Виж "Панагюрище"

 

ДИМИТЪР ДЕЧЕВ

 

Празничните жертвоприношения, обществените игри в чест на отделни божества, каквито са били Зевс в Олимпия, Аполон в Делфи, Посейдон в Истмос и други, публичните музикални и реторични състе­зания, рецитиранията на поетически творби и т. н., които са били устрой­вани в античните градове, са давали повод да се събере цялото им на­селение, което в случая е играело ролята на вдъхновител, зрител и ценител. Поради това тия религиозни и културни прояви са били на­зовани в класическата епоха обикновено с думата πανήγυρις (панегюрис)1, образувана от παν - „цял", и άγείρω „събирам” в смисъл на всенароден събор. Но в края на античността с πανήγυρις са били означавани и други събирания на жителите на известен град, които са били обусловени от участието им в чествуването на по-видни християнски светци, а също и от нуждата да си доставят необходимите средства за препитание, като излагат на продан свои произведения. Така в по-сетнешно време простонародните форми на πανήγυρις добиват и значението на храмов празник и на пазар. Впрочем в кла­сическата епоха думата άγορά „събрание” означава и „пазар”.
С покръстването на прадедите ни и създаването на българска книжнина в по-стария период на старобългарския език прониква у нас думата панагюръ, означаваща „publicа celebratio” ², т. е. „храмов празник"3, и to като застъпник на произлязлата от класическото πανήγυρις просто­народна форма παναγύρι която гърците до края на X век са произна­сяли като панагюри. Но тая дума се различава от паралелната ѝ съвременна простонародна форма πανηγύρι (= панигири)3, както и от книжовната форма πανήγυρις със своя втори слог, гдето под влиянието на άγορά „събрание” (с началното кратко α) се явява гласната α на мястото на гласната η, която в края на античната епоха се е произнасяла като нашето ѝ.

Прехвърлянето на ударението пък от η в πανήγυρις върху υ в πανηγύρι, а също и в παναγύρι се обяснява предостатъчно, щом приемем, че последните две форми застъпват съответните на πανήγυρις умалителни форми πανηγύριον и παναγύριον, гдето по закона за ударението в гръцките умалителни имена може да бъде акцентуван само третият от края на думата слог.5 Към това се притуря и характерното за средновековния простонароден гръцки език отпадане на крайния слог- ov, поради което πανηγύριον и παναγύριον се превръщат в πανηγύρι (= панигюри) и παναγύρι ( = панагюри), които обаче впоследствие загубват своя умалителен характер и се изравняват по значение с изместеното от тях πανήγυρις. Очевидно селищното име Панагюрище се свежда към втората от тия две простонародни гръцки форми. С прибавянето на българския суфикс „-ище” към нея се е получило селищното име Панагюрище в смисъл „място, гдето става панагюр". Обаче засвидетелствуваното в старобългарски значение на панагюр „publica celebratio" не подхожда за название на селище, та трябва да приемем, че в случая панагюр означава пазар, а не храмов празник. Впрочем Н. Геров, Речник на бълг. език, IV, 9, дава на употребяваната доскоро в някои наши диалекти дума панагюр и значението „пазар".

Но и формата πανηγύρι (= панигюри), в която се отразява класическата форма πανήγυρις, е повлияла върху някои книжовници да предпочетат названието Панигюрище. Затова свидетелствува названието Πανηγιούριστα (= Панигюриста, т. е. Паннпорище) у поп Константин в издадения от него на гръцки Наръчник на Пловдивската епархия, Виена, 1819 г., 40, 31/ Пък и Велко Радов Королеев, автор на издадения през 1853 г. Месецослов или календар вечний, назовава себе си „панигюрца”, а тия, които са спомогнали за напечатването му - панагюрци.7 Освен това Сава Илиевич (Радулов) и Марин Дринов назовават своя роден град Панигюрище, а не Панагюрище. Но популярното название на града е било всъщност Панагюрище и затова рилският таксидиот Атанасий, който се е подвизавал в първата половина на XIX в., не е смогнал да накара панагюрците да се откажат от названието Панагюрище в полза на названието Панигюрище. П  Карапетров предпочита да нарича града Панагюрище, понеже сега тъй се наричал (8). Но и Цеетко Хаджи Георгиев в съставения от него през 1818 г. Календар нли месецослов вечний казва, че бил „родом от Панагюрище" (9) Заслужава да се отбележи, че и в направената на български език приписка към споменатото място на Наръчника на поп Копстантии, която притежава Българската академия на науките, се говори за панагюрци, а не за панигюрци. По почерк тя принадлежи на автора на друга една приписка в същия екземпляр на Наръчника, която носи дата 1830 г. и подписа Петър Пондович, който по рождение е панагюрец. (10)  Впрочем самото заглавие на издаденото през 1866 г. от В. Чолаков „Описание на село Панагюрище”  показва, че популярното название на селището е било Панагюрище, а не Панигюрище. (11)

