Това е текстът на първия ХИМН на българския летец,
съчинен от ученик-пилот авиатора Георги Дреников -1927 г. Съхранил о.з. полковник от ГЩ Добри Б.
Доневски, военен летец изтребител, тогава съученик пилот - авиатор
на Дреников в авиационното училище - Казанлък.
ХИМН НА
ЛЕТЕЦА
ДНЕС A3 СЪМ ВИХЪР
И СТРЕЛА,
ВЛАДЕЯ ЦАРСТВО БЕЗ ПРЕДЕЛ И СЪМ СЪС РАЗПЕРЕНИ КРИЛА И СЪС СЪРЦЕТО НА
ОРЕЛ.
ПОНЕСЪЛ СЪМ СЕ В'ВИСИНИТЕ, ТЪЙ ГОРД И СМЕЛ
КАТО ОРЕЛ,
НАД РОДНИТЕ ПОЛЯ, ГОРИ, НАД ХУБОСТИТЕ БЕЗ ПРЕДЕЛ.
ЕЙ ТЪЙ СЪМ ГОРД В
'ВИСИНИТЕ И
СМЕЛ, И БОДЪР, И ГОТОВ, НАД ТАТКОВИТЕ МИ ЗЕМИ ЗА БОЙ A3 ЧАКАМ
ЗОВ.
И ЧАКАМ В СВОИТЕ МЛАДИНИ ДА ЧУЯ ЗОВ ОТ
РОДНИ КРАЙ
И ХВРЪКНА В БОЙ НАД ТЕЗ ЗЕМИ СРЕЩУ КОВАРНИЙ ПОДЪЛ ВРАГ.
ЩЕ ХВРЪКНА С МОЯ
АПАРАТ
КЪМТО БЕЗКРЪСТНИ ГРОБОВЕ, ПРЕЗ ОГЪН И КУРШУМИ ГРАД, ЩОМ ДЪЛГ СВЕЩЕН МЕ ПРИЗОВЕ.
ЛЕТЦИ ЛЮБИМИ, ХАЙ
СЕГА,
ПИЛОТИ, СМЕЛО ДА ХВЪРЧИМ, ДАЛЕЧ ОТ ЗЕМНАТА ТЪГА ОРЛИ ДА БЪДЕМ КАТ ЛЕТЦИ.
1927 г. Летище
Казанлък Г.
Ст. Дреников
Източник: „Вестник ВВС” Година IV, брой 19 (69), октомври 1995 г.
"БИАФ-2011" Осми авиационен фестивал Крумово, Пловдив,
България, 03-04 септември 2011
16 октомври -
Ден на българската военна авиация
Историческите факти:
16 октомври 1912 г. -
Бойното кръщение на младата българска военна авиация е извършено от
пилота поручик Радул Милков и наблюдателя поручик Продан
Таракчиев. Двамата летят със своя „Албатрос“ над Одринската
крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да
хвърлят две ръчни гранати над
гара Караагач.
Извършен е първият
боен полет в историята на нашата авиация, той е и първият
боен полет в Европа.
Освен разузнаване на силите на противника е
осъществено първото над стария континент бомбардиране от въздуха
в истинска фронтова обстановка. Доказано е, че самолетът може да
бъде използван и като нападателно бойно средство.
В следващите дни изпълняваните задачи стават все по-разнообразни
и по-отговорни: въздушно разузнаване, фотографиране на укрепленията,
хвърляне на позиви
и прокламации, бомбардиране на важни военни
обекти, коригиране на огъня на артилерията.
На 19 октомври 1912 г. българската авиация дава своята първа
свидна жертва. При изпълнение на бойна задача загива поручик Христо
Топракчиев.
На 30 октомври над укрепените турски позиции заедно с поручик
Стефан Калинов лети 15-годишната девойка Райна Касабова и хвърля
позиви. Така тя става първата жена в света, участвала в боен полет.
На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в
световната практика. Четири самолета, пилотирани от поручиците Радул
Милков, Никифор Богданов, Стефан Калинов и руснака Николай Костин,
летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач.
Действията на младата българска авиация предизвикват небивал
интерес в Европа. По фронтовете на Балканската война са изпратени
десетки военни кореспонденти и специалисти, дори и авиатори.
Внимателно се следят полетите, като се изучава и анализира нашият
боен авиационен опит от европейската военна мисъл.
