|
|
|
||||||||
Нестинарството е прието на 30 септември 2009 г. в представителния списък на ЮНЕСКО за световно значимо нематериално културно наследство. Практикувано в редица селища на Странджа планина от българи и гърци в миналото, днес то се е запазило единствено в с. Българи. Изследователите му го описват като общество със специфична обичайно-обредна целогодишна система отбелязвайки редица особености на ритуалите и битуващия светоглед разкриващи странна смесица от паганизъм и православно християнство. Произходът му остава загадка. В тази статия ще се опитаме да разбулим тази загадка изхождайки от анализа на фактите и произтичащите от това заключения.
Фактите:
Заключение:
Древните жреци трябвало да запазят традициите, но в трудните и опасни времена на император Константин се налагало да бъдат адаптивни и да оцеляват. За тях Римската империя била поробителят, коварният и зъл Сет – богът на мрака и хаоса. Утвърждаването на Християнството като доминираща религия при император Константин в периода от 313 г. (Медиоланския едикт, който премахва наказанията за изповядване на християнството) до 325 г (първият Вселенски събор в Никея), те приели като сбъдване на предсказанието за идването на Хорус - сина на Озирис. Това за тях било като лъч надежда за свобода. Приспособили се към ситуацията като заменили имената на своите божества - синът и майката - Михос и Баст, Херосът и Бендида с подобните - Константин и Елена. Така, както се казва, „преминали през огъня”, но оцелели, та и традициите запазили. Нека им се поклоним за силата на духа и им съдействаме да се съхранят, такива каквито са - уважаващи традициите си, честни, трудолюбиви, с големи души, хора, на които може да се разчита.
Никола Николов
|
|
|||||||||
НЕСТИНАРИТЕ - ПАЗИТЕЛИ НА СКРИТОТО ЗНАНИЕ
Нестинарството е система от вярвания и обреди, съобразени с нестинарския календар. Практикува се от йерархично организирана общност. Нестинарската обредност е запазена в с. Българи, община Царево. Начело стои епитроп, който с останалата общност съхранява автентичността на обреда, въпреки че няма потомствени нестинари. Централно място заема вярата в Св. Костадин. Светецът въплъщава доброто и злото, направлява човешките съдби. От благоразположението му зависело благополучието на нестинаря. Според легендата той си намира помощник, като наклажда огън до небето и събира всички момци. В огъня играе само един - Костадин. По същия начин избира и жена – Елена. Обредните лица са нестинарите, по-често жени. Нестинарката пали кандилото на празниците, пази иконите. Епитропът се грижи за столнината /конака, манастирчето/, за почистването на аязмата, закупува и раздава курбана. Три момчета носят иконите. Епитропът осветява с вода и ръси иконите на аязмото, отслужва ритуала в деня на Св. Костадин. Обредно място е столнината/ конака/. Тук се поставят иконите /кунизмите/ и техните премени, даровете и пр. В с. Българи има няколко аязма - Русиновата, Голямата, Влахово, Далечната, Св. Костадин и Св. Елена. Те са изворчета с капаци, до тях има параклисчета с полици за иконите и място за палене на свещи. Недалеч от аязмата „Св.Костадин” и „Св.Елена" се намира одерът / ниска дървена площадка с ограда/, където се нареждат обредните хлябове, курбанът. Обреден предмет е тъпанът, пазен в столнината и изнасян само в деня на Св. Костадин заедно с иконите. Рано сутринта на празника от черквата изнасят старите икони и шествието, водено от епитропа бива посрещано в конака от нестинарите. Всички се отправят към аязмата, водени от тъпан и гайда. На мястото за курбан се освещават животните. След обяд се запалва огънят и вечерта започват нестинарските игри.