Обстоятелството, че думата „панагюр” е влязла в състава на българския език през IX и X в., все още не представя доказателство, че и самото Панагюрище е възникнало в това време, тъй като щом веднъж е била възприета, тя е могла да просъществува и по-късно, без да бъде напълно изтикана от появилите се по-сетне форми със същото значение. За по-продължителното ѝ запазване в някои наши диалекти говори и цитираният от Т. Панчев в Допълнение към речника яа Н. Геров 246 откъс от една народна песен, който гласи:

 

„Панагюр ми се береше

На старо панагюрище

От девет села гулеми

Десето село нашето”,

 

гдето „панагюрище" е употребено като нарицателно име в смисъл „място, гдето става панагюр”. Срв и дадения у Н. Геров, ц. м., IV 9, откъс от друга една народна песен:

 

„Кой има лична жена,

Да не ходи на панагюр;

Дома му е панагюр”,

 

гдето „да не ходи на панагюр" застъпва глагола „панагюрвам", както показва цитираното у Н. Геров, ц. м., двустишие:

 

„Ежевите сватба чинат,

А желките панагюрват".

 

Тия откъси от стари народни песни сочат, че от двете простонародни форми πανηγύρι (= панигюри) и παναγύρι (= панагюри) втората се е внедрила в живата българска реч много по-силно, отколкото първата.

 

Впрочем въздействието иа старогръцката форма πανήγυρις е попречила да се задържи по-дълго време παναγύρι в простонародната гръцка реч и затова в Гръцката голяма енциклопедия (Μεγάλη Έγχύχλοπαιδεία), т. XIX, 531, е дадена като простонародна дума само πανηγύρι. Към началото на XI в. в гръцкия език звукът υ (наше ю) се изравнява със звука ι (наше и) и тъй πανηγύρι и παναγύρι добиват произношението панигюри и панигири. От първата форма панигири е произведена думата панигирище като равнозначна на Панагюрище.(12) Обаче и двете форми са се запазили и затова са се диференцирали по значение, като Панагюрище вече означава целия град, а Панигирище само тая част от града, гдето именно е ставал пазарът. Другата форма панагири  е проникнала в по-късния  период на старобългарския език под формата панагиръ „publica celebratio” (13) (пак в смисъл на храмов празник, какъвто има и по-раншната старобългарска форма панагюръ) и е просъществувала и след XI пек, без да бъде напълно изтикана от проникналата наскоро и у нас форма панаир. Тъй напр. панагиръ се среща на два пъти във Виргинската грамота на цар Константин-Асен от ХШ в., и то в смисъл и на храмов празник и на годишен пазар. (14) Освен това тая дума доскоро е била употребявана и в някои наши диалекти. (15)

Най-сетне съгласната γ (=наше г), попадайки пред произлязлата от υ гласна и, скоро се е превърнала в спирантно j, каквото е напр. немското j в jeder, поради което πανηγύρι и παναγύρι е било вече произнасяно като паниjири и панаjири. Първата от тия две форми не е намерила у нас отзвук, докато втората е дала днешната общоупотребяема българска дума панаир, която е заместила и архаизирала по-раншните заемки панагюр и панагир. Но произведената от панаир дума панаирище не е могла да изтика равнозначното на нея название Панагюрище и затова и тук е настъпило споменатото преди малко диференциране по значение между двете имена, вследствие на което средищната махала на Панагюрище някога се назовавала Панаирище,

