НазадНазадBack

 

И нека Окото на Хорус

ни озари с любов и светлина,

а делата пожънат радост

за очите и нашта душа!

 

Беглик Таше скален мегалит намиращ се на около 4 км от Приморско, в централната част на Маслен нос.

Формите на скалите, разположението им и откритите върху тях изображения го определят като светилище на египетския бог Тот – господаря на времето, отговарящ за езика, писмеността и разбирателството между боговете и хората.

Мегалитът е не само поредното доказателство за широкомащабната египетска инвазия по нашите земи около 1500 г. пр. н. ера осъществена под ръководството на владетелката на древен Египет Хатшепсут Мааткара, но дава и причините за нея, като разкрива основни принципи на тайното учение на египетските жреци за предсказване съдбата на империята, народа и постиженията на цивилизацията им.

Иначе казано, става въпрос за една забравена наука, която сега наричаме „мунданна астрология”. Ще призная, че към момента не познавам астролог, който да е съвсем наясно с пълната й методология и принципи на работа.

"Методът на транзитите” е изпитан и всепризнат като полезен в мунданното прогнозиране, но астролозите осъзнават, че някъде във времето се губи познание от цялостната методология на този така важен дял от астрологията. Скалните ни светилища дават ценни сведения в тази насока.

 

 

 

 

Главният камък и мястото около него с изображенията показват магически практики за противодействие на деструктивните сили в природата, а също са находчиво и прецизно съоръжение за отчитане изместването на земната ос. Имам основания да предполагам, че единствено в САЩ разполагат с подобно по предназначение към момента.

Образите на това място разкриват драматизма на битката на Бастeт (богинята на любовта) с Апеп (бога на разрушението) и раждането на Тот. Зад тези думи се крият реални в исторически аспект събития, които ще се опитам да разясня по подробно и разбираемо в някоя от следващите си статии. Бастет (известна още като пазителка на родилките) била принудена да влезе в неравна битка с Апеп и Сет за да опази Хатор (съпругата на Хорус) и създаде благоприятни условия за раждането на сина им Тот. Можете да си представите, колко дълго е битувала сред местното население тази легенда и нюансите на трансформацията ѝ според промените в мирогледа чрез близостта на руините на параклиса посветен на Св. Параскева - лечителка помагала на безплодните да забременеят, а на незрящите – да прогледнат.

 

Силно впечатляват познанията на древните относно анатомията и функционирането на мозъка. Те като, че ли са изпреварили съвременната наука, що се отнася до практиките за развиване на творчеството, дълбочината на мисълта и интуитивността. Не смятам да Ви занимавам подробно с термини като „самскара”, но определено нишата под главния камък е подходяща за самовглъбяване и медитация. Някои от посетителите на светилището и днес я ползват с такава цел.

 

Спрямо Главния камък светилището може условно да се раздели на две части – вътрешна (зад Главния камък където е провиралото) и външна.

Вътрешната е била основно за жреците където те са се подготвяли чрез пречистване (почитайки Тефнут, Хатмехит и като цяло енеидите) за отслужване на ритуалите.

Външната част (пред Главния камък с прилежащата поляна) е била предназначена за провеждане на ритуалите с местните жители, които преминавали в празнично шествие пред Главния камък и трона, отдолу -  нагоре водени от жреците следвайки символично Слънчевата кулминация.

Официалните лица (на трона и до него) са три. Вождът, съпругата му и главният жрец. Тримата са високи и могат да се опишат като гиганти на ръст в сравнение с местните. Носят под колената до ходилата си кожени навуща завършващи с копита и така наподобяват известните от митовете сатири.

Жрецът държи в ръце огромна змия, вероятно символ на Апеп, като по този начин демонстрира умението си да контролира разрушителната му сила.

Отдясно на трона стоят стрелци с лъкове готови за мигновена реакция, охраняващи официалните лица. От другата страна на шествието има конници, които също биха реагирали при опасност, но вероятно имат и за задача да завръщат палавите живи дарове - агънца, шилета, козлета и пр.

След шествието тържеството продължава с кукерски танци, спортни игри и пир.

Описанието на хода на протичане на тържествата e въз основа на скално изображение открито на Беглик Таш. Когато го разглеждах за първи път през 2010 г възкликнах, „Я, тия от шествието или поне някои то тях са маскирани и приличат на кукери!” Месеци по-късно научих, посещавайки етнографския музей в Малко Търново, че бялото кукерство е характерно за Странджа.

 

Разположението на мегалита предполага празнуването основно на следните три празника: Новата година според календара (календарите са 3-4 според предназначението си и Новата година е през лятото), Раждането на Хорус (съвпада с Рождество Христово в наши дни) и Раждането на Тот, което се отбелязвало веднъж на три години. Темата за ползваните по онова време календари ще разгледам обстойно в друга статия, а тук само ще добавя, че Слънчевата Нова година се празнувала 7 дни, колкото са и камъните пред Главния камък (Главата на Тот). Пет от тях са по форма плоски и символизират 5-те допълнителни дни (за да станат дните в годината 365) спечелени от Тот - премъдрия в надиграване с Кхонсу - бога на Луната. По онова време са били изправени и са служели да модулират звука от вятъра създавайки аудио ефект привнасящ мистичност на светилището, подобно на „Пеещите скали” в Стара планина. Подравяни от иманяри и каменари вероятно са се килнали встрани като падащо домино по време на земетресението случило се на 04 март 1977 година.

 

Това, което не съм споменал в статията ще видите в двете части на филма „Беглик таш – Окото на Хорус”.

Светилището се отнася до основните богове на древен Египет и е създадено от жреците и майсторите на Хатшепсут Мааткара. Имаме ли право тогава да го определяме и като тракийско светилище? Личното ми убеждение е „твърдо, да”!

Като изходим от хронологията на първите сведения за траките („Илиада” на Омир и описанията на Херодот), както и от особеностите на скалните светилища на територията на България и съседните страни стигаме до единствената рационална хипотеза: „Траките са сплавта между египтяните-преселници и завареното местно население.”

Сплав, за чието създаване било необходимо времето на 5-6 поколения.

Мааткара дошла по тукашните земи като върховен ръководител на една могъща империя, която по онова време нямала опоненти по военна мощ, знания и технологии, но не като брутална завоевателка, а с любовта на богинята Баст и започнала да строи укрепления и светилища - чудеса, каквото е и Беглик Таш.

 

„Беглик Таш” е не само подходящ за туристическа атракция, но и носител на важни за науката като цяло познания. Той е актуален и днес.

 

И нека не мислим какво да завлечем от него, нито излишно да притуряме, а най-вече как да го опазим от себе си, автентичен и притегателен, за да продължи да ни пази от Сет (мрака и хаоса) и змията Апеп (лошотията и деструктивността в нас самите).

 

„Нека Окото на Хорус дойде направо от божеството и засияе извън устата му.” 

- текст от египетска пирамида.


 

Никола Николов

 

 

Забележка: "Беглик Таш" има значението на мястото с камъка ("таш" тур. = камък), на което се е събирал данъка "беглик" налаган върху глава дребен рогат добитък.


 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive

Назад

Назад

Back