"Марагидик" - озаРЕната
Априлци, България

Връх Марагидик е вероятно най-мистичният връх не само в Стара планина и България, но и на Земята.

Удобно се наблюдава от квартал Острец на град Априлци.

Обвит в мистиката на легенди той е провокирал хилядолетия въображението на местни жители и

всякакви люде минаващи през близките проходи.

Всички те разказват едно. В очертанията на планинския връх виждат силуета на полегнала жена.

Природен феномен, божие дело или творба на силно мотивирани древни ваятели?

Край на въпросите и догадките!

Мистерията е разгадана и в настоящите статия и филм ще научите кой е издигнал монумента, в чест на кого и във връзка с кое историческо събитие по земите ни.

Да започнем с легендите за него.

Легендите за връх Марагидик до които се добрахме са:

1. Мара е сестрата на цар Иван Шишман.

Водена за ханъма в харема на султана, тя се покачила на върха за да види последно Родината си и от очите й бликнали сълзи.

2. Мара е сестрата на Крали Марко. Юначна като него тя живеела на върха, а той в ниското.

3. Мара е смела българка хвърлила се от върха за да избегне поругаване от преследващите я турци.

4. Капризната Мара изисквала от  кандидата си за жених да я занесе на ръце до върха. Намерил се момък, който успял но след това издъхнал.

"Пресяхме" легендите:

1. Мара е сестрата ...... на върха за да види за последно Родината си ..... бликнали сълзи.

2. Мара е сестрата ...... Юначна .... тя живеела на върха, ......

3. Мара е смела ....... от върха за да избегне поругаване от преследващите я  .....

4. Капризната Мара изисквала .....да я занесе на ръце до върха. ....момък, който успял, но след това  издъхнал.

Като резултат се очертаха следните изводи:

• Става въпрос за мъж и жена, между които има близка родствена връзка;

• Жената е смела, решителна и социалния й статус е по-висок;

• Тя има проблем, който може да доведе до преследването и поругаването й;

• Решаването на проблема води неизбежно до мъка, тъга – толкова дълбока и обсебваща, колкото може да бъде само носталгията.

След детайлно разглеждане на снетия снимков и филмов материал от района на Марагидик стана ясно, че горчивината от 5-вековното турско робство е наслоило върху историческата реалност за богинята Баст и сина й Михос такива пластове, че тя е станала почти неразпознаваема.

"Маара гидик" се превежда от турски на български език от машинния преводач на Google като "отидете в пещерата". 

Български турци имат съмнания относно точността на превода. Според тях "маара" би се превело като "пещера", но "гидик" превеждат като "отвор за преминаване в ограда" или "проход". Оттам някои превеждат "Марагидик" като "Марин проход", което наистина звучи странно за име на планински връх.

"Мара" - в делничния арабски език значи "жена".

От древноегипетски "МааРа" би се превело в зависимост от интонацията като:

• "гледам Слънцето",

• "истинското, правдивото Слънце" или

• "вярна на Слънцето".

Преводът е въз основа на египетско-английски речник и правила на древноегипетската граматика предоставени в интернет.

"Мара" би могло да е и галено име на "Мааткара" - златното име на жената фараон Хатшепсут.

Значението на израза "МааРа" от египетски пасва точно на монумента открит на връх Марагидик изобразяващ формата на полегнала жена носеща знаците на властта на египетски фараон. Тя гледа на изток/югоизток и сутрин посреща изгрева на Слънцето, с обич и чувсво на изпълнен дълг, точно както би го направила дъщеря изпълнена с обич и признателност към баща си. Знаем, че както богинята Баст (Бастет) е била дъщеря на Слънцето, така и жената фараон Хатшепсут Мааткара е била назовавана като такава.

Вр. Марагидик е смайващ по размери, художествени качества и композиция монумент възхваляващ победата на богинята Баст над змията Апеп.

В горната част на монумента е изваяна следната композиция:

• Богинята  Баст, изобразена като лъвица, и Хатмехит, богинята на Нил, нападнати от Сет, преобразил се като рибата Оксирхинкус.

• Двуглавата змия Апеп, опитваща  се да погълне дясното око на Хорус, намиращо се на мястото на устата на човешко лице.

• Въпреки заплахата от Апеп, от връзката между Хатор и Собек се ражда  Кхонсу. Кхонсу - богът на Луната.

• В горната част на уреуса са озарените от Слънцето лица на богинята Баст, в която се превъплъщавала жената фараон Хатшепсут Мааткара и младият лъв - богът Михос, синът на Баст, в който се превъплъщавал самият Тутмос ІІІ.

• При изгрев Слънцето озарява почти едновременно лицата и на двамата.

• При залез лъчите на Слънцето осветяват новородения Тот – премъдрия, бога отговарящ за времето.

Композицията съответства по елементи и замисъл на тези открити при "Крокодилите" - светилището на Собек в Странджа планина. Подобни композиции има и на други светилища в България, за които се надявам да научите в следващите ми статии и филми.

Съчетанието на художествена композиция с "вечни" звукови ефекти произвеждани чрез скален модулатор на звука каквито открихме на "Крокодилите" имаме и при Марагидик с неголямото отстояние от него на известния ни вече скален феномен "Пеещите скали", които при вятър издават звуци определяни като песен.

При възстановяването на изумителния геоглиф на Бастет и Михос край Малко Търново останах с впечатлението, че богинята, в чиито образ се превъплъщавала Хатшепсут Мааткара, има изобразен лъв на уреуса си.

Монументът "Марагидик" не остави никакво съмнение за това. Да - уреусът е с лъв!

В източната част на връх "Марагидик" се намира барелефен геоглиф.

Той дава сведения за причините, времето и победата на египтяните при инвазията. Върху него се разчитат числа изписани чрез арабски цифри. Ако предположим, че те обозначават времето на епичната битка на Баст с Апеп, то може да се изчисли, че издигането на Хатшепсут като пълновластен владетел на Египетската империя е станало по време на празниците на раждането на Хорус (съвпадат с Рождество Христово) през 1501 г пр. Хр.

Така изчислената дата съвпада с историческите сведения за нейното управление започнало като регентство през 1504 г. пр. Хр. и има логична връзка с последвалата добре планирана и осъществена с невероятен замах инвазия по нашите земи.

Вероятно не случайно светилищният комплекс Марагидик (монумент и барелефен теоглиф) се намира на границата между териториите на три тракийски племена – тилатеи, трибали и травси.

С надморската си височина от 1889 м и мащабност на композицията -

Марагидик се явява най-големият монумент на Земята.

Никола Николов