АПРИЛЦИ, БЪЛГАРИЯ

Априлци


е град в Северна България. Той се намира в Ловешка област и е в близост до град Троян.

Градът е административен център на община Априлци.
 

През 1976 г. в чест на 100 - годишнината от Априлското въстание четирите села - Ново село, Видима, Острец и Зла Река се обединяват в град Априлци.

 

Стари имена - Тахтаджикьой (Дъскарско село), Еникьой - (Ново Село).

 

Информация, Забележителности, Традиции, История

 



География


Град Априлци се намира в планински район. Разположен е в обширна котловина в подножието на първенеца на Стара планина връх Ботев, недалеч от върховете Острец и Марагидик.
До града се достига от запад по шосеен път от град Троян и Орешака. От север - през Граднишкият боаз (до село Кръвеник) по асфалтов път или през Дебневският боаз. И от североизток през Батошевският боаз по новоасфалтираният но тесен и с остри завои път.

Религии


Областта е с изцяло християнско население.

Икономика


Основните икономически отрасли, определящи поминъка на Априлци са туризмът, животновъдството и дърводобива.

 

Начало

 

Забележителности

 

Градчето е разположено така, че от квартал Видима се открива красива гледка към връх Ботев (Юмрукчал) и връх Марагидик, а от квартал Острец се виждат добре връх Острец и връх Марагидик.

Последният е обвит в мистиката на много легенди, всяка от които носи частица от истината за върха, а тя самата е по-смайваща дори от самите легенди. Връх Марагидик представлява светилищен комлекс на богинята Баст и монумент на Хатшепсут Мааткара - жената фараон управлявала успешно египетската империя 22 години и незнайно още колко властвала по нашите земи. С надморската си височина от 1889 м и мащабността на композицията си Марагидик претендира за най-голям монумент на Земята.

През участъка "Мазането" преминава асфалтов път, в чийто край започва пътека към х.Плевен. В южния край на квартал Острец се намира и път по който може да се стигне до х.Тъжа. Градчето се намира в непосредствена близост до национален парк "Централен балкан" в чийто територии може да се навлезе БЕЗ превозни средства от квартал Видима, точно при разклона за ВЕЦ "Видима" и "Мазането" и да се насладите, след дълъг и не много лесен преход, на великолепното "Видимско Пръскало".

Маршрутите са много. Повечето пътеки са маркирани и обезопасени. От края на квартал Видима например, след Водно електрическата централа започват зимната и лятна пътеки към една от най-посещаваните старопланински хижи – хижа "Плевен" . Тя пък е отправна точка за изкачването на връх Ботев, извисил се над всичко и всички със своите 2376 метра.
Тук минава и границата на един от деветте резервати, намиращи се на територията на „Национален парк Централен Балкан”. Нарича се „Северен Джендем” и е уникален с това, че е най-високо разположения, със своето голямо биоразнообразие и с тридесетината си красиви водопади. Сред тях е Видимското пръскало. Там водите на река Пръскалска се спускат с шеметна скорост, от 80 метра височина. Съществува и екопътека, наречена „Видимско пръскало”, която освен приказния водопад предоставя на любознателните туристи възможността да посетят една от най-важните за популацията на прилепите в България пещери – пещерата „Водните дупки”.
Оттук тръгва и пътя на една от трите реки, протичащи през Априлци – река Видима. Тя преминава през едноименния квартал на града. После събира водите на другите два притока – Острешка река и Зла река, за да продължи уверено с големите си посестрими, дето текат към пълноводния Дунав.

Природният резерват “Пеещите скали” обхваща площ от 1700 ха. Той е разположен високо в планината и характерни за него са, както подсказва и името му – пеещите скали. “Пеещите скали” по своята същност представляват уникален скален феномен, който се извисява над стара букова гора. Мястото е известно от векове, а името му е дадено от местните хора, които казват, че при порива на вятъра се чуват звуци в скалите, които много приличат на пеене.
Резерватът е обявен през 1979 г. за да се съхранят местообитания във високопланинската безлесна зона, естествени букови гори и характерната фауна във водосбора на р. Росица. Обхваща землищата на селата Стоките и Кръвеник.