И тъй класическата дума πανήγυρις (панегюрис) поради фонетичните промени, на които е била изложена в продължение иа цели векове, е преминала у нас на няколко пъти под формите панагюр, панагир, панаир, панигюр и панигир. Първите три форми имат за изходна база παναγύρι (панагюри). Но такъв е и случаят и с мъгленорумънското pânâghjr и арумънското рânâуiгü (16). Тъй става доста правдоподобно, че формите с начално πανα – (=пана-)  са минали у пас чрез посредничеството на романизуваното население, което е било заварено от прадедите ни в сегашните земи. За наличието на такова население в Средиогорието свндетелствуввт отделни местни имена, каквито са Урсулица>лат. ursus „мечка”, Арбут > лат. arbutum „ягода”, Дълбоки Вал > лат. vаllls „дол, долина”, Крецул > рум. cre|ul „къдравият", Манзул > рум. manzul „жребецът", Буная> рум. buna „баба" (срв. върха Баба в Етрополския Балкан и Бабуна, планина в Македония), Фете н ци > рум. fatâ, мн. ч. fete, „девойка, девица", и др. (17) Впрочем за симбиозата между българското и романското население през ранното средновековие в Средна гора говорят и често срещаните там лични имена от вида Драгул, Драгулин, Радул, Нягул, Янкул н др., в които-ул (18) застъпва латинския деминутивен суфикс - ul.

Що се отнася до останалите две форми с начално πανη - = пани- (панигюр и панигир), то те са минали у нас направо от съвременния гръцки език, както можем да съдим от факта, че те са били употребявани от лица, които са владеели тоя език.

 

2

 

Синонимът на простонародната гръцка дума πανηγύρι, респ. παναγύρι, в смисъл нa пазар гласи в старобългарски тръгъ. Но вито единият от тия  два синонима не е смогнал да  измести другия и затова те са диференцирали по значение, както ни показва споменатата по-горе грамота, дадена от цар Константин Асен на Виргинския манастир при Скопие, гдето с панагиръ се назовава пазарът, който ставал всяка година на 8 септември в с. Брод, а с тръгъ - пазарът, който се състоял там всяка неделя. Очевидно под тръгъ се е разбирал в случая малкият еднодневен пазар, който е имал значение само за селото Брод и за непосредствено близките до него места, а под панагиръ - големият няколкодневен пазар, който там ставал веднъж в годината на тъй наречената Малка Богородица и който привличал за покупко-продажба търговци и от далечни места. (19) Това семантично диференциране на двете първоначално синонимни думи, което се е установило в средновековието, е останало в сила и в турската епоха, и в наше време с тая само разлика, че думата тръгъ е била постепенно измествана от персийско-турската дума пазар. Така напр. в Ескиджумая (сега Търговище) покрай пазара, който става всеки петък, се открива ежегодно на 14 май известният и в странство панаир, който трае няколко дни. Очевидно в едно и също селище е могло да има и  ежеседмичен пазар, и ежегоден панаир. Ето защо обстоятелството, че в Панагюрище отдавна има пазар всяка събота, не изключва, че някога там е имало и ежегоден панаир. Пък и самото название на Панагюрище налага да приемем, че там е ставал някога панагюр, т. е. панаир. Но селището, в чието землище е ставал тоя панаир, е могло да се нарече Панагюрище само след като е бил там устрояван панаир. По необходимост то е било назовавано преди това с друго име. А това име трябва да се търси в названията на старите панагюрски махали, които се намират на левия бряг на р. Луда Яна и които са притежавали на срещуположния ѝ десен бряг широката и дълга поляна, тъй годна за устрояване па панаир за жива стока. Такива са трите махали: 1. Черковна махала, 2. Доленска, респ. Долненска махала, или по-право Долна махала, и 3. Драгулин махала, която в по-ново време е почнала да се назовава и Драгулинец. (30) Докато названията Черковна и Долна подхождат напълно за означаване на отделни махали в кое и да е селище, Драгулин, както и Драгулинец представят самостойно селище по името иа своя пръв поселник, респ. на своя родоначалник. Самото му име, което е произведено от Драгул, ни напомня със своя суфикс-ин личните имена от вида Варадин, (21) Верадин, Велин, Калин, Миладин, Стоядин, Константин, Съботин и т. п. (22) Но суфиксът -ин се среща и в прилагателните, произведени от женски лични имена (срв. Тодорини кукли, Иванкин син, Донкино дете и т. п, и то много по-често, отколкото в личните имена от мъжки род на -ин. Ето защо названието Драгулии е могло да бъде схванато от никои панагюрци и като прилагателно от мъжки род, произведено от женското лично име Драгула, каквото е иапр. Радула. Тъй съответната форма от женски род на това прилагателно Драгулина е дала повод да се създаде и легендата, че Драгулинец бил тъй наречен, понеже бил основан от някоя си мома-воевода Драгула. (23)

