи, презентации, реферати и филми по темата. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- НАШИЯТ СКРОМЕН ПОКЛОН
Руско – турската война от 1877 - 1078 година. „Особената война”, както я нарича Андрей Пантев. Войната, която от векове за векове, е останала олицетворение на благодарност, възхита и обич на българския народ към руския народ. Войната, превърнала се в символ на славянска и православна солидарност. На 140-годишнината от тази освободителна война е посветена експозицията с репродукции на картини от известни руски художници. На всички, които направиха експозицията възможна - организатори и спонсори - дълбока признателност. В съвременното българско духовно пространство, събрало в себе си противоречивостта на разнородни, до взаимно изключване, исторически, политически и морални позиции, ние срещаме противоположни оценки за Освободителната война от 1877 - 1878 година - от нейната прослава като дар и благо за българския народ до отричането ѝ като историческа необходимост по пътя на българския обществен прогрес. Дори нейните отрицатели обаче, често служещи на чужди геополитически амбиции, не могат да отрекат, че това е войната с най-много доброволци от всички войни в историята на XIX век. Това е война за вярата, в която са загинали „За други своя" над 72 000 руси (великоруси, белоруси и малоруси), както и хиляди доброволци от Румъния, Сърбия и Финландия. Тази война е забележителна, особена, дори уникална и с факта, че само две години след Освобождението, руската администрация начело с княз Дондуков, напуска безусловно България, като оставя след себе си нашата страна със съвременна и модерна за времето си Конституция, изградена държавна администрация, армия, флот, Академия на науките и изградени всички останали необходими структури за самостоятелно функциониране на българската държава. Русите идват през 1877 година в Османската империя, проливат кръвта си, освобождават българите от петвековното иго, полагат солидните основи на Третата българска държава и си отиват. Какъвто и имперски прагматизъм да виждат историците в тази война, нейният уникален освободителен характер и нейният уникален, духовен и цивилизационен заряд, остават неоспорими за непредубедения поглед. Тази особена война има непреходно значение и за самите руси. Не случайно по време на войната е учредена Георгиевската лента като висш отличителен знак за героизъм. Учредяването на отличието е много любопитно. Когато руският император Александър II заповядал главнокомандващите на Дунавската и Кавказката армии да представят списък на отличилите се, оказало се, че извършилите най-блестящи подвизи - Нижегородски и Северски драгунски полкове - вече са получили всички установени награди. Тогава с указ от 11 април 1878 г. императорът създава нова военна награда - Георгиевската лента, която се поставя на знамето на полка и „не се сваля при никакви обстоятелства”. Георгиевската лента е част от Георгиевския орден за военни заслуги и е сред най-почетните отличия на руската армия. Особената, великата, освободителна война от 1877 - 1878 г. има и невероятен международен отзвук. След като научават за победите в боевете при Шипка и Плевен, всички поробени народи от Османската империя - от Еритрея до Сирия - разбират, че е възможно отоманският гнет да бъде отхвърлен. Тази война се превръща в пример, упование и надежда. Настоящата експозиция на картини, пресъздаващи моменти от Войната, е нашият скромен поклон на благодарност и молитва за бъдещо единение на двата народа. Българският и руският народи пред историята и пред Бога са едно и чрез своята култура и език, чрез своята вяра и светоусещане. Освободителната руско - турска война от 1877-1878 г. е неразделна част от това единение.
НИКОЛАЙ МАЛИНОВ - Председател на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ РУСОФИЛИ
В историята на човечеството войните, независимо какви са и как завършват, винаги са носили емоции. Всяко историческо събитие придобива по-голяма стойност и навлиза по-плътно в паметта, когато е разположано дълбоко в литературата, изкуството и дори в битовия фолклор. Преди да бъде разбран един процес или едно събитие, особено ако е война, то трябва да бъде почувствано и чрез художествена емоция. Чрез тази чудесна експозиция са потапяме в художествените възпроизвеждания на една особена, необичайна война, отличаваща се от повечето подобни събитиа в европейската историа от краа на XIX век. Война на емоцията, на вярата, на избавлението, тя не можеше да не впечатли европейската общественост.
Професор Андрей Пантев
Когато навлизах в детайлите и хронологията на събитията относно форсирането на река Дунав от руската армия в началото на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. , детайли необходими за изготвянето на филма "27 юни 1877 г. - Помни този ден!", за мен като професионален военен бе ясно, че турците са се сдобили с информация за деня и мястото на преминаването на Дунава от русите, т.е. в обкръжението на офицерите от руския щаб е имало шпионин. Отговорът на прокрадналите се подозрения и любопитство дава картината "Der Spion" или "Шпионинът" на великия Верешчагин, както и пояснението за нея, което открих в Rarita.Ru.
Предполагам, това че е на руски език, няма да Ви
затрудни прекалено. Следва:
художника-баталиста Верещагина В.В. В парижском ателье были сделаны фототипии с работ известного мастера. На первом плане показаны два солдата, справа и слева тоже стоят солдаты по двое, по лестнице спускается невозмутимый мужчина в котелке, держа руки в карманах, за ним следует военный конвой. Оригинальная подпись к фототипии:
Der Spion / Шпион.
Фототипия в хорошем состоянии, оформлена в багетную раму с паспарту,
под стекло. Дълбок поклон пред подвига на воините сражавали се за свободата на Отечеството ни!
Никола Николов
Още по темата:
|
||
Връзки Медии Пътуване Летища Карти Време Слайдове Архив |
||