 

Начало

Традиции

 

Всяка година на Тодоровден в местността Маринска край град Априлци се провеждат традиционните конни надбягвания свързани с празника.
Никулден е един от най-тачените зимни празници на балканджиите. Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата. Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни - сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).
На 22 март е Деня на овощаря. В този ден в квартал Острец се празнува идването на пролетта - ригуално се зарязва сливово дърво, организира се празнична програма.
В Острец има два ежегодни събора. Традиционният събор и празник на острешкото читалище се провежда през юли

в местността Киряк, а през септември е Балканският събор, посветен на певческото изкуство във всички жанрове.
Петковден е един от най-уважаваните празници в Ново село, свързан със светицата Св. Параскева
(Света Петка Българска). Най-вероятно денят е започнал да се празнува с изграждането на Базиликата в Ново село "Св. Петка" през 1814 г. Приготовленията за празника започват няколко дни по-рано. Почистват се къщите.
Изпичат се хлябове, разточват се баници. Всяка къща очаква гости. Сутринта на Петковден се отива на църква, обикновено службата се служи от 5 свещеника.
После всички отиват на пазара. Там има различни сергии от майстори занаятчии, също така мекичари и
баничари. Идват и търговци от близките градове: Троян, Севлиево, Габрово и околните села. По обяд се люшва хоро на мегдана, а после всеки си кани гости в къщи.
Особено популярен в последните години е Националният фолклорен събор "Искри от миналото", провеждан в кв. Ново село през октомври. В него участват професионални състави и групи за автентичен фолклор. Участниците представят богатството и красотата на българската песен и танц, демонстрират забравени обичаи.

Начало

История

 