Обидиш ли нестинар, раняваш и Бога
"Българските и гръцките нестинари говорят на различен език, но се наричат братя. Между тях няма етническо разделение." Нестинарите и у нас, и в Гърция вярват, че произхождат от едно място, наричано от тях Родината. Това е Влахов дол, известен в района и като Влахово, Одърчетата, Припор, Трипори край Голямата аязма (свещени лечебни извори) в Странджа, където според легендата преди много години е имало селище, родно място на всички нестинарски колена. Всички села от района ходели в неделята преди деня на св.св.Константин и Елена на т.нар. панагир на Голямата аязма. Там всяко село имало свое "одърче" (олтар за иконите) с място за обща трапеза край него. Но през 1931 г. игрите върху огън там са проеустановени. След повече от 70 г.прекъсване обредът отново се изпълнява. Нестинарите са силно вярващи православни християни, но за тях светът се управлява от наместник на Бога на земята и това е св. Константин. Наричат го Светока. Играта им в огъня е в името на това да има добро за цялата общност. Цялата социална уредба и обредността в нестинарските села е подчинена на "нестинарския закон". Най-важните предмети в обредността са иконите (наричани "светци", "кумизми" или "кунизми"). Отношението към тях е като към одушевени същества - обличат ги, къпят ги, хранят ги. Иконите на българските и гръцките нестинари се смятат за "братя", защото били направени от едно дърво, расло в най-свещеното за тях място край Голямата аязма на Влахово. Макар да са с еднакви изображения, иконите са в йерархия - най-свещена е Голямата икона, после е Средната, а новите икони са техни деца. Наричат иконите опашати, защото имат дръжки отдолу, за да стоят изправени, та да "гледат". Някога за иконите се е грижила главната нестинарка, която ръководела обредите. Днес това прави викилинът (питропът, епитропът) - мъж от нестинарски род или женен за нестинарка. Избира го общността. Иконите се носят от несгодени момчета, които също ги избират, и това се приема за голяма чест. Инструменталните мелодии, които трябва по традиция да звучат на панагира на св.св.Константин и Елена, са непроменени открай време. Те са четири. "Скопосът" ("На тръгване") звучи по пътя на отиване и на връщане до свещените места. "В огъня" върви, докато трае играта в жаравата, някога и при играта на нестинарите в конака на св.Костадин (така наричат светеца там). "Около огъня" или "Хоро начело с питропа" звучи, когато питропът повежда хоро на аязмите на св. Костадин и на св. Елена, около жаравата след играта на нестинарите и вечерта на Св.Костадин, когато шествието отива от конака на светеца до мегдана. Например когато нестинарката реши, че й е дошъл моментът да пророкува, тя дава знак и музиката спира. Валерия Фол подчертава, че правилното изпълнение на нестинарската обредност, извършвана по традиционния за общността календар, е начин да се подпомогнат космическите сили в осъществяването на дневния и на годишния природен цикъл. В нестинарския календар годината се дели на две от най-свещените дни. Това са тридневният празник на св. св. Константин и Елена и тридневният празник през зимата, който съвпада с дните на св.Атанас и св.Евтим. Зимата се играе в конака на жарава от свещеното огнище. През лятото също се играе в жарава на Еньовден, св. Марина, св. Илия, св.Панаталеймон, но на открито и свещенодействията са еднодневни. В днешно време по-пълен е календарът на нестинарите, преселени в Гърция. Календарът на нестинарите разделя годината на два периода по позициите на слънцето. През зимата обредите са през първите дни, когато денят постепенно започва да нараства след зимното слънцестоене - Васильовден, Св. Иван, Св. Атанас, Св. Евтим. През пролетта-лятото - в дните преди и по време на лятното слънцестоене, но до есенното равноденствие. Между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нестинарската общност не се събира. Най-голям религиозен празник за нестинарите е Св.св.Константин и Елена. Според изконната традиция той трае 3 дни, но в последните години е 2. Чества се на 3 и 4 юни. Наричат го панагир.
Други материали по темата: |
||||||||||
|
||||||||||
|
|
|||||||||