"Халката" е скално образувание намиращо се приблизително по средата, вляво на лифта за местността "Карандила" над гр. Сливен, на 550 метра надморска височина.  При добра видимост се наблюдава лесно от долната станция на лифта. Превърнала се в любимо място за отдих на много туристи и местни жители от различни възрасти е  определяна като емблематична за град Сливен.

"Халката" е обявена за природна забележителност със Заповед 1422/ 24.06.1969 (ДВ 79/ 1969).

• Според една от легендите, някога морето стигало до Халката, а тя служела като пристан за корабите.

• Друга легенда казва, че ако двама влюбени преминат едновременно през отвора остават завинаги заедно.

• Трета, че преминавайки през отвора на Халката, може да промениш пола си.

Всяка от легендите съдържа частица историческа правда.

Първата, че ваятелите на Халката пазели спомена за големия потоп от времето на Ной.

Втората, че това място било ритуално за влюбените.

Третата, че Халката безспорно е издигната около 1500 г. пр. н. ера от майсторите и жреците на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара. Когато тръгвала да инспектира подразделенията охраняващи планинския превал чрез система от укрепления, тя се преобличала като воин, поставяла уреуса и изкуствената брадичка, символи на божествената власт на фараона и така с променен външен вид наподобявала мъж. Викали ѝ кратко „Мара”. Това обяснява названието на едно от калетата в района - „Марикино (Марино) кале”.

Мястото посетихме на 24 януари 2013 година, като наблюдавахме изгрева на Слънцето и станахме свидетели на "феномена Сините скали". Слънчевите лъчи обагриха скалите в синьо-виолетово.

Особеното оцветяване на "Сините скали" се получава при филтриране на синьо виолетовия сноп от слънчевата светлина поради кратността на дължините на хордите на теренните извивки с тези на вълните от синьо-виолетовия спектър.

Древните ваятели преднамерено са постигнали този ефект за да привлекат вниманието ни към немеса (специалната забрадка на фараоните), в случая принадлежащ на двете женски фигури изваяни на хребета, явно на владетелката Хатшепсут Мааткара и дъщеря ѝ Неферуре.

По принцип, немесът се носи само от фараона, но по време на 18-а династия от Новото царство, при управлението на Мааткара имаме прецедент. Овластени са трима души, които имат право да носят атрибутите на властта на фараона, т.е. уреуса, изкусвената брадичка, а също и немеса. Поради стеклите се обстоятелства, това са:

• владетелката на двете земи Хатшепсут Мааткара (превъплъщаваща се в богинята Баст),

• племеникът ѝ Тутмос ІІІ (превъплъщаващ се в Михос, син на Баст) и

• дъщеря ѝ Неферуре, за която жреците са знаели още с раждането ѝ, че ще почине в ранна възраст. В последните години от живота си тя изпълнява втората длъжност по важност в държавната йерархия, като отговрник по духовните дела и ритуалите.

Дигиталната обработка на снетия снимков и видеоматериал (подчертавам - единствено с филтри и слоеве, без каквито и да било векторни и рисувателни допълнения) разкри по безспорен начин времето, замисъла и гениалността на древните ваятели, както и изумителните познания на жреците за космоса и предсказването.

"Халката" разбули още една страница от забравената вече Мунданна астрология - значимостта на явлението "планета във възела си (северен или южен) при съвпад с някое от основните светила - Слънце, Луна и Сириус. Такова астрономическо събитие е изключително рядко и това предполага сериозно отражение върху живота на Земята.

Дава ни пример, как да прогнозираме с помощта на съзвездия като Орион (Ловеца), загинал според легендата от убождането на Скорпиона.

Всъщност "Халката" е елемент от ансамбъла от скални творения на древните, с коите те пресъздават звездната карта към астрономическото събитие указано в легендата за Озирис, както е разказано във филма, и вещаещо края на египетската цивилизация, както и поробването на траките. Това събитие е преминаването на Венера пред слънчевия диск на 23 май 60 г. сл. н. ера, при което Венера е в своя северен възел и се интерпретира като "раждане" на Венера.

Исторически факт - по това време се сключва ("ражда се") съюз между Даки, Гети и други племена отвъд Дунава за противодействие на Римската империя. В началото има успех и император Домициан е принуден да договори унизителен мир, според който Рим се задължава да плаща годишен трибут на Съюза.