На север от Априлската котловина минава границата между Тракия и Мизия. Открити са повече от 150 могили на триторията на с. Скандоло и с. Велчево, в местността "Иван Дял" и връх "Острец".
В западната част на Новоселската котловина минава "Пътят на Янтара" - една от важните Тракийски пътеки, свързваща Средна Европа с Азия.
През 2002 г. в с. Белиш са открити Тракийски накити, които са част от най-добрите Халщатски съкровища в Европа от VII-VI в. пр. Хр.
В Новоселската и Видимската котловини има над 40 погребални могили.
В няколко от тях, в местноста "Чуклата" и местноста "Гробът" са намерини погребения с находки от бита, съдове и монети. По присъстващата керамика археолозите отнасят находките към IV - III в. пр.н.е. Предполага се, че по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето Трибали, които добивали злато по изворите на Семова река, под връх Жълтец. По-късно, по време на римското владичество, през източната част на Новоселската котловина минавал важен път, свързващ провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на вр. "Черни връх" и на Русалийския проход. Този път води от Никополис зад Иструм (Никюп, Търновска) по долината на реките "Росица" и "Видима" към крепостта при днешното севлиевско село Градница, станциите под "Черни връх" и вр. "Острец", към Русалийския проход, надолу към с. Тъжа, а от там към Адрианополис (Одрин) и Филипополс (Пловдив).
Начало на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането на България под Османско робство. Оттогава носят названията си местностите "Болярското" и "Царево лозе" в Ново село и местоста "Сяровци" и "Църовото" в Зла река.
През XVIII в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и от южната част на страната бягат към планината заради кърджалийските набези.
Още по време на робството водите на реките са ползвани за задвижване на многото воденици, тепавици и стружни (дъскорезници).
Легенда разказва, че разбойници нападнали селото, опожарили го и избили голяма част от населението, а тези, които успели да се укрият в планината, след време се завърнали и възстановили селището.
През епохата на Възраждането, благодарение на доброто си географско положение, Ново Село се издига като занаятчийско - търговски и културно - просветен център на котловината и съседните села.
В края на XVIII и началото на XIX в. се развиват много занаяти - дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакърджийство, златарство, марангозчийство (резбарство), кираджийство.
През 1812 г. е открито килийно училище и църква, а от 1850 г. има и светско училище.
През 1867г. през града преминава четата на Панайот Хитов. На 3 и 4 юли тя е в района на върховете Марагидик и Ботев, за да се отправи на запад към поречието на р. Черни Осъм.
През 1872 г. Левски организира таен революционен комитет.
През 1874г. за учител на Ново село е назначен севлиевецът Никола Дабев, който застава начело на местния революционен комитет. Той е е осъден на смърт и обесен в родния му град Севлиево.
През пролетта на 1876г. в I революционен Търновски окръг се извършва активна подготовка за въстание. Новоселския район е към преволюционния комитет в гр. Севлиево. Негов председател е младия Стефан Пешев. Той е роден през 1854г. и по пътя на самообразованието успява да израстне като високо интелигентем мъж, който сътрудничи на в. "Напредък" в Цариград. По време на непосредствената подготовка на въстанието издига лозунга "Продай си нивата, купи си пушка".
Често посещава Ново село, Острец и околните махали, разпалвайки революционния пламък и същевременно решавайки редица практически въпроси, свързани с набавянето на оръжие, сформиране на чети, определяне на позициите и т.н. Негов пръв помощник е Йонко Карагьозов, родом също от Севлиево. Според Захари Стоянов той е бил пламенен революционер и много добър огранизатор. По време на въстанието е назначен за военен ръководител на въстанието в Ново село и взема непосредствено участие в битките.
В Ново село се изгражда местен революционен комитет за подготовка и водене на въстанието. Определени са командири на четите в околните села и махали.
Закупуват се около 400 оки барут. От рибарските мрежи и срекмета, от свещениците в църквите и от магазините се събира олово. В няколко къщи се вият фишеци и се леят куршуми. Местния оръжейник, ковачът Колю Тодоров, кове саби и ножове. Йонко Колев приготвя два топа, единият от буково, а другия от черешово дърво.
Закупува се оръжие и от чужбина, но то пристига след като въстанието е вече потушено. Шият се дрехи, пече се сухар. Обхождат се бъдещите позиции, провеждат се учения за стрелба. Уточнен е сигналът за въстание - голям огън на вр. Острец и гърмежи. При този сигнал всички въстаници трябвало да се съберат в м. Божешкото. Към края на април достигат сведения, че в Южна България въстанието вече е започнало.
От Севлиево Турската власт, известена за събитията в Южна България, бърза да изпревари въстаниците. Част от членовете на Севлиевския революционен комитет са заловени и затворени. Други, успели да се изскубнат, се укриват. Няма кой да даде парола за започване на бойните действия. Най-търпелив е дядо Филю Радев от с. Кръвеник.Той разбира, че повече не трябва да се чака и по своя инициатива свиква в м. Бабан край Кръвеник повече от 250 въстаници. Тук има представители от Ново село и Острец. Това "второ Оборище", състояло се на 1-ви май, взема решение незабавно да се обяви въстанието и да се заемат позициите, които предварително са набелязани. Приканват се и другите села да последват примера на Кръвеник.