 

3

 

В края на миналото столетие имало в Панагюрище стари хора които още помнели по предание, че някога си селото се наричало Камени гршд, па като „захванал да стая пазара на полето (на тъй назоваваната Яна поляна иа десния бряг на Луда Яна), прекръстили го в Панагюрище". За Камен град говори навярно пак по предание и авторът иа «Краткото описание иа Панагюрище*, обнародвано в цариградския постник «Ден", 1876, бр. 19, като заявява, че Панагюрище се е създало от някогашните поселения по бърдата, които слезли в равнището и се заселили върху развалините на някакъв си Каменград. Обаче в самото Панагюрище липсват подобни развалини. Споменатият по-горе рилски духовник Атанасий се опитал да провери, доколко преданието, че Панагюрище някога се е назовавало Каменград, отговаря на самата истина. Тъй той попаднал на някои стари книги, съхранявани в черковното скривалище, в които ставало дума за Литуполис, респ. Литопол, отгдето както разправял на самите панагюрци, бил дошъл до заключението, че истинското и правото название на селото (т. е. на Панагюрище) било Литуполнс, или Литопол, от елинските речи λίθος „камък” и πόλις „град”, което на славянски ще рече Каменград. (24) За съжаление тия стари книги, на които се е позовавал рилският духовник, са станали жертва на пламъците във време на въстанието през 1876 г. Но споменатото от него название Литуполнс, респ. Литопол, ни насочва към някакъв античен град, какъвто в случая не може да бъде Панагюрище поради липса на следи от античен и ранносредновековен строеж. В Панагюрското Средногорие, доколкото е проучено археологически от Д. Цончев, останки от античен град се долавят само в местността Мрамор, която се намира на юг от Панагюрище, Находките от тая местност показват, че там е имало едно голямо селище с градска култура, което е било създадено в елинистическвта епоха (IV в. пр. н. ера) и което въпреки ставалите етнически промени е просъществувало и през римската, и през българската епоха — чак до края на ХШ в. (25) Тъй става доста вероятно, че античното селище, което се е назовавало Литопол, се е намирало в местността Мрамор.

Обстоятелството, че в местността Мрамор липсват находки от XIV в., ни дава основание да приемем, че разположеният в тая местност Литопол е бил разрушен във втората половина на ХШ в. от татарите, на които преданието приписва и унищожението на някогашната крепост при Буная и на нейното население. (26) Тепърва в началото на XIV век, когато татарите окончателно напуснали нашите земи, от които в продължение на почти пет десетилетия откарвали плячка и роби в своята родина, (27) оцелелите дотогава литополцн се решили да се заселят при Драгулин дол и да изоставят завинаги разрушения Литопол. Новонасганилите се при Драгулин дол литополци положили основите на двете панагюрски махали, именно на Черковната махала и на Долната махала, и назовали новото си селище с името на селището, което обитавали до разрушението му от татарите, и тъй превърнали някогашното самостойно селище Драгулин, респ. Драгулинец, в отделна махала на новосъздадения Литопол. Драгулинците, за които гръцкото название Литопол е било що-годе чуждо, са предпочели да наричат новосъздаденото селище със съответното нему славянско название Каменгрвд, което впоследствие  било възприето и от заселилите се там литополци. По тоя начин названието Литопол е изпаднело в пълно забвение, та преданието говори само за Каменград. Ако обаче рилският духовник Атянясий погрешно отъждествява стария Лнтолол, който се намирал в местността Мрамор, с новосъздадения при Драгулин дол, то за това могат да се наведат извинителни причини. Преди всичко във времето на рилския духовник по-очебийните следи от разположения в местността Мрамор Литопол отдавна са били изчезнали, понеже развалините му били своевременно използувани за строеж в новосъздадения при Драгулин Литопол. Освен това старият Литопол е влизал фактически в землището иа новосъздадения Литопол, тъй като между двата Литопола  е имало разстояние най-много от два километра и следователно при липсата на археологическо изследване и да е имало някакви следи от стария Литопол, те са могли да бъдат приписани на новосъздадения Литопол.