Преминаването на Венера през северния ѝ възел пред слънчевия диск на 23 май 60 г е ранено от опозицията на Марс и звездата Жиртаб¹ от опашката на съзвездието Скорпион. Последователно в опозицията след 08:30 часа се включват звездата Шаула² и Галактическия център. Трудно е да си представим по-неблагоприятна опозиция от тази. Картата на събитието се утежнява от ретроградността³ на Венера и Марс по това време.

Исторически факт - към 106 г. сл. н. ера в поредица от успешни войни император Траян успява да разгроми войските на Съюза и завладява Дакия. При завладяването на столицата на Дакия, Сармизегетуза, много даки предпочели отровата вместо робството и унижението като пленници на римляните. След падането и на северната столица на Дакия, Апулум, обкръжен от римските легионери кралят на Дакия и водач на Съюза, Децебал, се самоубива пронизвайки се с меча си.

Това било краят за траките, краят за потомците на египетската цивилизация, както било предречено от жреците на Мааткара и тя не успяла да сдържи сълзите си. Наредила този исторически момент, да бъде предаден на поколенията чрез пресъздаване на звездната карта и те изваяли "Карандила" и ред други свети места. В звездната карта сътворена от скали:

• "Халката" е Венера пред Слънцето;

• двете фигури на билото (на Мааткара и дъщеря ѝ Неферуре) са съзвездието Близнаци. В древен Египет съзвездието е означавано с фигурите на възрастния Хорус и младия Хорус;

• "Малката чаталка" съвпада с Алдебаран, ярка звезда от съзвездието Телец;

• "Голямата чаталка" трябва да е Капела, ярка звезда от съзвездието Колар;

• Връх "Българка" съответства на Денеб, ярка звезда от съзвездието Лебед;

• Зайчин връх, до археологическия резерват Кабиле, съответства на съзвездието Заяк;

• опитваме се да установим теренния обект означаващ съзвездието "Голямото куче" с най-ярката си звезда Сириус, чиито митологичен аналог в древен Египет е богинята Сопдет (гръцката Сотис). Предполагаме, че това е "Червен баир" в гр. Ямбол.

• "Бакаджиците" ("Бакаджика") са съзвездието "Големият кораб", познато сред звездобройците в древен Египет и отличаващо се с ярката си звезда Канопус ("Златната Земя") - втора по блясък след Сириус. Редица автори считат, че е свързана по един или друг начин с Озирис.

По време на разглежданото астрономическо събитие "Венера пред Слънцето на 23 май 60 година", последните три съзвездия са под хоризонта и не се виждат, но древните ни показват, че са наясно, къде е местоположението им. Това лесно се проверява със звезден симулатор.

Хороскопът за преминаването на Венера пред Слънчевия диск на 23 май 60 година би се интерпретирал в исторически план в последователността на събитията така, както са се и случили. Знаем от симулатора, че "преминаването" продължава около 8 часа и 4 мин. Без да се спирам на подробности от техниката за прогнозиране, е очевидно, че "Халката" ни поднася забравен метод от Мунданната астрология.

Халката е доказателство за невероятните познания на древните за небесните тела и отражението им върху живота на Земята.

Те са разбирали, не само влиянието на усилената гравитация върху време-пространството, но са открили и находчив начин да измерват степента на изкривяванията в него, както е показано във филма, чрез проектирането на "целувката от сърце" върху Халката при залез. Тази проекция има и друг вариант на интерпретиране:

"Сърцата и душите си бихме дали, за да опазим националнатата си единтичност и роден език!", както се вижда на едно от скалните изображения.

Несъмнено Халката и "Сините скали" са шедъовър на скалното изобразително изкуство и истинско съкровище за културно-историческото наследство на България.

А дали не биха могли да бъдат определени като "чудо", преценете сами!
 

Никола Николов

Пояснения:

1. Жиртаб - ярка звезда от опашката на съзвездието Скорпион. Според редица автори от шумерски се превежда като "Скорпион". Среща се и под наименованието Саргас.

2. Шаула - ярка звезда от крайната част на опашката на съзвездието Скорпион, обозначаваща телсона от фигурата. Анатомично в него се намират отровните жлези на скорпиона.

3. Ретроградност (R) на планетите - видимото движение на планетите по небесната сфера е в обратна посока на обичайното им (директно) движение. Резултат е на визуална илюзия поради изпреварващото движение на Земята в определени периоди по собствената ѝ орбита. Слънцето, Луната и Сириус не притежават ретроградно движение.