71-ят конгрес на Българския есперантски съюз (БЕС)

се проведе на 03-05 май 2019 г. в „Казиното” в гр. Бургас. Конгресът започна традиционно под звуците на есперантския химн и представяне знамената на есперантските дружества в страната. Поздравително слово поднесе Небойша Станкович от името на гостите ог гр. Ниш, Сърбия. Конгресът имаше за цел да отчете дейността на БЕС за отчетния период и избере ново ръководство на съюза.
В разширен доклад председателят на БЕС Б. Гаджанов разгледа подребно проблемите пред съюза и работата на дружествата и членовете в организационен аспект, учебна и културна дейност. Благодари на ръководствто на бургаското есперантско дружество "Черно море" (Nigra maro) в лицето на Ваня Радукова и Здравка Стоянова за неимоверните усилия положени при организацията на конгреса и издаването на книгата „Есперантското движение в Бургаско” с автор Вида Буковинова, виден краевед и почетен гражданин на Бургас. Особена благодарност бе изказана и на ръководството на община Бургас с кмет Димитър Николов за съдействието при провеждането на конгреса.
Делегатите бяха настанени основно в хотелски к-с ЦУРК-а, в чиите ресторант се проведе и вечеря с танци.
Делегатите споделиха на другия ден приятните си впечатления от посещението на XXXV Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас – 2019”. Гала-вечерта се проведе в ресторант „Воденицата” в приморския парк на града. Делегатите на конгреса единодушно преизбраха инж. Борис Гаджанов за председател на БЕС.

Конгресът завърши с посещение на туристическия обект остров „Света Анастасия” включващо неизменната разходка по море с корабче, интригуващата беседа на чаровната Полина Донова и разглеждане експонатите на музея. Църквата „Успение Богородично” функционира и понастоящем. Името ѝ звучи логично във връзка с откритието ни, че скалните образувания на острова имат отношение към древноегипетските богини Изис, Хатмехит, Хатор и Бастет, а „Портата” или „Вратата на Слънцето” е свързана с фестивала „Изис върви напред” и е находчиво астрономическо съоръжение отчитащо пътя на древноегипетската цивилизация до нейния залез на небосклона на историята.
Изис ражда Хорус (бог на хоризанта и първия слънчев лъч при изгрев), Хатмехит ражда Кхонсу (Луната), Хатор ражда Тот-премъдрия, а Бастет е майка на младия лъв Михос, защитник на светилищата и фараона в битка. Едва ли има по-подходящо заменяне на тези богини от тази с Богородица.
Нещо повече, на сателитна снимка ясно се вижда, че островът е с форма на делфин, начин за изобразяване на Хатмехит, богиня на Нил. Островът е осеверен, т.е. тялото на „делфина” е точно върху оста север-юг.
Имаме достатъчно основания да смятаме, че островът е преднамерено моделиран и представлява геоглиф –

един от най-впечатляващите в света. Скалните ваяния пък са дело на виртуози, майстори каквито не бихте намерили в наши дни.
Това, което не сме написали тук, ще чуете, прочетете и видите във филма по горе.
Здраве, приятни емоции и доскоро!

Никола Николов

Забележки:

Богинята Баст (Бастет) била представяна като съзидателна лъвица (или жена с глава на лъвица), антипод на своята сестра с по-остър характер -  лъвицата Секхмет. По време на Новото царство в древен Египет богината Баст претърпяла постепенно трансформация в котка (или жена с глава на котка).

Битката на Баст с Апеп е известна от мита разказващ за нея. Най-изящната илюстрация на това величаво събитие открих върху скала на "Крокодилите" край Приморско.

Геоглиф - чуждица навлязла през последните десетилетия в много езици. Думата е съставена от гръцките "гео" = "земя" и "глиф" = "резба". Има значението на мащабно геометрично или художествено изображение върху земната (най-вече хоризонтална) повърхност  различимо от високо (при полет с въздухоплавателно средство над изображението, чрез сателитна снимка и рядко от подходяща наблизо теренна височина). Образец за геоглифове са известните фигури от платото Наска в Перу.