 

4

 

Савва Илиевич (Радулов) в географското си пособие „Стихийни уроци Землеописания , Смирна, 1843 г., говорейки  за   Панагюрище, казва; „Тука в старину се е събирал панаир, което свидетелствува името на селото Панагюрище (πανήγυρις) и на двете му махали Мараш (28) и Караманец, (29) подобно и днес се стичат в него от всичките окрестни села купци и продавци, та търгуват всякоя събота." (30) Оттук следва, че във времето на Радулов е съществувал само ежеседмичен пазар (на старобългарски тръгъ, отгдето произлиза и употребената от него дума „търгуват”), но не и ежегоден панаир, който ставал „в старину . Като доказателство за това привежда самото име на селото Панагюрище, а също и имената на двете махали Мараш и Караманец, които, ако и да принадлежат на турската епоха, стоят в известна връзка с панаира. Към кое време трябва да отнесем изразът „в старину" в изречението на Илиевнч (Радулов) „в старину се е събирал панаир”, може само приблизително да се установи. Най-рано това време може да се сведе към първата половина на XIII в., когато в нашите земи, както показва споменатата по-горе Виргинска грамота иа цар Константин Асен, са бнлн устроявани панаири. В такъв случай би трябвало да приемем, че още старият Литопол е устроявал  панаир,  който  поради нападенията на татарите и разрушението на града е бил преустановен във втората половина па XIII в., за да бъде отново подет от новообразувания Лнтопол, респ. Каменград, в началото на XIV в. (31) Половин век след това, т. е. във втората половина на XIV в., поради нахлуванията на турцнте е бил преустановен. Обаче турските названия на махалите Мараш и Караманец, които стоят във връзка с панаира, показват, че в началото на XV в., след като турцнте са завладели окончателно България, той отново е бил възстановен.

Сведенията за съществуващия „в старину" панаир, които е дал Илиевич, се повтарят и у В. Чолаков, „Описание на село Панагюрище”, Цариград, 1866, стр. 8. но към тях се прибавят и някои новн подробности. Това налага да цитираме тук съответния пасаж от „Описанието” му, който гласи тъй: „Преди дохаждането на ямболци в Панагюрище се е събирал панаир, или сбор, от околните села, като на способно място, затова в турските времена едната махала е наречена Мẚреш, т. е. панаир, защото в нея е ставал панаирът, както и Караман носи това име от панаира за живата стока, който е ставал в това поле, което е после заселено." (33) Ямболците, за които тук става дума, са били преселени в Панагюрище вероятно между 1483 и 1493 г., т. е. във времето на Баязид II, както можем да заключим от изказването на Чолаков, ц. м., 6-7, че тяхното преселване е станало 30-40 години след превземането на Цариград, което се отнася към 1453 г. Във времето на тоя султан са били заселени и татари в Пазарджик и тъй през 1485 г. това малко селище, в което е съществувал ежеседмичен пазар, се е превърнало в град и административен център на Панагюрската област. Очевидно тия частични размествания иа населението във времето на Баязид II (1447—1512) се дължели ня държавнически съображения, налагащи известно увеличаване на населението на Западна Тракия, което поради турските нашествия било доста намаляло (38).

Преселването на ямболските 200 или 204 семейства в Панагюрище представя началото на провала на панаира, понеже преселниците са го лишили от традиционния му терен, като образували там двете махали Мареш и Караман, чиито имена преди това означавали двете «гости на поляната, гдето по вековна традиция ставал самият панаир. По всяка вероятност в началото на XVI в. той е бил вече окончателно преустановен, Размяната на произведенията на панагюрските скотовъдци с тия на земеделците от Пазарджишката и Пловдивската област, която дотогава е ставала направо между производителите, сега вече се извършвала почти изключително от замогналото се търговско съсловие.

 

5

 

Карапетров, ц. м., 26—27, изказва предположението, че с името Панагюрище първоначално се е означавало образуваното от ямболските преселници селище, тъй като то е заело мястото, гдето до тяхното идване е ставал обичайният панагюр, т. е, панаир, и заключава, че днешното Панагюрище било произлязло от обединението на двете селища, от конто едното било старият Каменград, а другото — новообразуваното Панагюрище, чието име с течение на времето се наложило и на Каменград, До това заключение Карапетров е дошъл, понеже е схванал невярно смисъла на двата дадени по-горе  пасажа от съчиненията на Илиевич и Чолаков, в конто се цитира самото име на селото Панагюрище и двете му новообразувани махали Мараш, респ. Мареш, и Караманец, респ. Караман. Тъй като н двамата автори не споменават в тия пасажи и останалите стари махали на Панагюрище, каквито са Драгулин махала, Черковна н Долна махала, Карапетров е избързал със заключението си, че първоначално Панагюрище е обхващало само двете махали Мараш и Караманец, които са били образувани от ямболските преселници. Но всъщност и Илиевич, и Чолаков са цитирали името па днешното Панагюрище и на двете му махали Мараш и Караманец като доказателство за съществуващия „в старину” панаир, каквото не могат да представят имената на останалите панагюрски махали, поради което става излишно споменаването им.  Навярно Каменград поради устройвания от него панаир е бил назоваван още в XIV в, от околното население и с името Панагюрище, което с течение на времето се е наложило и на самите каменоградци. Във всеки случай едва ли може да се приеме, че в турската епоха, когато именно полето, на което е ставал панаирът, е добило названията Мараш и Караман, ямболските преселници са могли да назоват новото си селище със старинното име Панагюрище. Но и предположението на Карапетров, ц. а, стр, 20, че Каменград бил наречен тъй поради каменистата си почва, едва ли може да се поддържа, ако се възприеме много по-вероятното предположение, че името му представя превод на името на разрушения от татарите Литопол, тъй като местността Мрамор, в която е бил разположен, е лишена от камениста почва. Но за преименуването на новообразувания Литопол в Каменград е съдействувал все пак до известна степен и каменистият му терен. Навярно старият Литопол е правел впечатление с каменните си постройки, а по-сетнешният Литопол - с каменистия си терен.

 

Начало

 

 

Източници, бележки и пояснения:

 

1.                До края на X в. гръцката буква υ е бяла произнасяла както френското u иди немското ü. Поради липса на такъв звук в нашия език предавам я тук с нашето ю (= üy).

2.                Вж. Miklosich, Lexicon palaeo-slovenico-graeco-latlnum, 531.

3.                За тия простонародни форми вж. Hatzidakls, Elnleitung in die neugriech. Gramatic, 98. Аз не се спирам тук и на дадената там простонародна форма πανεγύρι (= панегюри), тъя като тя не е намерила отражение в нашия език.

4.                Тъй като в дорическия диалект първоначалното дълго α остава непроменено, а в атически преминава в η, може да се предположи, че гласната α пъв втория слог на παναγύρι представа доризъм. Но подобно предположение, както забелязва Hatzldakls, ц. с, 99—102, е недопустимо, понеже средновековният гръцки език по отношение на първоначалното дълго α се придържа в атическия, а не в дорическия диалект. В случая обаче може да става дума и за асимилация на звука η под влиянието па звука α в първия слог на думата.

5.                Вж. Hatzldakls, u. с, 36 и сл.

6.                Заглавието па Наръчника гласи тъй:  „Εγχειρίδιον περί τής έπαρχίας Φιλίππουπόλεως ύπό Κωνσταντίνου Ιερέως Φιλιππουπόλίτου”.

7.                Тоя Месецослов се съхранява в Музея на Българско археологическо дружество .Авгусат Траяна" в Ст. Загора (Опис на Погорелов № 265). Втори екземпляр от него е открит през 1955 г. в Панагюрище а се съхранява в Околийския музей на тоя град.

8.                Вж. П. Карапетров, Материали за описване па града Панагюрище и околните му села, Средец, 1893 г., стр. 27 и 9.

9.                За тоя календар вж. П. Чериовежд, Няколко записки от сегашнни век, Меб. VI, 1891, 411. Формата Панагюрища представя родитслен падеж, който зависи от предходния предлог.

10.           За тая приписка вж. П. Чериовежд, ц. с, 385.

11.           Това описание е преиздадено през 1940 г. от Читалище „Виделина” в Панагюрище.

12.           Вж. И Кврапетров, ц. с, 18.