Вестта за събирането в Бабан стига бързо до Ново село. Най-запалените членове на местния комитет решават веднага да престъпят към действия - първо да заловят намиращите се в селото заптиета и йошутжии, дошли да събират данъка. Но турците успяват навреме да избягат през Дебневския боаз.
На 2-ри май въстанието е официално обявено. Денят е неделя.
Главната стратегия на въстанието в страната е отбранителна - за защита на обявената република. Не се прави изключение и тук. Ръководството определя пунктовете, които трябва да се отбраняват. А те са три - трите боази - Дебневският, Граднишкият и Батошевският, през които турците могат да нахълтат в свободната територия. Натам се отправят въстаниците. Гръднишкият боаз се отбранява от кръвеничани и остречани, а Дебневският боаз - от новоселци и зларечани. На Дебневския боаз се откарват и двата дървени топа.
Въстаниците копаят окопи, изграждат каменни закрития, правят засеки с вековни дървета. На 3-ти май избухват първите сражения в Граднишкия боаз. Саадулах ефенди от Севлиево е събрал голям брой башибозуци, които хвърля срещу въстаническите позиции. Завързва се кърваво сражение. Въпреки численото си превъзходство и по-добро въоръжение турците не успяват да разкъсат отбраната.
През това време на Дебневския боаз е сравнително спокойно. Край селата Велчево, Скандалото вече са се струпали доста башибозушки тълпи, но към позициите напират само отделни групи, вероятно за разузнаване. На 4-ти май заехтяват тъпани и зурли, проточват се виковете на ходжи и цялата огромна тълпа се хвърля към въстаническите позиции. Но въстаниците (500 души) хладнокръвно отбиват атаките. Турците са принудени да отстъпят, прибирайки с коли убитите.
На 5-ти май е пак сравнително спокойно. "Живият телеграф" , който работи по билото на Черни връх от Дебневския до Граднишкия боаз, доняса чрез Марин Сяров, че турците се прегрупират, идват им нови попълнения и вероятно през следващите дни ще настъпи решителният бой. Наистина тук пристига плевенският каймаканин с черкези и абази, а с бърз марш към въстаналия район се приближава и редовна турска войска.
На 5-ти май вечерта в Ново село пристига основната част от Габровската чета начело с войводата Цанко Дюстабанов. Цанко Дюстабанов е роден в Габрово през 1844г.
На 6-ти май са пробити позициите при с. Батошево, турците превземат и опожаряват селото и близкия Батошевски манастир. Една част от населението е избита, а друга част се пръсва из горите на Балкана. Същия ден се подновява срежението при Граднишкия боаз. Силите са неравни. Въпреки героизма на въстаниците турците успяват да разкъсат отбраната и да се насочат към с. Кръвеник. Съпротивата все още не е прекратена. На 7-ми и 8-ми май турците прегрупират и попълват силите си, готвейки се за решителния удар срещу Кръвеник и Ново село.
На 9-ти май многобройни башибозуци и черкезка конница връхлита върху с.Кръвеник. И тук голяма част от населението е избито, а други бягат към планината.
Селото е опожарено и пътят към Ново село е открит. На 7-ми май в Дебневския боаз се води най-тежкото сражение. Многобройните башибозушки тълпи нападат позициите на въстаниците. Те дават доста жертви, но не отстъпват. Битката често се превръща в ръкопашна схватка.
Отличават се и четниците от Габровската чета. Денят завършва, без турците да успеят да превземат позициите и да нахлуят в котловината. Но настроението започва да спада.
Безжичният телеграф е донесъл вестта (8-ми май) за пробива не само при Батошево, но и на Граднишкия боаз. Съгледвачи донасят, че в района на Скандалото се трупат все нови и нови тълпи башибозуци. Снабдяването с храна и боеприпаси става нередовно. В сражението са дадени много жертви. Времето се разваля, става студено, започва да ръми ситен дъжд, който преминава в сняг. В записките си писарят на Габровската чета П. Бочаров записва, че на 8-ми май сутринта снегът вече е навалял една педя. Фишеците се измокрят и стават негодни, а нови не донасят. Някои въстаници са обезпокоени за близките и добитъка си и прескачат до домовете си, като повечето не се връщат на позициите.
На 9-ти май турците нападат Ново село, където започва кървавата драма. Турците не срещат сериозна съпротива, защото основните сили на въстаниците са на позициите в Зла река. И все пак пламват отделни огнища на съпротива. Ковачът Колю Тодоров се оказва в дома си, когато врагът нахлува в селото. Искат да го заловят, но той не се предава. Дълго време се отбранява, поваляйки не един или двама неприятели. Турците все пак го залавят и в местност Тотина поляна под Зла река го насичат на късове. Сега на мястото на гибелта на К. Тодоров се издига паметник. Друг корав българин, свещенник Георги Христов, се е барикадирал в девическия манастир, откъдето стреля и задържа башибозушките орди. Съдбата му е като на ковача, но също дава възможност на мирното население да се изкопчи от примката и да се отправи към горите под Марагидик.
Страшната вест, че турците са влезли в Ново село, достига и позициите в Зла река. Въстаниците бързо го напускат, за да отидат да спасяват дом и челяд.
Цанко Дюстабанов вижда, че е безсмислено повече да се стои в боаза и повежда момчетата си по единствения все още свободен път - към Русалийския проход.
Натам плъзва цялото население от котловината. То бърза да стигне в гористите дебри под връх Маратидик, Кривините и Плочата и там в планината да дочака преминаването на бурята. Но този път планината е негостоприемна. Под буките белее сняг. Студено е, а повечето от хората са само с дрехите, намерили се на гърба им при бягството. Не бива да се палят огньове, защото врагът е по петите им. Децата не бива да плачат, защото ще издадат скривалището на групата.
Отзад непират турците и къде кого застигнат, грабят и убиват. Някои, които носят оръжието си, се опитват да дадат отпор. Особено се проявява Стоянка Драгановска, която с оръжие в ръка задържа турските потери.
На 11-ти май в м. Бунарят се събират четниците на Дюстабанов и решават да водят сражение с турците. Позицията е удобна за задържането им, докато населението се прехвърли към Южна България, тъй като е ясно, че само там може да намери спасение.
Сражението се затяга. Изглежда, че въстаниците ще могат да задържат позициите си. Но следобед пропукват пушки в гърбовете им. Башибозуци от Карловско са тръгнали на помощ през планината. Те са се прехвърлили през билото и откъм м. Кънчовото нападат в тил въстаниците. Това предопределя изхода от сражението.
Въстаниците, след като дават скъпи жертви, се пръскат на малки групи из гората и скалите под връх Марагидик, стремейки се да се придвижат на изток, към Габрово. Последно сражение на една малка група въстаници се води в местността Кривините, близо до превала на Русалийския проход. Тълпите бежанци излизат на местността Табите и едни се отправят по пътеките към Калофер, а други тръгват по течението на р. Тъжа, опитвайки се да слязат към Голямото село. Но и едните, и другите са посрещнати от башибозуци и черкези. Разиграват се последните трагедии около Пенчов чучур и Русалийските гробища. Само малка част успяват да стигнат до Калофер и тук да намерят спасение. Тръгналите по течението на р. Тъжа биват посрещнати в Пожар дере и в местността Смесите. Мъжете и момчетата са отделени от жените и избити, а жените - ограбени. От тази страшна сеч като по чудо се спасява само невръстното момче от с. Острец Димитър Сомлев, и то защото жените му надянали женски дрехи.
Цанко Дюстабанов, заедно с няколко четници, се придвижва към Габровския край. Той е в тежко състояние - ранен е в ръката, раната се инфектира, започва да го тресе. И все пак успява да достигне габровските махали. Но тук е заловен, затворен, а по-късно осъден и обесен в Търново през юни същата година.
В района на местността Плочата загива и друг ръководител на въстанието - Филю Радев. Но драмата още не е завършила. В Ново село докарват заловени въстаници.
Те са подложени на мъчения, за да кажат къде да скрили оръжието, парите и покъщината. Неджип ага и Саадулах ефенди се готвят да изкоренят това непокорно племе - вече са подготвени дръвниците и са определени палачите, които трябва да посекат задържаните мъже. Само издадената заповед от Високата порта да се спрат кланетата, тъй като европейската общественост е премного възбудена от безразборните убийства, спасява живота на задържаните. Започват да действат съдилищата. Затворите в Ловеч, Севлиево и Търново са препълнени. Всеки ден се извеждат нови и нови въстаници, над които съдилищата произнасят присъди - смърт или вечно заточение. На смърт са осъдени Стефан Пешев, Йонко Карагьозов, Цанко Дюстабанов, Никола Дабев, свещеник Ради Попмихайлов, Павли Венков, Велчо Нончев и други. Едни от тях са обесени в Търново, а други в Севлиево. Седемнадесет души от Ново село и околните села са изпратени на заточение.
Селото е свободно 9 дни, след което местното население е избито и са изпепелени 772 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва.
Има една много известна снимка от Първата световна война - на забити в земята три кола висят разстреляни трима фронтоваци. Малцина знаят, че един от разстреляните е Михо Ковашки от с. Острец. Той се ражда в бедно семейство, което трудно изкарва прехраната си. Но младежа е извънредно любознателен и начетен. Това се оценява и в казармата - изпращат го в подофицерска школа, която той завършва с отличие. Но Михо Ковашки не може да бъде откъснат от своята среда. Той не само възприема идеите на революционната борба, но и става техен активен разпространител. Когато е изпратен на фронта, той бързо спечелва войниците на своя страна.
Михо Ковашки е разкрит и предаден на военно-полеви съд, който го осъжда на смърт чрез разстрел. Напразни са опитите на брат му, който служи в същата част, да бъде спасен. Остава само снимката, запазила се като по чудо, за да бъде вълнуващ документ за саможертвата на този балканджия.

 

Източници : Уикипедия, travelinfo-bg и лични впечатления на автора на сайта.

Начало

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив
Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив
Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive