71-ят
конгрес на Българския есперантски съюз (БЕС)
се проведе на
03-05 май 2019 г. в „Казиното” в гр. Бургас. Конгресът започна
традиционно под звуците на есперантския химн и представяне знамената
на есперантските дружества в страната. Поздравително слово поднесе
Небойша Станкович от името на гостите ог гр. Ниш, Сърбия. Конгресът
имаше за цел да отчете дейността на БЕС за отчетния период и избере
ново ръководство на съюза. В разширен доклад председателят на
БЕС Б. Гаджанов разгледа подребно проблемите пред съюза и работата
на дружествата и членовете в организационен аспект, учебна и
културна дейност. Благодари на ръководствто на бургаското
есперантско дружество "Черно море" (Nigra maro) в лицето на Ваня Радукова и
Здравка Стоянова за неимоверните усилия положени при организацията
на конгреса и издаването на книгата „Есперантското движение в
Бургаско” с автор Вида Буковинова, виден краевед и почетен гражданин
на Бургас. Особена благодарност бе изказана и на ръководството на
община Бургас с кмет Димитър Николов за съдействието при
провеждането на конгреса. Делегатите бяха настанени основно в
хотелски к-с ЦУРК-а, в чиите ресторант се проведе и вечеря с танци.
Делегатите споделиха на другия ден приятните си впечатления от
посещението на XXXV Национална изложба за цветя с международно
участие „Флора Бургас
– 2019”. Гала-вечерта се проведе в ресторант „Воденицата”
в приморския парк на града. Делегатите на конгреса
единодушно преизбраха инж. Борис Гаджанов за председател на БЕС.
Конгресът
завърши с посещение на туристическия обект
остров „Света
Анастасия” включващо неизменната разходка по море с
корабче, интригуващата беседа на чаровната Полина Донова и
разглеждане експонатите на музея. Църквата „Успение Богородично”
функционира и понастоящем. Името ѝ звучи логично във връзка с
откритието ни, че скалните образувания на острова имат отношение към
древноегипетските богини Изис, Хатмехит, Хатор и Бастет, а „Портата”
или „Вратата на Слънцето” е свързана с фестивала „Изис върви напред” и е находчиво астрономическо съоръжение
отчитащо пътя на древноегипетската цивилизация до нейния залез на
небосклона на историята.
Изис ражда Хорус (бог на
хоризанта и първия слънчев лъч при изгрев), Хатмехит ражда Кхонсу
(Луната), Хатор ражда Тот-премъдрия, а Бастет е
майка на младия лъв Михос, защитник на светилищата и фараона в
битка. Едва ли има по-подходящо заменяне на тези богини от тази с
Богородица.
Нещо повече, на сателитна снимка ясно се
вижда, че островът е с форма на делфин, начин за изобразяване на
Хатмехит, богиня на Нил. Островът е осеверен, т.е. тялото на
„делфина” е точно върху оста север-юг.
Имаме достатъчно
основания да смятаме, че островът е преднамерено моделиран и
представлява геоглиф –
един от най-впечатляващите в света.
Скалните ваяния пък са дело на виртуози, майстори каквито не бихте
намерили в наши дни.
Това, което не сме написали тук, ще чуете, прочетете и видите във филма по горе.
Здраве, приятни
емоции и доскоро!
Никола Николов
Забележки:
Богинята Баст
(Бастет)
била представяна като съзидателна лъвица
(или жена с глава на лъвица), антипод
на своята сестра с по-остър характер - лъвицата Секхмет. По
време на Новото царство в древен Египет богината Баст претърпяла
постепенно трансформация в котка (или жена с глава на котка).
Битката на
Баст с Апеп е известна от мита разказващ за нея. Най-изящната илюстрация на това величаво
събитие открих върху скала на "Крокодилите" край Приморско.
Геоглиф
- чуждица навлязла през последните десетилетия в много езици. Думата
е съставена от гръцките "гео"
= "земя" и
"глиф" = "резба". Има значението на мащабно
геометрично или художествено изображение върху земната (най-вече хоризонтална) повърхност различимо от
високо (при полет с въздухоплавателно
средство над изображението, чрез сателитна снимка и рядко от
подходяща наблизо теренна височина). Образец
за геоглифове са известните фигури от платото Наска в Перу.
|