13.           Вж. Miklosich, ц. c., 531.

14.           Вж. Йордап Ивааов, Български старини яа Македония, II издание, София.1931, 582 и 583.

15.           Вж. Н. Геров, ц. c., IV 9.

16.           Bж. Th. Capidan, Meglenoromânil I, BucareslJ, 1925, 80, и Aromftnll, Bucareşti, 1932, 218.

17.           Една част от тия имена дължа на Иречек, Пътувания из България (превел Ст. Apгиров), 1859, 344, а друга част - на писмените съобщения на Д, Цончев и Атанас Захариев.

18.           Тъй според G. W е i g a n d, Balkanarchlv, 2, 1926, 147 - 166, докато Capidan Anomânil, 1932, 398, съзира в този завършък румънския чаен -ul или -l.

19.           Средновековните панаири са се намирали почти винаги в известна връзка с „храмовия" празник на селището, гдето те са ставали. Че такъв е и случват с панаира в с. Брод, показва самата дата на откриването му, която съвпада с Малка Богородица (8 септември).

20.           По-старото название Драгулин махала дава В. Чолаков в Описание на село Панагюрище, издадено в Цариград през 1866 г, а по-новото название Драгулинец намираме у И р е ч е к, ц. с, 346.

21.           Оттам и родовото име Варадиновци в Панагюрище.

22.           За тия лични имена аж. Н. Геров, ц, с, V, 622и сл. Употребата на личното име Драгулин като селищно име не е никак странно, понеже нерядко личните имена могат да означават н селища (срв. с Павел, Свищовско и Старозагорско; гр. Елена; с. Драгуш, Петришко; с Драгана, Ловешко; с. Илия, Кюстендилско; колиби Богдан, Тетевенско; и др.)

23.           За тая легенда, обнародвана в цариградския вестник „България*, 1863, бр. 44 вж. Карапетров, Материали аа описване на града Панагюрище, 1893, 8, който повлиян от нея, говори за Драгулина махала, а не за Драгулин махала, както я наричат всъщност самите панагюрци.

24.           Тъй според Карапетров, ц. с, стр. 9.

25.           Вж. Д. Цончев, Паметници па културата върху южните склонове на Панагюрска Средна гора, дял 10. Селището е било първоначално обитавано от траки. Гръцкото му име, което се е запазило и след романизуването им, може да се обясни с влиянието на гръцката култура, което особено се е засилило със създаването на гр. Филипопол (дн. Пловдив) от македонския цар Филип 11 през 342 г. пр. н. е.

26.           Поради това и самото място, гдето се е намирала тая крепост, се назовава и досега Татарската Осоя (вж. Карапетров, ц. с, стр. 5).

27.           Вж. Златарски, История иа българската държава през средните векове, Ш, 1940, стр. 509, 513—514, 516, 518, и История на България, издание на Българската академия на науките, I, 1954, 203, 207, 208, 213 и 214.

28.           Думата Мараш според Т. П а н ч е в, Допълнение към речника на Н. Геров, 203, е от турски произход и означава обикновено пазар.

29.           Карамансц сс свежда към турската дума karaman, която озпачава порода овце, които се развъждат в Караманската долина (Mала Азня). Вж. Турско-български речник, издаден от Българската академия на науките, 1952, стр. 274.

30.           Тъй според Карапетров, ц. с., стр. 17.

31.           За това е могъл да съдействувв и настъпилият в България от 1308 до 1322 г. мир, който е позволил в това време да се развие търговията в нашите земи (вж. История на България, издадена от Българската академия на науките, 1954, 1, 215).

32.           Цитирам по II издание, напечатано със средствата ва панагюрското читалище „Внделина" през 1940 г.

33.           И р е ч е к, ц, с, стр, 347, следвайки Стефан Захариев, Географико-историко-статистическо описание на Татарпазарджийската каза, Виена 1870, отнася преселването па ямболците към времето на Мохамед II {1430 -1481), а Карапетров, ц, с, стр, 26 - към времето иа Мурад I (1319—1389). Аз възприемам мнението на Чолаков поради несъмнената връзка, която съществува между преселението на ямболци и възникването на гр. Татарпазарджик.

 

Виж "Панагюрище"

 

Начало

 

Връзки   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив
Ссылки   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив
Links   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive