|
 Devin
in Bulgaria is located in the valley of
the Vacha River, 45 km from the city of Smolyan. Devin is also at a
distance of 220 km from Sofia and 70 km from Plovdiv. The Devinska
River runs through it. Devin is a popular tourist attraction. There
is an abundance of hot springs and hence spa resorts in the area.
The region was known in antiquity for the healing properties of its
mineral springs. The waters have been claimed to heal a variety of
maladies.
The
situation of Devin offers access to nearby gorges, rock formations,
caves, forests, natural reserves with protected and endemic species,
and most of all, clean air. The rock formations along the Devinska
River narrate an amazing story about the Goddess Bastet – a woman
with cat head.
Natural
landmark Slona (The Elephant) is located on the bank of the
Shirokolashka River, just 4 km away from the town of Devin, in
immediate proximity to the village of Nastan. This is a rock
formation that amazingly resembles an elephant. We found it to be a
time-space distortion reader created by the ancients.
=============================================================================================
 Девин
Един град от Родопите
Град - подреден амфитеатрално в Девинската котловина, пренесъл през
времето своето минало. Връщайки се назад във времето, докосва езика
на траките - Девин, Дьовлен, Диовлинг.
Този край е уникално поселище „ и старо вървище. В района (Триград,
Ягодина, хижа „Орфей,,) има палеолитни находища отпреди 25 - 30 000
години : хромели, овъглено жито, оръдия от кост, амулети, идоли,;
ножове, длета, пробои, игли, резци и други.
През новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха (V - II хил.
пр.н.е.) населението в Девинския край е живяло в открити селища и
пещери. То развива висока материална и духовна култура, общувайки с
развитите околни земи. Големи културни групи се обособяват в
пещерните обиталища по течението на Ягодинска и Триградска река.
В Голямата пещера при село Ягодина са открити следи от живот,
започвайки от края на новокаменната епоха и преминаващ през всички
периоди до Средновековието. Най-горният етаж от пещерата, чието
обширно преддверие и някои от галериите са служили за жилища на
древните обитатели на района, се намира на 1145 м надморска
височина. Особено голям интерес представляват изработените на ръчно
грънчарско колело характерни съдове с биконична форма : паници,
купи, съдове-хранилища, вазовидни съдове, чаши. Орнаментацията е от
разноцветна охра в комбинация с графит. Основните мотиви, рисувани
върху съдовете са спираломеандър, широки ленти, комбинации от тънки
и широки ленти, вписани триъгълници.
Девинският край е обитаван от местните тракийски племена от края на
бронзовата епоха (XIV в. пр.н.е.) до късната античност (IV в.
сл.н.е.) Най - разпространените археологически паметници на
тракийската култура са многобройните тракийски могили, селища и
крепости (Борино, Ягодина, Триград, Грохотно, Върбово, Стойките,
Девин и др.) Върху територията на Девинският край са регистрирани
значителен брой тракийски светилища, възникнали още през XIII в. пр.
н. е. върху голи скални върхове.
Светилища е имало на Виденица и местността Станилово бърде от
елинистичната епоха.
В Триград е открита бронзова статуетка на бог Дионис, край
местността Забрал - статуетка на бог Хермес. Древни дири има и по
старите тракийски пътища, използвани по-късно и през римската епоха.
Ценни монетни находки и други предмети доказват търговския и
културен обмен на Девинския край с древна Гърция и земите на
Адриатическо крайбрежие.
Траки, славяни и прабългари се сливат в една обща и вечна сплав,
раждаща България. Християнските гробища, разкрити в центъра на
днешния град, говорят за единния произход на това население.
Османското нашествие в Родопите, започнало през 1371 година
почернило планината. Най-страшно било помохамеданчването при султан
Мехмед IV- Ловец. През 1671 година той дошъл в Доспатския балкан със
свита от 3 000 души и събрани над 20-30 000 викачи Това не било само
лов на дивеч, но и лов на непокорните планинци. Като смерч минал
страшен народолом. Но оцелели българският език, носиите, имената на
местностите, обредите, песните, преданията, юнашките и хайдушките
подвизи.
Най-старият документ известен за сега за град Девин е от 1576 година
- турски списък на дребни скотовъдци, в който са изброени български
имена: Вълчо, Стоян, Михо и други.
През 1878 година русите превалили през Рожен. Зазорила свободата, но
радостта от нея била кратка. Много скоро този край бил отново
откъснат от българските земи и подложен на свиреп гнет. В този
период (1878-1912) се заредили убийства, обири, грабежи, тежки
данъци. До 1912 година когато по време на Балканската война
Девинския край е бил освободен. Тъй скъпата свобода е извоювана с
щиковете на 21-и Средногорски полк с командир полковник Владимир
Серафимов (07.10. 1912 г.)
През 1913 година се открива българско училище, а през 1923 -
читалище „Родопска просвета".
Град Девин е център на община и обхваща землищата на селата Осиково,
Чуреково, Селча, Стоманово, Михалково, Лясково, Брезе, Настан,
Беден, Грохотно, Тешел, Гьоврен, Триград, Жребово и Кестен.
Текстът е предоставен от колектива на Музейна сбирка при Народно
читалище "Родопска просвета" - гр. Девин
=============================================================================================
Считаме, че „Девин” като наименование произлиза от буквалното му
значение в българския език „произтича от Девата, принадлежи на
Девата”, т.е. от и на Света Дева Мария – Богородица. Такова
обяснение кореспондира с присъствието на известния Богородичен камък
в близост до града. Скалните ваяния по протежение на Девинска река,
Самодивското пръскало, местностите Лъката и Калето, както и по
протежение на Шириколъшка река несъмнено са дело на жреците и
ваятелите на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара, за коята се
знае, че се е превъплъщавала в богинята Бастет, изобразявана като
лъвица и котка.
Легендата „Бастет убива змията Апеп” е илюстрирана почти на всяко
наше светилище и заема важно място в древноегипетската митология.
Оказва се, че легендата разкрива драматични събития от времето на
Тутмосите и забравено познание за цикличността и природата на
действие на закони свързани с известни астрономически явления.
Според легендата Бастет има син Михос – младия лъв, защитаващ
светилищата и фараона в битка. Владетелката Мааткара, за която имаме
сериозни
основания да смятаме, че е наричана кратко Мара, имала доведен син –
Тутмос III, явяващ се и неин племеник, тъй като е син на Тутмос II,
неин брат и съпруг. Знае се, че Тутмос III се е превъплъщавал в
Михос. Наричан е „Наполеон на древен Египет” заради дарбата му на
военоначалник и завладените от него земи, най вече на север.
След преселването на част от египтяните на Балканите явно било необходимо да
преминат няколко поколения докато се получи сплавта между
египтяни и заварено население наречена от древните хронисти „траки”.
Предполагам, че означава „тези, които живеят така, че да оставят
следа, да се обезсмъртят с делата си”.
Според френския египтолог българина Васко Добрев тракийското племе
„беси” населявали предимно Родопите са наричани така, защото са
почитали древноегипетския бог на веселието и войната Бес, мъжкия аналог на Бастет.
Изобразяван е като мъж с глава на лъв държащ в ръка оръжие
наподобяващо сабя.
С утвърждаването на Християнството като официална религия местните
се адаптирали към промените като заменили своите божества Бастет и
Михос (майката и сина) с подобни - при нестинарите със Св. Константин
и Елена, а в по-голямата част от страната основно с Богородица и
Христос. Бастет била заменяна още със Св. Георги (тя убива змията
Апеп за да спаси бог Тот при раждането му, а той змея), Св. Петка и
Параскева имащи отношение към родилките.
Във филма споменавам легендата за трите девойки Мария, Шинка и Руса
защитавали крепостта над Девин наравно с мъжете от турските
завоеватели. Девойката Руса явно е кръстена на друг митологичен
аналог на Бастет – известната мома Руса – чието име носят ред
населени места и топоними в България и съседните ни страни, като гр.
Русе, Русокастро с шеметния до селището
Русин камък, Русалийския проход в Стара планина под
връх Марагидик (Отиване при Мара) и др.
В скалните ваяния край Девин откриваме илюстрирани ритуали и обреди,
които знаем и от други мегалитни светилища. Например:
• Скалната композиция с жената удостоена с атрибутите на властта на
фараона с наклон на хребета от 23.5 градуса се среща и на
„Халката” край град Сливен;
• Ритуалът с доброволното ухапване от кобри по време на лятното
слънцестоене познаваме от местността
„Казаните” край Айтос. Допускаме, че Евридика, любимата на
Орфей, е загинала при този ритуал;
• Празнуването на победата на Бастет над Апеп с представяне
зачеването на Хатор от Хорус го видяхме илюстрирано върху
„пробития камък” край Бероново и пр.
Считаме, че забележителност номер едно край Девин си остава
„Слонът”.
Представлява уникално съоръжение отчитащо степента на изкривяване на
време-пространството. Би могло да се използва и понастоящем. Надяваме
се властимащите и обществеността в града да проявят благоразумие и
го опазят.
Никола Николов
|
