|
|
|
||||||
"Русин камък" е скалисто образувание на около 2,5 км северозападно от Русокастро в община Камено, Бургаска област, България. Намира се в равнина и се заобикаля от Русокастренска река. Русокастренската крепост върху него, за която се предполага, че е от времето на траките, е контролирала важни пътища в древността от североизточната към южната част на Балканския полуостров. Тя се проучва от бургаските археолози от 2006 г. След дълги изтощителни академични дебати относно произхода на името Русокастро, при които се коментираха разгорещено вариантите "росо" - "черевена" и дискретно "хрисо" - "златна", те сякаш се смириха пред убеждението на местното население, че името на селището, реката и крепостта ("кастро") носят името на "мома Руса". Легендата е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, от устата на 86-годишния дядо Марко на самия връх "Русин камък". "Легендата гласи, че един змей се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й и я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе, на манастира в старата крепост, се виело голямо хоро . В общата веселба и мома Руса играела до своя любим. Изведнъж притъмняло и загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а плачът на Руса се чувал и вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. |
|
|||||||
|
||||||||
Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Св. Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата. Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най-големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Имало обичай хората да пренощуват на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита. Според поверието аязмото се пълнело от сълзите в очите на Руса / две кръгли кухини в дъното на пещерата/. И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очебола по малките деца и против урочастване на родилките лeхуси. Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие." Този абзац се среща в редица уебсайтове и описва преданието и обичаите на местните жители свързани с "мома Руса и змея".
В проучването му като такова се надявам бургаските археолози да са направили достатъчно. Вероятно Георги Победоносец е бил добавен в легендата за "мома Руса" в периода на утвърждаване на християнството като официална религия в България при разширението на българската държава при Симеон І. Това ще рече, че прогонването на византийците от Русокастро е било прието от коренното население като освобождение от иго. Знае се, че в по-нататъшната история на крепостта, тя периодично е преминавала ту във византийско, ту в българско владение. Забележителна в историята на Русокастро ще остане датата 18.07.1331 когато там войските на българския цар Иван Александър спират агресията и разгромяват войските на византийския император Андроник.
Археолозите са убедени, че
върху "Русин камък" се е намирало древно тракийско светилище, но
дотам. За драмата на "мома Руса" се говори в надписа "длан върху устата" посочен във филма. Написан е с прото-канаанитски (прото-синаитски) и египетски йероглифи, т.е. на два езика, като е подкрепен и с подходящи скулптурни изображения, така че лесно да бъде разчетен дори след хилядолетия, когато тези езици ще са вече забравени. Ето защо се справих сравнително лесно с прочита поне на част от надписа. В надписа има данни за това как е направено предсказанието, т.е. разкрива елементи от тайното учение на фараоните за извършване на прецизни мунданни предсказания чрез методите на тогавашната астрология, която днес наричаме антична астрология. В съществената си част тези практики остават загадка и до днес за съвременните астролози. Тази част от прочита на надписа ще споделя с Вас, надявам се в някоя от следващите ми публикации за древните светилища в България. Както в статията си "Крокодилите - светилището на Собек", така и сега искам да обърна внимание, че легендата за Озирис представлява по същество предсказание за разцвета, упадъка и края на Египетската империя. Озирис е символ на древния Египет, а Сах - като астрална форма на Озирис, е това което се случва с културата и цивилизацията от времето на фараоните след края на Египетската империя дошъл през 30 г. пр. н. ера при Клеопатра. Така авторите на геоглифа "Русин камък" демонстрират своята убеденост в предсказанието, че постепенно във времето след края на Египетската империя родният им език ще бъде забравен. Нямаше как да покажа във филма всички скални изображения, които открих в снетия от обекта снимков и видео материал. При внимателно наблюдение на скалите докато гледате филма можете да прeоткриете сами за себе си голяма част от несподелените пряко от мен изображения. Показвам във втората серия на филма следата от човек с двупръстово ходило. Щях да бъда доста озадачен, ако преди доста години не бях попаднал на научно-популярна статия подкрепена със снимки за такива хора в Африка. Ставаше въпрос за малобройно племе, в което всеки 5-и се ражда с такива ходила. На ходилата си има по два пръста, изключително дебели и здрави. Те ставали най-добрите катерачи от племето. Вероятно за да ни оставят знак за разнообразието в природата дори при хората и толерантността, която сме длъжни да проявяваме към различните сред нас, жреците са го включили в магическия ритуал на Хека (египетската магия) за борба срещу злото Апеп.
Светилището "Русин камък" се вписва точно в цялостния ансамбъл от светилища (гробницата на Баст и Мишкова нива- храмът на Михос край Малко Търново, "Крокодилите"-светилището на Собек, връх Марагидик и други) създадени основно от следовниците на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара настанили се по нашите земи около 1500 г. пр. н. ера.
Създаването му е невъзможно без наблюдение и контрол от въздуха. Представлява композиция от изображения на Сах, Сопдет, Душата и Апеп, като последния е представен чрез множество от опасни за човека змии, сред които се разпознава дори черната мамба. Художествената мистерия на геоглифа, за която не съм споменал във филма, е че при увеличаване на разстоянието за наблюдение, изображението се променя до две крави свързани помежду си (символ на Сопдет), а между тях се различава ужасено лице с ръка на устата. При по-съсредоточено вглеждане се различава, че поводът свързващ двете крави, всъщност е змия. В цялостен изглед геоглифът представлява изображение на седнала котка, символ на богинята Баст (Бастет). Тя е втренчила взор на юг, по посока на родината си - древен Египет.
За да бъда съвсем ясен, ще подчертая, че легендите за богинята Баст и мома Руса в България и на Балканите се отнасят до едно и също исторически познато и физически безспорно определено лице - египетската владетелка Хатшепсут Мааткара.
Синът на Озирис е Хор (Хорус) - алегория на Христос и неговото учение в легендата. Понастоящем единствения бегъл спомен и познание за древно-египетския език и неговата фонетика можем да открием при коптите-християни, чиито свещеници провеждат църковните ритуали на древноегипетски език. В този смисъл легендата за "мома Руса" се явява носител на прецизно предсказание за съдбата на езика на фараоните, както вече предпочитат да го наричат.
и други топоними и населени места в България и съседните
ѝ страни.
Никола Николов
|
||||||||
Лехуса
(мн. лехуси, ж. Разг. Родилка) или леуса или левуса (на гръцки:
Ελεούσα, Елеуса) е българско диалектно название на родилката до
четирийсетия ден след раждането. Тя е още лехуса, не бива да се
преуморява.. Произлиза от гръцката дума елеуса, в превод милостива.
|
||||||||
|
|
|||||||