„Зайчи връх” е най-източното възвишение на Средна гора. Намира се на около 1,5 км северно от с. Кабиле и на 7,5 км в посока север-северозапад от гр. Ямбол.

С надморската си височина от приблизително 300 м се извисява непосредствено над Националния археологически резерват Кабиле.

Според редица изследователи и учени от различни области връхната скалиста част на Зайчи връх е моделирана от траките и е била използвана като обсерватория и светилище на богинята майка - Кибела, почитана от фригите, а по-късно култът е трансформиран в отдаване почит на Артемида Фосфорос. Аналог на Артемида в римската митология е Диана – богинята на лова, патрон на гр. Ямбол. Светилището е описано и се знае отдавна, но се изучава особено усърдно последното десетилетие, както ще разберете от беседата във филма.

 

 

 

По време на краткото си присъствие на обекта споделихме не само емоцията на феновете на слънчевия изгрев по време на лятното слънцестоене на 21 юни 2013 г., но открихме и поредица от виртуозни скални изображения, които илюстрират световно познати в египтологията легенди като „Бастет убива Апеп” и „Скорпион убива Ловеца”. Присъствието им не оставя съмнения за това кой, кога и защо е съградил не само светилището, но вероятно и цялото възвишение.

Светилището на Зайчи връх е създадено от жреците и ваятелите на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара около 1480 г. пр. н. ера. Заедно с Халката, чаталките и Сините скали над Сливен представлява елемент от симулирана чрез теренни обекти и светилища звездна карта към рядкото астрономическо събитие случило се на 23 май 60 г. – „преминаването на Венера пред слънчевия диск в нейния северен възел”. Събитие предопределящо края на древен Египет и цивилизацията на траките. В тази звездна карта

Зайчи връх обозначава съзвездието Заяк.

Древноегипетският йероглифен надпис

„Хатмехит - прободена!” върху основната скала е в подкрепа на заключенията ни. Надписът включва и други познати йероглифи, но пълното му разчитане ще оставим на египтолозите. Открихме и редица други надписи, които предполагаме, че са на протоканаанитски (предпочитания език на древноегипетските ваятели), но те също трябва да се видят и преценят от специалисти. Имаме основание да смятаме, че са неразчетими като цяло, тъй като малко знаци от този език са дешифрирани понастоящем. Допълнителен проблем ще са граматическите му правила и посока на прочит.

Сред изображенията срещаме за първи път на наше светилище бог Херишеф (Харсафес) представян в египетската митология като Овен и наричан ”господарят на кръвта” или „този, който стои в собственото си езеро”.  Вероятно в контекста на тези изрази, древните са имали впредвид „този, който стои в езеро от собствената си кръв”. Установявайки, че Херишеф е свърван с Озирис, разбираме, че египетските жреци са били наясно, че в края на епохата на Овена ще дойде и гибелта на цивилизацията им, както се и случило. Те илюстрират това чрез

„питона Апеп нападащ Херишеф”.

Честно казано, създателят Амун (Амон) в египетската митология също е изобразяван като овен, а разликата в рогата им може да е трудно установима при скално изображение след толкова продължителен времеви период. В нашия случай, двете божества се сливат в едно. За жреците и ваятелите е означавало, че „това е краят” за цивилизацията им.

 

Зайчи връх представлява геоглиф илюстриращ легендата за Ловеца. Неговите кучета (съзвездията „Голямото куче” и „Малкото куче”) подгонили заека (съзвездието „Заяк”) и той се скрил в краката на Ловеца (съзвездието „Орион”).

 

Когато видите за първи път Зайчи връх, ако сте наблюдателни, ще Ви направи впечатление, че възвишението се издига някак си странно самò, върху типично равнинния Ямболски ландшафт. Иначе казано, прилича на добре маскирана пирамида, която би могла да се ползва като гробница, хранилище и дори за скривалище. Има легенда, че под Зайчи връх наистина има тунел и кухини, които крият ценности и дори колесницата на Александър Македонски.

Единственото, в което няма как да сме сигурни и изказваме като предположение е, че ако Зайчи връх е гробница, най-логично тя да е на Неферуре, голямата дъщеря на Хатшепсут Мааткара, заемала важен пост в държавната йерархия и починала в ранна възраст. Към тази мисъл ни навеждат няколко изображения, които за съжаление не успяхме да покажем във филма. От друга страна там са се провеждали ритуали, сборища и астрономически наблюдения. Гробниците изискват тишина и спокойствие, поради което вероятността да е използвана като такава силно намалява. Да е ползвана като хранилище за даровете поднасяни от поклониците към светилището изглежда най-приемливо.

 

Светилище, но чие? На фригийската богиня - Майка на боговете и всичко живо, Кибела?

Не успяхме да открием нито едно изображение или какъвто и да е артефакт в потвърждение на тази хипотеза. Подчертавам хипотеза! От друга страна Ви показваме във филма изображения на Хатмехит, Собек, Мут, Кхонсу, Амун, Тот, Ловеца, Херишеф, Бастет, Заека, Апеп и Скорпиона – всичките открити на мястото с помощта на дигиталните технологии. Няма как да сбъркаме атрибутите на властта на фараона или египетските йероглифи с приумици на природните стихии върху скалите.

Без дигиталните технологии по времето на проф. В. Велков, лесно може да се припознае в неродената и самосътворила се египетска богиня Мут, именно Кибела. Мут, наричана още „майка на създателя и дъщеря на сина си”, е изобразявана като лешояд, но и като лъвица. В някои нейни нюанси тя е свързвана с лъвиците Секхмет и Баст.

Мут, синът ѝ Кхонсу (Луната) и Амун стават доминираща триада сред божествата през Новото царство в древен Египет, а това е и времето на владетелката Хатшепсут Мааткара и Тутмос III, превъплъщавали се съответно в божествената котка Бастет и младия лъв Михос.

Названието Артемида Фосфорос вероятно подчертава особеността на котешките очи да фосфоресцират в тъмното и добре да виждат при липсата на светлина. Легендата казва, че „благодарение на всевиждащите си очи Бастет (дъщерята на бог Ра) убива Апеп през нощта”, откъдето произтича лунната същност на богинята Баст.

В голямат си част божествата, чиито изображения открихме на светилището олицетворяват Луната или са тясно свързани с нея. Така например:

  • Кхонсу е бог на Луната, лявото око на Хор (Хорус – бог на небето, хоризонта и светлината);

  • Тот – „премъдрият”, „медиаторът”, господарят на времето, бог на красноречието и писмеността, другар и съратник на Кхонсу - представян като отражение на Луната, огледален образ на лявото око на Хор;

  • Мут – неродената и самосътворила се - майка на Кхонсу (Луната);

  • Амун (Амон) – създателят – баща на Кхонсу (Луната);

  • Собек – бог на крокодилите, пазител на светилищата, олицетворение на потентността и мощта на армията на фараона – баща на Кхонсу (Луната);

  • Съзвездието „Заек” (Lepus) в древноегипетската митология представлява лодката на Озирис и се свързва с Луната.

Всичко това ни навежда на мисълта, че светилището е било посветено повече на Луната, отколкото на култа към Слънцето. Предполагаме, че на него са действали жреците на Кхонсу, поддържали така важния в обреден и предсказателен аспект лунен календар, характерен за древен Египет и траките.

 

Имаме ли основание да определим светилището като посветено на Артемида Фосфорос?

Определено „Да!”.

Първо, защото за такова се споменава в текста върху камък открит през 1953 г. в култовото помещение на двореца в Севтополис.

Второ, защото всеки вещ историк, египтолог и траколог би трябвало да е наясно, че Артемида е египетско-гръцки аналог на Бастет, а названието Фосфорос – „носещата светлина”, Венерината светлина на надеждата, пасва точно на замисъла на създаването на Зайчи връх – да обозначи съзвeздието Заек (Lepus) в симулираната чрез теренни обекти и светилища звездна карта към „преминаването на Венера пред слънчевия диск” на 23 май 60 г. Събитие, което може да определим в астрологичен аспект като „лъч-надежда”, но и предопределящо края на древен Египет и цивилизацията на траките.

 

Днес, обладани от себелюбието и надменността поради технократските ни постижения, оплетени в паяжините от жици и електромагнитни полета е трудно да осмислим изумителната точност, с която са предвидени астрономическите явления хилядолетия напред, твърдата убеденост за събитията, които ще произтекат от тях и

драмата на предците ни съградили със свръхчовешки усилия тази неземна красота,

за да предупредят бъдещите поколения за „края” и ни научат,

как „да живеем и след смъртта”.
 

Никола Николов

 

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive

Назад

Назад

Back